15 декември е крайният срок, в който депутатите могат да правят предложения за промени по основната реформа на Конституцията - т.е. по проекта, който ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха, и по който има принципно мнозинство от над 160 гласа.
До момента в Народното събрание са внесени 3 предложения за редакция:
- От ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които са взели предвид някои от критиките на съдебната власт и юридическата общност и искат да поправят собствените си конституционни идеи (вижте ги по-подробно по-долу);
- От "Възраждане", които искат всички текущи предложения да отпаднат и вместо тях да се запише:
- българският лев е национална валута, но в България "могат да се извършват плащания и сдруги валути съгласно изискванията в законите";
- да се въведе всеобщо право за "свободно извършване на плащания в брой";
- "Отглеждането на децата се извършва съгласно изискванията на морала и закона, от баща, който е лице от мъжки пол и/или майка, което е лице от женски пол". В момента в конституцията се казва, че отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
- депутатите да се освободят от наказателна отговорност за "изказани от тях мнения в Народното сърбание", но да носят отговорност за гласувания, свързани с държавни заеми, обявяване на война, изпращане на български войски в чужбина и др.
- От "Има такъв народ", които предлагат пълна отмяна на промените и предлагат само една нова идея - главният прокурор да се избира пряко, така както се избира държавен глава, но с още по-дълъг от президентския мандат.
Подобна идея за пряк избор - но на директорите на областни дирекции на МВР (част от изпълнителната власт) - беше спряна от Конституционния съд през 2016 г., когато Слави Трифонов я предложи като част от шест въпроса за национален референдум.
Според ИТН - прекият избор на главен прокурор е "реална гаранция за премахване на политическото влияние върху прокуратурата". Как обаче това ще стане, когато кандидатите ще трябва да водят реална предизборна кампания - не е ясно в мотивите.
Какви са някои от по-важните поправки на вносителите:
- Отпада идеята за смяна на националния празник на 24 май с текст в Конституцията.
- Президентът ще запази правото си да връща за преразглеждане решенията за избор на нови председатели на Върховните съдилища или главния прокурор - в първоначалния вариант това беше отнето. Той обаче не може да бави указа (или отказа да потвърди избора) за повече от 7 дни.
Народното събрание
- Народното събрание няма да се разпуска, а пълномощията му се прекратяват с произвеждането на изборите за нов парламент.
- За депутат ще може да бъде избиран български гражданин с второ гражданство, само ако той е живял в България през последните 18 месеца.
- Българин с двойно гражданство ще може да бъде избиран за министър, без условието за уседналост.
- Президентът не може да има двойно гражданство - за него се запазва и изискването да е роден в страната.
Служебните кабинети
- Президентът ще трябва да се консултира с парламентарните групи, преди да назначи служебен кабинет - не по своя преценка както досега, а по предложение на кандидата за служебен премиер.
- Разширява се доста кръгът от хора, които биха могли да се окажат служебни премиери. В първоначалния вариант това бяха само трима души - председател на Народното събрание, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.
- Сега се предлага президентът да може да избира между:
- председателя на Народното събрание
- председателя на Върховния касационен съд (а не КС)
- управителя или подуправител на БНБ
- председателя или зам.-председател на Сметната палата
- омбудсмана или негов заместник.
- Народното събрание ще има право да ограничава правомощията на служебните кабинети със закон.
Щом съдийският съвет ще е Висш, Висш ще е и прокурорският съвет
- Изрично е записано, че "Прокуратрата и следствените органи са в системата на съдебната власт".
- Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
- Главният прокурор ще запази функцията си да представлява прокуратурата и да ръководи Върховната прокуратура. В първоначалния вариант на промените той беше записан само като "административен ръководител" на Върховната прокуратура.
- Главният прокурор ще запази възможността да утвърждава общи методически правила, но по предложение на Върховната прокуртура. Тези правила ще се отнасят само за досъдебното производство и ще подлежат на обжалване пред ВАС.
- Връща се 7-годишният мандат на председателите на ВКС и ВАС без право на повторно избиране. В първоначалния вариант срокът се смаляваше на 5 г., но се допускаше те да получават и втори управленски мандат.
- Главният прокурор ще има 5-годишен мандат и няма да може да бъде преизбиран (в първоначалния вариант имаше опция за втори мандат).
- В Конституцията се вкарва и механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му.
- Няма промяна на съотношението между политическата и професионалната квота при Висшия прокурорски съвет - 6:4 в полза на квотата на парламента.
- Въвежда се изискване за "независими и партийно неутрални" кандидати за двата съдебни съвета.
- В нито един от тях няма да може да се избират действащи прокурори от парламентарната квота.
- Двата професионални съвета си връщат правото да предлагат бюджет на съдебната власт и да управляват недвижимите имоти на съдебната власт (в първоначалния вариант това беше дадено на министъра на правосъдието).
Конституционната жалба
- Поправен е един от пропуските в първоначалния текст, който рискуваше да блокира редица съдебни процеси, ако някой от участващите в тях поиска произнасяне на Конституционния съд.
- Сега делото ще продължава, като съдът, чието решение е окончателно, поставновява съдебния акт след влизането в сила на решенито на КС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: