Реформата на Конституцията: Кой какво предлага преди крайния срок?

15 декември е крайният срок, в който депутатите могат да правят предложения за промени по основната реформа на Конституцията - т.е. по проекта, който ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха, и по който има принципно мнозинство от над 160 гласа.

До момента в Народното събрание са внесени 3 предложения за редакция:

От ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които са взели предвид някои от критиките на съдебната власт и юридическата общност и искат да поправят собствените си конституционни идеи (вижте ги по-подробно по-долу);
От "Възраждане", които искат всички текущи предложения да отпаднат и вместо тях да се запише:
- българският лев е национална валута, но в България "могат да се извършват плащания и сдруги валути съгласно изискванията в законите";
- да се въведе всеобщо право за "свободно извършване на плащания в брой";
- "Отглеждането на децата се извършва съгласно изискванията на морала и закона, от баща, който е лице от мъжки пол и/или майка, което е лице от женски пол". В момента в конституцията се казва, че отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
- депутатите да се освободят от наказателна отговорност за "изказани от тях мнения в Народното сърбание", но да носят отговорност за гласувания, свързани с държавни заеми, обявяване на война, изпращане на български войски в чужбина и др.
От "Има такъв народ", които предлагат пълна отмяна на промените и предлагат само една нова идея - главният прокурор да се избира пряко, така както се избира държавен глава, но с още по-дълъг от президентския мандат.

Подобна идея за пряк избор - но на директорите на областни дирекции на МВР (част от изпълнителната власт) - беше спряна от Конституционния съд през 2016 г., когато Слави Трифонов я предложи като част от шест въпроса за национален референдум.

Според ИТН - прекият избор на главен прокурор е "реална гаранция за премахване на политическото влияние върху прокуратурата". Как обаче това ще стане, когато кандидатите ще трябва да водят реална предизборна кампания - не е ясно в мотивите.

Какви са някои от по-важните поправки на вносителите:

Отпада идеята за смяна на националния празник на 24 май с текст в Конституцията.
Президентът ще запази правото си да връща за преразглеждане решенията за избор на нови председатели на Върховните съдилища или главния прокурор - в първоначалния вариант това беше отнето. Той обаче не може да бави указа (или отказа да потвърди избора) за повече от 7 дни.

Народното събрание

Народното събрание няма да се разпуска, а пълномощията му се прекратяват с произвеждането на изборите за нов парламент.
За депутат ще може да бъде избиран български гражданин с второ гражданство, само ако той е живял в България през последните 18 месеца.
Българин с двойно гражданство ще може да бъде избиран за министър, без условието за уседналост.
Президентът не може да има двойно гражданство - за него се запазва и изискването да е роден в страната.

Служебните кабинети

Президентът ще трябва да се консултира с парламентарните групи, преди да назначи служебен кабинет - не по своя преценка както досега, а по предложение на кандидата за служебен премиер.
Разширява се доста кръгът от хора, които биха могли да се окажат служебни премиери. В първоначалния вариант това бяха само трима души - председател на Народното събрание, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.
Сега се предлага президентът да може да избира между:
- председателя на Народното събрание
- председателя на Върховния касационен съд (а не КС)
- управителя или подуправител на БНБ
- председателя или зам.-председател на Сметната палата
- омбудсмана или негов заместник.
Народното събрание ще има право да ограничава правомощията на служебните кабинети със закон.

Щом съдийският съвет ще е Висш, Висш ще е и прокурорският съвет

Изрично е записано, че "Прокуратрата и следствените органи са в системата на съдебната власт".
Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
Главният прокурор ще запази функцията си да представлява прокуратурата и да ръководи Върховната прокуратура. В първоначалния вариант на промените той беше записан само като "административен ръководител" на Върховната прокуратура.
Главният прокурор ще запази възможността да утвърждава общи методически правила, но по предложение на Върховната прокуртура. Тези правила ще се отнасят само за досъдебното производство и ще подлежат на обжалване пред ВАС.
Връща се 7-годишният мандат на председателите на ВКС и ВАС без право на повторно избиране. В първоначалния вариант срокът се смаляваше на 5 г., но се допускаше те да получават и втори управленски мандат.
Главният прокурор ще има 5-годишен мандат и няма да може да бъде преизбиран (в първоначалния вариант имаше опция за втори мандат).
В Конституцията се вкарва и механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му.
Няма промяна на съотношението между политическата и професионалната квота при Висшия прокурорски съвет - 6:4 в полза на квотата на парламента.
Въвежда се изискване за "независими и партийно неутрални" кандидати за двата съдебни съвета.
В нито един от тях няма да може да се избират действащи прокурори от парламентарната квота.
Двата професионални съвета си връщат правото да предлагат бюджет на съдебната власт и да управляват недвижимите имоти на съдебната власт (в първоначалния вариант това беше дадено на министъра на правосъдието).

Конституционната жалба

Поправен е един от пропуските в първоначалния текст, който рискуваше да блокира редица съдебни процеси, ако някой от участващите в тях поиска произнасяне на Конституционния съд.
Сега делото ще продължава, като съдът, чието решение е окончателно, поставновява съдебния акт след влизането в сила на решенито на КС.