- Ако Бюджет 2026 прилича на Бюджет 2025, идва криза
- България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът не идва от частния сектор, а от държавни заплати
- 22% заетост в държавия сектор е проблем
- Отглеждането на "лоялна администрация" чрез заплати - с цел тя да гласува правилно на избори - спъва икономиката
За тези и други проблеми, с които трябва да бъде съобразена новата финансова рамка на държавата, предупреждават гуверньорът на БНБ Димитър Радев и икономисти.
Проектът за бюджет за следващата година трябва да бъде внесен до края на месеца по закон. Няма данни докъде е стигнала подготовката му от Министерството на финансите.
Ако Бюджет 2026 отразява подхода на настоящия, това може да се превърне в сериозен проблем за българската икономика, предупреди управителят на БНБ Димитър Радев пред БНТ. Ако и в новиата годишна финансова рамка има голяма разлика между разходна част и приходите, които не я покриват, страната ни е изправена пред трудни времена.
„Бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един през последните поне пет години", каза още Радев.
„Имаме проблеми и тази година – не защото не се подобрява, а защото беше поставена твърде голяма цел. Това ясно личи – събра се авансов дивидент 900 млн. лева от държавните предприятия, събра се авансов данък от банките 500 млн. лева – и дори с тези пари дефицитът е на път да излезе извън границите“, каза пред „Нова телевизия“ Георги Вулджев, икономист от ЕКИП.
По думите му държавата трябва да спре с изпреварващия ръст на разходите, което означава, че няма как догодина да има двуцифрено увеличение на текущи публични харчове – заплати в държавния сектор, издръжка на ведомствата и т.н. – както през 2025 г.
Щерю Ножаров, икономически съветник към Българската стопанска камара (БСК), подкрепя позицията, че заложените приходи са проблем и през 2025 г. Според него размерът на сивата икономика в България е огромен и ако се осветли, държавата би имала капацитет за много по-голяма събираемост, но не и в заложените срокове.
„При сива икономика между 22 и 30% обаче, тези срокове не могат да бъдат толкова кратки, както бяха заложени – до края на годината. Този бюджет влезе в сила през април и това наистина бяха екстремни очаквания“, обясни Ножаров.
Икономистът Владимир Сиркаров посочи, че тегленето на дългове не е конструктивен подход. Според него, тъй като България се представя добре на дълговите пазари през последните години, това дава картбланш на управляващите да запълват дупката между приходите и разходите.
„Но една малка и отворена икономика трябва да е много внимателна, защото догодина, при утежняване на фискалната ситуация на глобално ниво, лихвите ще станат много по-големи, което ще оскъпи дълга“, предупреди той.
Абсурдна диспропорция
В същото време България все повече се отдалечава от модела на пазарна икономика, твърди Ножаров.
„Има 30 поредни месеца спад на индустриалното производство. Икономиката расте не на базата на частни инвестиции, които са много под средното ниво за ЕС от 5%, а само на заплатите в бюджетния сектор, които идват от дългове. А бюджетът трябва да стимулира частната инициатива, която да бъде двигател на растежа“, обяснява той пред „Нова телевизия“.
Експертът дава пример с държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където работещите в публичния сектор са 18% от общата заетост. В България този процент е 22. По друг начин казано, страната ни има повече държавни служители като процент, отколкото Япония и дори САЩ, които направиха министерство за съкращаване на администрацията.
„Виждаме, че тук избутващият ефект на държават е огромен, особено в малките общини. Абсурдно е по-голяма част от работната ръка някъде да е заета в публичния сектор. А има много подобни общини и тенденцията през последните години е точно в тази посока. Това води до много сериозни дисбаланси. Частният сектор трябва да създава икономиката, да създава добавената стойност, а публичният – да администрира и да преразпределя“, съгласен е и Владимир Сиркаров.
Една от причините за това е фактът, че по този начин се създава лоялна партийна администрация, която на избори подкрепя покровителите си.
„Допреди 4-5 години нямахме казус от типа: ако не вдигна заплатите в държавната администрация, ще падна от власт. Това е нова политическа формула, която преиначи социалния договор. А вкараш ли се в това, винаги изпадаш в някаква фискална криза“, смята Георги Вулджев от ЕКИП.
Проектът за бюджет за следващата година трябва да бъде внесен до края на месеца по закон. Няма данни докъде е стигнала подготовката му от Министерството на финансите.
„Процедурата по Бюджет 2026 трябваше вече да е започнала и се надявам, че правителството ще се задейства възможно най-бързо, защото иначе ще има много малко време за дискусии и уточняване на детайлите“, предупреждава икономистът Владимир Сиркаров.
Особено, ако, както казва Асен Василев, приходната част е написана от „много оптимистично настроени астролози“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
