Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Мисля, че едно от най-важните неща, които правят едно есе добро, е умението да бъдеш брутално честен със себе си. Ако не си готов да стигнеш до онова, което обикновено премълчаваш, и да бъдеш суров към човека, който си в текста, есето просто не работи.“
Това казва Емили Ратайковски във видео към новия си текст за The Cut на New York Magazine.
Думите звучат като ключ към Mother F*cker, провокативния ѝ разказ за първите години след развода. Есето беше посрещнато с критики, че представя безразборните връзки след раздялата като начин една жена да си върне свободата, контрола върху живота си и увереността, че все още може да бъде желана. Именно това го прави по-интересно от поредната история на известна жена за развод.
Емили не се опитва да направи преживяването си по-красиво, по-зряло или по-утешително. Тя пише за срама, желанието, суетата, гнева и самозаблудите, които идват след края на един брак.
Емили Ратайковски е американски модел и актриса. Става световно известна през 2013 г. с участието си във видеоклипа към Blurred Lines на Робин Тик, а по-късно се утвърждава като едно от големите имена в модната индустрия.
През 2021 г. тя публикува My Body, който влиза в списъка с бестселъри на New York Times.
В книгата Ратайковски пише за сексуализацията на жените, мъжкия поглед, модната индустрия и усещането, че собственият ѝ образ често принадлежи повече на другите, отколкото на самата нея.
Новият ѝ текст продължава този разговор, но през много по-лична тема.
Емили пише за първите години след края на брака си със Себастиан Беър-Маклард, с когото беше омъжена от 2018 до 2022 г. Двамата имат син, Силвестър.
„Шест месеца след раждането на сина ми аз и съпругът ми спряхме да правим секс. По-малко от година по-късно се разделихме“, пише тя.
За Ратайковски краят на брака не започва с документите за развод. Започва по-рано, с изчезването на желанието, с промененото тяло след раждането и с разпадането на представата за щастливо семейство.
Тя описва раждането без сантименталност, през болката, умората и усещането, че е влязла в живот, за който никой не я е подготвил. Нарича това „жесток преход към нова реалност“.
Още като дете Емили е възприемала образа на самотната майка като нещо, от което трябва да се пази. За нея това е била жена без свобода, в безизходица, с дете на ръце и без сигурност. След раздялата обаче самата тя се оказва точно в тази роля.
Пише, че не е можела да понесе съжалението в очите на другите. В този поглед виждала себе си като нежелана, изоставена жена.
Именно срещу това усещане е насочен текстът. Ратайковски не иска да бъде вкарвана в стереотипа за самотната майка.
След раздялата тя се впуска в множество безразборни сексуални връзки в търсене на новото си аз. „Исках вниманието му“, пише Емили за един от мъжете, с които излиза. „Исках да почувствам желанието на мъж и да си припомня, че съм сексуално същество, а не само майка на малко дете.“
Най-цитираното изречение от есето е: “I decided to fuck my way into a new kind of woman.”
Тази фраза идва след години, в които Ратайковски е свързвала секса със самоуважението си. Преди раздялата, пише тя, никога не е правила секс за една нощ. Не е допускала до себе си мъж, ако не е вярвала, че той може да се влюби в нея.
Това е бил нейният начин да се чувства специална и защитена.
Краят на брака ѝ разбива тази представа. Оказва се, че вниманието, с което е пазила образа си, не я е предпазило от изневяра, самота и разпадане на семейството. Тогава Емили започва да търси друга версия на себе си.
Тази нова героиня, пише тя, не е трагична и няма нищо общо с жертва. Никой не трябва да я съжалява. Напротив, всички трябва да ѝ завиждат.
Критиките към Ратайковски се засилиха и заради фотосесията към текста. На част от кадрите тя позира, докато кърми кукла и държи чаша алкохол в ръка.
В Instagram снимките бяха определени от някои потребители като „проява на лош вкус“. „Това е толкова неудобно. Дори не изглежда като изкуство“, гласи един от коментарите. „Алкохол и кърмене. Класика“, пише друг потребител саркастично. Други реакции бяха още по-директни: „Когато бебето ти се превърне в аксесоар“ и „Защо сексуализираме кърменето?“
Именно противоречията правят Емили интересна. Тя е едновременно обект на желание, жена, която печели от образа си на секс символ, и авторка, която се опитва да разбере каква е цената му.
Повратен момент за нея е разговорът с адвоката ѝ по време на развода. Той ѝ казва, че често е виждал жени, подложени на емоционално, сексуално или физическо насилие, както и на финансова зависимост, които въпреки това не успяват да си тръгнат.
„Трябва да се гордееш със себе си. Повечето жени не си тръгват“, казва ѝ той. Тогава Ратайковски пренарежда разказа за себе си: „Не съм изоставена. Била съм достатъчно смела да си тръгна сама.“
.jpg)
.jpg)
