Вътрешно разделение, чувствителен спад на общественото доверие в кабинета и стагнираща икономика - така изглеждаше Германия в последните месеци, преди канцлерът Олаф Шолц да даде ход на процедурата за предсрочни избори.
За първи път от почти 20 г. германското федерално правителство не може да довърши мандата си, макар и за няколко месеца. Така или иначе Германия трябваше да избере нов Бундестаг до септември 2025. Сега Шолц предлага това да се случи през март, а опозицията ХДС/ХСС иска още по-бърза процедура.
Наблюдателите посрещат края на "коалицията Светофар" като ефекта от взривяване на отдавна цъкаща бомба, която избухва в най-неподходящия момент - смяната на властта в Америка. Тръмп заплашва ЕС с наказателни митнически такси, свиване на инвестициите за отбрана на Европа и несправедлива сделка за мир в Украйна. Всичко това са заплахи, от които разделена Германия би загубила много.
"Европа не е подготвена за президентството на Тръмп. Стратегията беше да се надява на добър изход, вместо да планира какво ще прави при лош резултат. В Европа няма усещане за спешната нужда от въоръжаване на Украйна и инвестиране в собствената сигурност", пише в коментар на Financial Times.
Германската политическа криза не е единствената причина - политиката на Франция е в сходен безпорядък, а големите европейски икономики са подложени на натиск. Но ЕС блокира в момента, в който се получи властови вакуум в Берлин. Германия е незаменимата нация на Европа. ЕС не може да възроди икономиката си или да поеме по-голяма отговорност за своята сигурност, докато Берлин не приложи фискалната си мощ, казват още FT.
През септември Volkswagen за първи път заговори за опасност от закриване на автомобилни заводи на германска територия. Малко след това Intel обяви, че отлага проекта си за фабрика за чипове в Саксония-Анхалт за 30 млрд. евро.
Споровете около бюджета между Шолц и финансовия министър Кристиан Линднер са пореден епизод на вътрешнокоалиционните и идеологически различния, но и са усложнени заради конституционната "спирачка" за поемане на извънреден дълг, която ограничава възможностите за големи инвестиции за сметка на бюджетен дефицит. Още през ноември 2023 г. този проблем излезе наяве, когато кабинетът поиска да използва 60 млрд. евро спестени пари от Covid-фонд за финансиране на климатичната и енергийната си политика.
Мнозинството от германските избиратели са съгласни, че е време за нови избори - 53% според изследване на ARD, направено няколко дни преди анонса на Шолц показва. 40 на сто предпочитат тройната коалиция зад кабинета Шолц да се запази до есента на 2025.
Най-голямо е неодобрението срещу правителството и желанието за предсрочни избори (60%) в източните германски провинции, където "Алтернатива за Германия" е водеща сила.
При 18-34-годишните също има по-висок дял на желаещите смяна на властта (58%). При пенсионерите 49% са за нови избори, а 42% - за довършване на мандата.
Опозицията на Християндемократите и баварският ХСС e най-одобряваната политическа сила с 34%, а "Алтернатива за Германия" е втора със 17 на сто. Най-малкият партньор в управлението на Шолц - Свободните демократи - са застрашени от изпадане от Бундестага с около 4% обществено доверие към началото на ноември.
Само 14% от всички германци са доволни от политиката на федералното правителство.
Едва 13 процента са тези, които казват, че са доволни от икономическата политика на кабинета.
Олаф Шолц получава позитивни оценки само от 19% от избирателите. Изпреварван е от съпартиеца си - министър на отбраната Борис Писториус (55%), от лидера на опозицията Фридрих Мерц (30%), и от крайнолявата Сара Вагенкнехт (24%).
Икономическият министър Роберт Хабек (Зелените) и уволненият финансов министър Кристиан Линднер (Свободни демократи) са с равни или малко по-високи нива на доверие спрямо канцлера.
Ако ситуацията се запази до март - вероятно Германия отново ще отиде към коалиция, но този път начело с ХСС. В съюза вероятно ще влязат социалдемократите и Зелените - но нищо не е сигурно в следващите месеци.
Завръщането на Доналд Тръмп поставя Европа пред изпитания, които трудно може да реши, когато управлението на най-голямата ѝ икономика е в криза.
