Реформата на Конституцията: Кой какво предлага преди крайния срок?

15 декември е крайният срок, в който депутатите могат да правят предложения за промени по основната реформа на Конституцията - т.е. по проекта, който ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха, и по който има принципно мнозинство от над 160 гласа.

До момента в Народното събрание са внесени 3 предложения за редакция:

• От ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които са взели предвид някои от критиките на съдебната власт и юридическата общност и искат да поправят собствените си конституционни идеи (вижте ги по-подробно по-долу);
• От "Възраждане", които искат всички текущи предложения да отпаднат и вместо тях да се запише:
  • българският лев е национална валута, но в България "могат да се извършват плащания и сдруги валути съгласно изискванията в законите";
  • да се въведе всеобщо право за "свободно извършване на плащания в брой";
  • "Отглеждането на децата се извършва съгласно изискванията на морала и закона, от баща, който е лице от мъжки пол и/или майка, което е лице от женски пол". В момента в конституцията се казва, че отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
  • депутатите да се освободят от наказателна отговорност за "изказани от тях мнения в Народното сърбание", но да носят отговорност за гласувания, свързани с държавни заеми, обявяване на война, изпращане на български войски в чужбина и др.
• От "Има такъв народ", които предлагат пълна отмяна на промените и предлагат само една нова идея - главният прокурор да се избира пряко, така както се избира държавен глава, но с още по-дълъг от президентския мандат.

Подобна идея за пряк избор - но на директорите на областни дирекции на МВР (част от изпълнителната власт) - беше спряна от Конституционния съд през 2016 г., когато Слави Трифонов я предложи като част от шест въпроса за национален референдум.

Според ИТН - прекият избор на главен прокурор е "реална гаранция за премахване на политическото влияние върху прокуратурата". Как обаче това ще стане, когато кандидатите ще трябва да водят реална предизборна кампания - не е ясно в мотивите.

Какви са някои от по-важните поправки на вносителите:

• Отпада идеята за смяна на националния празник на 24 май с текст в Конституцията.
• Президентът ще запази правото си да връща за преразглеждане решенията за избор на нови председатели на Върховните съдилища или главния прокурор - в първоначалния вариант това беше отнето. Той обаче не може да бави указа (или отказа да потвърди избора) за повече от 7 дни.

Народното събрание

• Народното събрание няма да се разпуска, а пълномощията му се прекратяват с произвеждането на изборите за нов парламент.
• За депутат ще може да бъде избиран български гражданин с второ гражданство, само ако той е живял в България през последните 18 месеца.
• Българин с двойно гражданство ще може да бъде избиран за министър, без условието за уседналост.
• Президентът не може да има двойно гражданство - за него се запазва и изискването да е роден в страната.

Служебните кабинети

• Президентът ще трябва да се консултира с парламентарните групи, преди да назначи служебен кабинет - не по своя преценка както досега, а по предложение на кандидата за служебен премиер.
• Разширява се доста кръгът от хора, които биха могли да се окажат служебни премиери. В първоначалния вариант това бяха само трима души - председател на Народното събрание, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.
• Сега се предлага президентът да може да избира между:
  • председателя на Народното събрание
  • председателя на Върховния касационен съд (а не КС)
  • управителя или подуправител на БНБ
  • председателя или зам.-председател на Сметната палата
  • омбудсмана или негов заместник.
• Народното събрание ще има право да ограничава правомощията на служебните кабинети със закон.

Щом съдийският съвет ще е Висш, Висш ще е и прокурорският съвет

• Изрично е записано, че "Прокуратрата и следствените органи са в системата на съдебната власт".
• Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
• Главният прокурор ще запази функцията си да представлява прокуратурата и да ръководи Върховната прокуратура. В първоначалния вариант на промените той беше записан само като "административен ръководител" на Върховната прокуратура.
• Главният прокурор ще запази възможността да утвърждава общи методически правила, но по предложение на Върховната прокуртура. Тези правила ще се отнасят само за досъдебното производство и ще подлежат на обжалване пред ВАС.
• Връща се 7-годишният мандат на председателите на ВКС и ВАС без право на повторно избиране. В първоначалния вариант срокът се смаляваше на 5 г., но се допускаше те да получават и втори управленски мандат.
• Главният прокурор ще има 5-годишен мандат и няма да може да бъде преизбиран (в първоначалния вариант имаше опция за втори мандат).
• В Конституцията се вкарва и механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му.
• Няма промяна на съотношението между политическата и професионалната квота при Висшия прокурорски съвет - 6:4 в полза на квотата на парламента.
• Въвежда се изискване за "независими и партийно неутрални" кандидати за двата съдебни съвета.
• В нито един от тях няма да може да се избират действащи прокурори от парламентарната квота.
• Двата професионални съвета си връщат правото да предлагат бюджет на съдебната власт и да управляват недвижимите имоти на съдебната власт (в първоначалния вариант това беше дадено на министъра на правосъдието).

Конституционната жалба

• Поправен е един от пропуските в първоначалния текст, който рискуваше да блокира редица съдебни процеси, ако някой от участващите в тях поиска произнасяне на Конституционния съд.
• Сега делото ще продължава, като съдът, чието решение е окончателно, поставновява съдебния акт след влизането в сила на решенито на КС.