"Дали са стотици бройки модерно въоръжение или са 5000 каски, ние сме еднакво благодарни за подкрепата, но всеки трябва да разбере, че това не е някакво дарение, за което Украйна трябва да напомня или да се моли.
Това не е просто щедър жест, заради който Украйна трябва да се кланя. Това е вашият принос за европейската и международната сигурност, заради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света".
Това е част от речта, която президентът Володимир Зеленски произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в разгара на военното напрежение с Русия, мобилизацията на сепаратистите от Донецк и Луганск и постоянните съобщения на западните сили за надвиснала война.
Зеленски обяви, че причината за това да се стигне до заплаха от война в Европа произтича от неработещата архитектура на сигурността, лишаването на ООН от смисъл и т.нар. "политика на умиротворяване", с която западните сили опитват да снижат риска от Русия.
Президентът на Украйна няколко пъти се обърна индиректно към германските си домакини - както заради отказа на военна помощ (и предложението за 5000 каски), така и заради ролята на Ангела Меркел в историята на руско-украинския конфликт.
"Не искам да критикувам някои държави - това е тяхна работа, те трябва да се вгледат в съвестта си. Но не знам как ще успеят да обяснят своите действия на двамата украински войници, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени днес. Или на момичетата от Киев на 10, 6 и 1 година, които вече нямат баща от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше убит от артилерийния обстрел, забранен от споразумението в Минск", каза той.
Какво още каза Зеленски на участниците в конференцията в Мюнхен (с малки съкращения):
"Украйна иска мир. Европа иска мир. Всички казват, че не искат да воюват, а Русия - че не иска да напада. Кой от нас лъже?
От два дни границата между Украйна и временно окупираните територии на изток е линията, която разделя мира от войната. От едната страна на линията е детската градина, а от другата страна е снарядът, който лети към нея. От едната страна е училището, а от другата страна - снарядът, който е насочен към игрището с 30 деца.
Децата не са тръгнали към НАТО. Тръгнали съм към своите класни стаи. Някои от тях може би имат час по физика, а с елементарните си познания по физика дори тези деца ще знаят, че твърдението, че Украйна е обстрелвала тези цели, е просто смешно.
Други деца може да имат час по математика. Не им трябва калкулатор, за да изчислят разликата между общия брой на артилерийните стрелби в последните няколко дни и броя на случаите, в които Украйна се споменава в доклада на Мюнхенската конференция.
Някои деца може да имат час по история и когато видят дупката от снаряд на площадката, може да започнат да си задават въпроса: Да не би светът да е забравил всички грешки от 20 век? Забрави ли докъде най-често води политиката на умиротворяване?
Колко бързо се стига от въпроса "Защо да умираме за Данциг" (препратка към слогана от 1939 г. преди инвазията на Хитлер в Полша) до момента, в който трябва да дадеш живота си не само за Данциг, но за Дюнкерк и за десетки други европейски градове?
Това са ужасяващи уроци по история. С това просто се опитвам да се уверя, че четем едни и същи учебници и всички разбираме един основен въпрос: Как стигнахме до този момент в 21 век, при който в Европа избухва война и умират хора? Как се озовахме в най-голямата криза на сигурността от края на Студената война?
За мен като президент на държава, която изгуби част от своята територия и хиляди свои граждани - държава, която е заобиколена от 150-хилядна армия с въоръжение и техника - за мен отговорът е очевиден.
Архитектурата на сигурността на света е крехка, тя е остаряла. Правилата, които бяха договорени от света преди десетки години, вече не работят.
Нито можем да изпреварим новите заплахи, нито сме ефективни в преодоляването им. Все едно да използваме сироп за кашлица вместо добра ваксина за Covid.
Тази система за сигурност е бавна и се проваля отново и отново поради различни причини - арогантността и безотговорността на държавите по света
В резултат на това някои държави извършват престъпления, докато другите реагират с безразличие. Безразличие, което ги превръща в съучастници.
Символично е, че го казвам тук - преди 15 години президентът на Руската федерация беше тук и в речта си постави под въпрос глобалната сигурност. Как отговори светът? С политика на умиротворение. Какво последва? Анексирането на Крим и агресията срещу моята страна.
