"Алфа рисърч": Разликата между ПП-ДБ и ГЕРБ е по-малко от 4%

• Между 300 хил. и 500 хил. души повече имат желание да гласуват на следващи избори

• Подкрепата за "Продължаваме промяната - Демократична България" расте, а за ГЕРБ - пада

• БСП и "Има такъв народ" може и да не влязат в следващ парламент

• 59% от българите подкрепят безусловно протестите, а други 25% - частично - заради опасения, че може да се появи неприемлива политическа алтернатива.

Между 300 хил. и 500 хил. души повече декларират, че имат желание да гласуват на предстоящи предсрочни парламентарни избори.

Паралелно с това подкрепата за "Продължаваме промяната - Демократична България" нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17,8% от решилите да гласуват. През юли агенцията отчита подкрепа за коалицията от 13,9%.

Агенцията отчита спад от над 4 процентни пункта в подкрепата за ГЕРБ. Партията биха подкрепили 21,4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес при 25,5% през юли.

Това показва изследване на "Алфа рисърч", проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна в периода 5 - 12 декември 2025 г. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете.

Малко над 40% от заявилите, че ще гласуват, не изключват да се появи нова партия, около която да бъде формирано управление на страната.

Сред анкетираните няма консенсус какъв би бил новият политически играч. Ако президентът Румен Радев излезе лично със свой проект, той би могъл да привлече около половината от тези избиратели. Останалите 20 на сто биха отишли за други нови проекти - евроскептични и националистически; десни; центристки, социалдемократически; проевропейски, посочват от "Алфа Рисърч".

От това дали тези 40% ще излязат да гласуват, ще зависят три много важни за близкото бъдеще резултата:

• какъв ще е изходът от предстоящите предсрочни избори;
• ще се формира ли правителство след тях;
• какъв ще бъде характерът на бъдещото управление;

Колебанието за това какъв трябва да бъде новият политически проект се отразява и на останалите отговори на въпроса какъв вариант за управление на страната е най-добър. 19,2% от анкетираните казват, че не могат да преценят.

Едва 7,6% от анкетираните са "за" кабинет около ГЕРБ и "ДПС- Ново Начало". 16% биха приели правителство около други формации от настоящия парламент, но без участие на партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Съгласни ГЕРБ да отново управлява, но без Пеевски, са 16.9%.

"Възраждане" към момента е с подкрепа от 11,6%, което отрежда на партията на Костадин Костадинов трета позиция в електоралните предпочитания. "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски запазва четвърта позиция с 9,4% от твърдо решилите да гласуват.

Партньорите в коалиционното управление, което подаде оставка – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения. Това ги поставя на границата от около 4% подкрепа - а това значи, че за тях има риск и да не попаднат в следващ парламент.

Подкрепата за БСП се свива до 4,9%, а зад ИТН застават 3,8% от решилите да гласуват, сочат данните.. С по-голяма подкрепа от ИТН - 4,2% се ползва МЕЧ - трета от настоящите парламентарни сили, която е "на ръба" на бариетата за ново участие в Народното събрание.

Величие (2,1%) и АПС (1,6%) към момента остават извън рамките на нов парламент.

Възможни са обаче значими размествания в зависимост от избирателната активност и други фактори.

Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват, казват, че ще дадат подкрепата си за партии - извън изброените. А 13,3% все още не са направили избор. Това са дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината, отбелязват от социологическата агенция.

Резултатите на партиите намират отражение и в одобрението за техните лидери. Бойко Борисов запазва доверие от 21,6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58,8%.

Лидерите на ПП-ДБ не извличат лични дивиденти от подкрепата за протестите, сочи проучването. Асен Василев получава 14,6% доверие срещу 63,2% недоверие, Ивайло Мирчев - 14,4% доверие срещу 57,1% недоверие. Божидар Божанов има 12,9% доверие срещу 56,3% недоверие. При Атанас Атанасов числата са 8,2% одобрение срещу 58,3% неодобрение.

Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите - 80,3% от анкетираните не му вярват. На обратното мнение са една 5,6%. Одобрението за лидерите на БСП и ИТН също остава ниско - 8,4% (и 58.8% неодобрение) за Атанас Зафиров и 7,6% (и 61% неодобрение) за Слави Трифонов.

Президентът Румен Радев запазва водещи позиции по институционален рейтинг, но също е засегнат от цялостната негативна тенденция, казват от "Алфа рисърч".

Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Радев продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и на националистическите партии, но атаките срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян се ползва с доверие от 14% (предимно симпатизанти на ГЕРБ), недоверие от 45% и 41% неутрални оценки.

Министър-председателят Росен Желязков се оттегля от поста с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Тези равнища са съизмерими с отношението към повечето коалиционни кабинети и техните премиери през последните 15 години в края на управленията им.

Съдебната система остава с ниско доверие. Най-критично е отношението към и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който се ползва с едва 4% одобрение и 58% неодобрение. Положителна оценка за дейността на съдилищата дават 14% от гражданите, срещу 53%, които са на обратното мнение и 33% с неутрално отношение.

Проучването на "Алфа Рисърч" е направено няколко дни след първия голям протест на 1-ви декември и приключва ден след подадената оставка на правителството.

Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение, сочи изследването.

59% изразяват пълна солидарност с протестите, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС. При БСП и ИТН се наблюдава разколебана позиция.

25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, но се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на "ДПС – Ново Начало" и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.