Роберт Левандовски - струваше 1000 евро, а сега е най-добрият футболист в света

Роберт Левандовски бе избран за "Най-добър футболист на 2020 година" от Световната футболна асоциация FIFA. Наградите за поляка щяха да са две, ако френското списание "France Football" не бе решило да не връчи своята "Златна топка" през тази година поради прекъсването в сезона заради пандемията.

В класацията на FIFA полякът остави зад себе си двамата футболисти на нашето време, които вече са със статут на легенди - Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Но признанието за поляка бе очаквано след невероятната година, която имаше с екипа на "Байерн" Мюнхен. Водени от неговите голове баварците стигнаха до требъл, спечелвайки Бундеслигата, Купата на Германия и Шампионска лига. И в трите турнира централният нападател бе голмайстор, а сезонът завърши с 55 гола от 47 мача. През настоящата кампания попаденията не спират - 20 гола в 18 мача.

Левандовски вече доста години е сред най-добрите в спорта, просто през 2020-а всичко за него се нареди и най-сетне стигна до големите трофеи.

Но да бъде официално "най-добрият футболист в света" е нещо, което едва ли дори най-близките му са си представяли. В тийнейджърските му години въпросът е, дали изобщо вече 32-годишният Роберт ще бъде професионален футболист някога.

Първият удар е личен. Когато е само на 17 през 2005-а, Левандовски губи баща си Кжищоф, който е европейски шампион по джудо при юношите.

Футболистът тъкмо е преминал от скромния „Делта“ Варшава в гранда на местния футбол „Легия“. Това трябва да е голямата стъпка в кариерата му, но реалността е друга. Роберт играе редовно във втория тим на „Легия“, но контузия в коляното забавя прогреса му. Така „Легия“ взима решение, за което със сигурност много специалисти в отбора си скубят косите и до днес - решават, че разполагат с по-добри нападатели и Левандовски няма бъдеще при тях.

На ръба на отчаянието нападателят получава спасителен пояс под формата на третодивизионния „Зниш“ Пружков, отбор, който разчита на развиването на таланти и продажбата им за много по-високи суми впоследствие.

Дълго време има мит, че за привличането му от „Зниш“ са платили на „Легия“ с футболни топки. "Беше шега, че е дошъл при нас за топки. Легия не искаше топки, защото си имаше своите. Беше ниска сума. Не съм казвал сума в нито едно интервю, няма да го направя и сега", споделят президентът на клуба Марек Сливински. "Тогава плащахме няколко хиляди злоти за играч в трета лига, а Роберт играеше за резервите на „Легия“ в трета лига. Платихме на „Легия“ толкова за Роберт. Няколко хиляди, не няколко десетки хиляди."

Думите на Сливински говорят затова, че сумата, дадена за бъдещия най-добър футболист на планетата, е не повече от 1000 евро.

В началото не е нито най-добрият в отбора, нито най-скъпоплатеният. Всъщност получава около 250 евро месечно. Но има правилната обстановка, за да започне пътят нагоре. В първия си сезон вкарва 15 гола и Пружков печели промоция за втора дивизия. А головете продължават и там.

„Пружков имаше добър отбор с петима играчи от този отбор, които стигнаха до Екстракласа (топ лигата на Полша). Но Левандовски бе мега талант. Имаше всичко: работеше здраво, техничен и бърз. След тази контузия на коляното мисля, че той осъзна, че няма шанс в Легия. Така че за да стане професионалист, трябваше да работи здраво. И Пружков взе своята суперзвезда“, спомня си треньорът му в отбора Яцек Грембоцки.

Само след два месеца Грембоцки е убеден с какво разполага. „Играхме приятелски мач срещу „Лодз“, отбор от Екстракласа. Той бе срещу опитния хърватски защитник Иван Ударевич. Роберт бе най-добрият играч на терена. Аз изиграх седем мача за Полша, така че мислех, че няма да е проблем за него да стигне до националния отбор. Но „Байерн“? Това би било трудно. Сега, Левандовски е най-добрият играч в Европа. Носи ми много радост.“

„Легия направи голяма грешка. Те го считаха за доста добър, но мислеха, че имат по-добри нападатели. Аз тренирах Левандовски два месеца и видях, че той ще стане национал. В Легия никой не го видя.“

С 21 гола на нападателя Пружков остава на косъм от сензационно влизане в елита след само една точка в последните три мача. Но вече е ясно, че Левандовски няма как да продължи да играе във втора дивизия.