ООН, която първоначално беше създадена за опазването на мира и сигурността, не може да опази себе си, когато собствената й харта бива нарушавана.
Един от членовете на Съвета за сигурност анексира територията на друга страна-основоположник на организацията, а ООН игнорира т.нар. Кримска платформа, създадена за освобождавнаето на Крим от окупацията и да защитава правата на кримските татари.
Военната помощ за Украйна: Кой какви оръжия предоставя на Киев
Именно тук, преди три години, Ангела Меркел каза: "Кой може да подреди парченцата от световния пъзел? Всички заедно можем да го направим". Думите й бяха последвани от шумно одобрение от залата, която стана на крака и я аплодира. За съжаление колективните аплодисменти така и не се превърнаха в колективно действие.
Сега когато светът говори за заплаха от голяма война, не можем да не се попитаме дали изобщо е останало нещо за нареждане?
Архитектурата на сигурността в Европа и света е почти унищожена. Вече е късно да си говорим как да я поправим. Крайно време е за нова система.
Човечеството е стигало дотук в два случая, след като е платило изключително висока цена - това са двете световни войни. Имаме шанс да не допуснем това да се превръща в тенденция - да изградим нова система, преди да платим с милиони жертви, какъвто опит имаме от двете световни войни.
В ООН споменах, че няма такова нещо като "Тази война не е моя" през 21 век.
Анексирането на Крим и войната в Донбас са удар по целия свят. Не става въпрос за война в Украйна, а за война в Европа.
Казах го през 2019, 2020 и 2021 г. Ще може ли светът да ме чуе през 2022 г.?
Вече не говорим за хипотеза, но не се е стигнало до действие. Защо? Защото има нужда от доказателство. Има нужда от нещо повече от туитове и декларации в медиите. Има нужда от действия. Светът има нужда от действия, а не Украйна.
Ние ще защитим своята страна с или без подкрепа от нашите партньори.
Дали са стотици бройки модерно въоръжение или са 5000 каски, ние сме еднакво благодарни за подкрепата, но всеки трябва да разбере, че това не е някакво дарение, за което Украйна трябва да напомня или да се моли. Това не е просто щедър жест, заради който Украйна трябва да се кланя.
Това е вашият принос за европейската и международната сигурност, заради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света.
Тази армия е насочена срещу украинците, не срещу границите на членовете на ЕС. Ракетите летят към Мариупол, а не към градовете на ЕС. Разрушено е летището в Донецк, а не във Франкфурт.
Нито една европейска държава знае какво означава да правиш военни погребения в цялата страна, във всички региони. Нито един европейски лидер знае какво е да се срещаш редовно със семействата на загиналите войници.
Независимо от всичко, ние ще защитим своята красива държава, независимо дали на границата има 150 000 или 1 000 000 войници от която и да е армия. За да помогнете наистина на Украйна, нямаме нужда да ни казвате колко точно са тези войници и какво въоръжение имат. Имаме нужда да чуем колко души имаме на своя страна.
За да помогнете на Украйна, няма нужда да ни напомняте, че има голяма вероятност от интервенция. Ние ще защитим земята си на 16 февруари, на 1 март, на 31 декември. Имаме нужда от други дати.
В утрешния ден почитаме паметта на Небесната стотица (б.р. загиналите при протестите в Украйна, довели до свалянето на Виктор Янукович от власт през 2013-2014).
Преди 8 години украинците направиха своя избор и много от тях пожертваха живота си за този избор.
Мислите ли, че 8 години по-късно Украйна трябва да продължи да настоява за потвърждение на европейската си перспектива?
От 2014 г. Русия убеждава всички, че това е грешна посока за Украйна и че никой не ни чака в Европа. А не трябва ли Европа да каже и да докаже, че Русия не е права? Не трябва ли Европа да каже, че гражданите й имат позитивно отношение към възможността Украйна да влезе в ЕС? Защо избягваме този въпрос? Не заслужава ли Украйна да получи директни и честни отговори?
