Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Доверието на българите в новините като цяло е ниско (28%), а телевизиите и радиостанциите се смятат за най-надеждните източници на информация.
В същото време, България е сред държавите с най-силна публична критика срещу новинарските медии (т.е. честота на случаите, в които хората чуват другите да критикуват журналистиката) - явление, което се свързва и с по-високото ниво на недоверчивост спрямо медиите сред по-широката аудитория.
Това са изводите в новото годишно издание на Reuters Institute for the Study of Journalism към Оксфордския университет. Изследването обхваща 46 държави и е проведено с онлайн въпросник на YouGov между края на януари и началото на февруари 2023 г.
Двете частни национални телевизии Нова ТВ и bTV остават на върха като медийни брандове по честота на потреблението, като БНТ следва на по-далечно трето място. "24 часа" излиза начело в печатните издания (23%), а БНР - при радиата, макар с едва 13% слушатели, които го пускат поне веднъж в седмицата.
Сред онлайн медиите - новинарските сайтове на bTV и Нова отново си делят първенството по редовна аудитория с малка преднина за bTV, но тук пазарът изглежда малко по-равномерно разпределен.
Интересното е, че няма задължителна връзка между честотата на потребление и доверието в съответния бранд - БНР и БНТ са запазили престиж на надеждни източници на новинарска информация, въпреки че аудиторията им намалява.
Данните показват интересен феномен - все по-често срещано съзнателно избягване на новини от страна на читатели/зрители.
Това се отнася особено за информацията за войната в Украйна.
България и Гърция излизат на първо място с 57% от аудиторията, която казва, че понякога или често активно се опитва да избягва новини, при средно ниво от 36% за всички изследвани държави.
В България този дял се повишава с 10% на годишна база - на фона на двата поредни предсрочни вота за Народно събрание.
Сред всички изследвани страни - най-често онези, които избягват новините, го правят чрез превключване на друг канал, когато дойде ред за новинарската емисия, или прескачане на новинарските статии в социалните мрежи.
Тази група включва много от по-младите хора и тези с по-ниска образователна степен, пише в анализа.
Втората група от хора предпочитат да избягват новините с конкретни действия - например, като изключат нотификациите на телефона си или спират да проверяват какво се е случило, преди да заспят.
48% от българите казват, че умишлено не следят и новините от фронта в Украйна, което е с 10 на сто повече от средното за всички изследвани страни.
Това не е само български феномен - същото се случва и в други държави, които се намират в близост до военния конфликт. Особено висок е делът във Финландия (75%), следвана от Чехия (60%) и Германия (50%).
Тук не става дума задължително за липса на интерес към темата, а по-скоро за приоритизиране на времето и желание да се щади психическото здраве от истинските ужаси на войната, казват авторите на изследването.
Възможно е и потребителите в тези страни да се чувстват достатъчно добре информирани за Украйна, тъй като има широко и подробно отразяване на събитията по всички канали, включително в социалните мрежи.
Румъния, Полша и Турция показват по-ниска степен на съзнателно избяване на новини за Украйна - между 35-37 на сто. В САЩ само 32% от хората са отговорили, че нарочно не искат да знаят какво се случва с войната.
.jpg)