През 2008-а „Легия“ получава втори шанс да привлече обратно Левандовски. Но вместо това избира Микел Аруарарена от „Тенерифе“, който не вкарва нито гол за тима. А пък Левандовски преминава в големия съперник от Лех Познан за малко над 300 хиляди евро.

Бартош Босацки, капитанът на „Лех“ по това време, си спомня първото впечатление. „Спомням си първата тренировка. След нея всички играчи си знаеха, че той е добър. В тренировъчния мач той игра срещу колумбийския ни защитник Мануел Арболеда, един от най-силните хора в Екстракласа. Роберт не се страхуваше обаче.“

„Сега той е атлетичен, но тогава бе по-слаб, така че много хора си мислеха, че ще има физически проблем в Екстракласа. След тази тренировка всички знаехме, че ще е добър.“

В началото Левандовски играе като крило заради перуанския нападател Ернан Ренгифо. Но много скоро треньорът Яцек Жиелински му намира мястото в центъра на атаката.

През сезон 2009-10 Левандовски вкарва 18 гола и „Лех“ стига до титлата. „Когато влезе в съблекалнята беше тих, но в същото време много уверен, когато играеше. Винаги бе човекът, който знаеше какво иска“, допълва Босацки.

Не закъснява и първата повиквателна за националния отбор, а с нея и първият гол в дебюта срещу Сан Марино.

След дни години в Познан е ясно, че Полша вече е тясна за таланта на Левандовски. На дневен ред е трансфер в английския „Блекбърн“. Той дори трябва да пътува за Англия за последни преговори, но съдбата е решила друго. В онзи момент исландският вулкан Ейяфятлайокутъл изригна и стопира всички полето в Европа. А до Германия можеш да стигнеш и с кола. Така вместо в „Блекбърн“ Левандовски се оказва в „Борусия“ Дортмунд срещу 4,5 милиона евро.

Макар и в случилото се да има доза шанс, трансферът издава отново добрите стъпки в кариерата на Левандовски. Защото „жълто-черните“ са едновременно отбор, даващ шанс на млади играчи и такъв, който се бори за титлата. А треньорът също не е случаен – Юрген Клоп, който на същите тези награди на ФИФА преди броени дни получи за втора поредна година наградата за „Най-добър треньор“, след като изведе „Ливърпул“ до историческа първа титла на Англия след 20 години чакане.

В началото предпочитаният нападател за Клоп е Лукас Бариос, но през втория си сезон Левандовски намира място сред титулярите. А това е сезон, завършил с първия дубъл в историята на „Борусия“ – титлата в Бундеслигата и Купата на Германия, спечелена след 5-2 над „Байерн“ във финала, в който Лева реализира хеттрик.

Ролята му за отбора става все по-важна, а головете все по-чести, за да се стигне до незабравимите четири попадения във вратата на „Реал“ Мадрид в полуфинала на Шампионска лига през сезон 2012-13.

През 2014-а е ред за следващата стъпка. Интерес към него има от цяла Европа, но той избира да остане в Германия и да премине в големия съперник от „Байерн“, за да стигне до мечтата си 6 години по-късно, вдигайки купата в Шампионска лига след успеха с 1-0 на финала срещу „Пари Сен Жермен“.

През цялото това време нападателят е и двигателят на полския национален отбор, вкарвайки 63 гола в 116 мача.

А в личен план Левандовски също не може да се надява на повече от това, което има. Със съпругата си Анна са една от най-известните двойки в Полша. Анна е бивша каратистка с бронзов медал от Световната купа през 2009. Двамата се ожениха през 2013, а по-рано през годината се роди втората им дъщеричка Лаура. Преди това през 2017-а на бял свят се появи и Клара.

Анна е една от най-популярните инфлуенсърки в Полша като има собствен бранд за здравословни храни, напитки и дори курсове за физическа подготовка. Двамата дават огромни суми за благотворителност, включително 1 милион евро в борбата с коронавируса. А за да увеличава честно заработеното си на терена богатство Левандовски инвестира в много стартъпи и онлайн проекти. Двамата с Анна имат и своя маркетинг агенция, чрез която управляват делата на други популярни полски знаменитости.