Същото се отнася и за НАТО. Казват ни, че вратите са отворени - но до този момент не допускат външни лица. Ако не всички членове на НАТО са склонни да ни приемат, кажете го честно. Отворените врати са нещо хубаво, но ние имаме нужда от открити отговори - не години и години на затворени въпроси.
Русия казва, че Украйна иска да се присъедини към НАТО, за да си върне Крим със сила. Хубаво е да чуваме, че споменават за връщането на Крим в риториката си, но може би не са прочели правилно член 5 от договора на НАТО - колективните действия се предприемат за защита, а не за атака.
Окупираният Крим и Донбас ще се върнат, но само чрез мирен процес. Украйна е последователна в спазването на споразуменията от Нормандия и Минск. В тяхната основа стои признаването на териториалната цялост и независимост на нашата държава.
В споразумението от Минск е залегнало пълно прекратяване на огъня - ние го спазваме и не отговаряме на провокациите, даваме предложения на работните групи, докато срещу нас се изстрелват снаряди, войниците ни умират, мирното население умира, инфраструктурата се унищожава. Украйна настоява за спешно деблокиране на преговорния процес и това не означава, че търсенето на мир е ограничено само с това.
Готови сме да търсим ключовете за прекратяване на войната във всички възможни формати и платформи - Париж, Минск, Истанбул, Пекин, Барселона, няма значение къде по света ще се споразумеем за мир в Украйна. Дали ще присъстват четири, седем или сто държави - няма значение. Най-важното е Русия и Украйна да са там.
Важното е разбирането, че не само ние имаме нужда от мир. Светът има нужда от мир. Имаме нужда да възстановим мира и целостта на международно признатите граници.
Надявам се, че никой не мисли, че Украйна ще е вечен буфер между Русия и Запада.
Това никога няма да се случи. Никой няма да го допусне. Възниква въпросът - кой ще е следващият?
Държавите от НАТО ще трябва да се защитят помежду си. Искам да вярвам, че Северноатлантическият договор и член 5 ще бъде по-ефективен от меморандума от Будапеща. С него в замяна на отказа си от ядрени оръжия ние получихме гаранции за сигурността си. Сега нямаме нито оръжията, нито сигурността. Изгубихме част от територията си, която е по-голяма от Швейцария или Белгия. Изгубихме милиони души население. Изгубихме ги, но все още имаме едно нещо - имаме правото да настояваме за край на досегашната политика на умиротворяване, така че да се възстановят гаранциите за сигурността.
От 2014 г. насам Украйна три пъти настояваше за свикване на консултации с гарантиращите сили на меморандума от Будапеща. Три пъти - никакъв успех. Това ще е четвъртият опит. И аз, и Украйна ще го направим за последен път. Ако това не стане, ще приемем, че меморандумът от Будапеща не работи и всички общи решения от 1994 г. са поставени под въпрос.
Призовавам да се събере Съвета за сигурност с участието на Германия и Турция, за да се разреши кризата в Европа и да се въведат нови гаранции за сигурността на Украйна.
Докато тишината, с която нашите искания се посрещат, продължава, няма да има спокойствие в Източна Украйна, Източна Европа и останалия свят. Надявам се, че най-после светът ще го разбере.
Благодаря на държавите, които подкрепиха Украйна с думи, декларации и конкретна помощ. Онези, които са на наша страна и на страната на истината и международното право.
Няма да спомена нашите приятели поименно, не искам да критикувам някои държави - това е тяхна работа, те трябва да се вгледат в съвестта си. Но не знам как ще успеят да обяснят своите действия на двамата украински войници, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени днес. Или на момичетата от Киев на 10, 6 и 1 година, които вече нямат бащи от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше убит от артилерийния обстрел, забранен от споразумението в Минск.
Не знам какво си е мислил в последните секунди от живота си. Със сигурност не е разбирал какъв план за срещите ни трябва, за да спрем войната. Знаел е обаче отговора на въпроса, който зададох в самото начало. Много добре знае кой лъже. Да почива в мир. Да почиват в мир всички, които загинаха през всички тези години в Източна Украйна".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
