Да създаваш нова класическа музика в България е мисия за творци с необикновена отдаденост. Това е мисия за хора, които разбират изкуството като вечно търсене на съвършенството независимо от ограниченията на средата, хора с истинска преданост към музиката въпреки все по-редките възможности за среща с публиката.
Моцартовият фестивал в Правец ще даде сцена на един от тези истински таланти - композитора Румен Бояджиев-син. Новото издание на най-очакваното събитие в летния музикален календар ще започне с неговия аранжимент и оркестрация на детския мюзикъл "Пепеляшка" от проф. Борислава Танева. Програмата за 22 август включва и премиерата на Камерната симфония за струнен оркестър, която Бояджиев пише специално за "Drop Down Community" - колектив от талантливи, напредничави и много интересни музиканти, които свирят във всички елитни оркестри в България.
"Чух тяхно изпълнение, бях много впечатлен и веднага се появи музиката за симфонията. Да работя с млади хора е най-хубавото нещо, което ми се случва. Поканата, която получих от тях, е може би най-големият комплимент за един композитор в днешно време. Ако преди години композиторът беше авторитарно уважавана личност, сега е много трудно да спечелиш това уважение.
Затова е въпрос на чест да направиш нещо хубаво и да се бориш за името си", казва Румен Бояджиев-син в интервю за "Булевард България".
Високият стандарт към музиката е фамилна ценност. Синът на легендарния композитор от ФСБ Румен Бояджиев открива класиката още като дете: "Вместо да си играя с топки и фунийки, се заривах с партитури на Малер".
"Бях "изял" библиотеката на Музикалното училище в София. След това започнах да се занимавам с популярна музика покрай баща ми. Станах барабанист, свиря с групи, имам доста богат клубен живот като музикант и концертен изпълнител. Аз съм човек, който иска да постигне изключително съвършенство в материята, която работи", казва той.
Барабанист и перкусионист, завършил Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" при проф. Добри Палиев, Румен Бояджиев-син работи в оркестъра на Държавния музикален театър от 20 години. Живее благодарение на ударните инструменти, но композирането на класическа музика е това, в което открива призванието си като творец.
"Класическата музика е море, в което човек, колкото и да учи, и да постига, непрекъснато изникват нови задачи, които може да усвои. Покрай този процес на обучение, който според мен трае до края на живота, се раждат и някои хубави произведения. Моите търсения в класическата музика са най-различни. Аз харесвам Джон Уилямс и американската филмова музика. Понякога се влияя от Виенската школа, от Шьонберг, Берг. Понякога се влияя от Барток, от Владигеров. От всички влияния на композитори, които обичаш, започваш да създаваш свой собствен стил - той е твоят шанс да оставиш нещо неповторимо", казва той. Популяризирането на музиката и достигането до публиката се оказва по-изтощаващо от откриването на вдъхновение. Създаването на едно класическо произведение е свързано с много големи инвестиции, но "обикновено нови класически произведения се изпълняват само веднъж в България - на премиерата - след което потъват в забрава".
Липсата на подкрепа от частни меценати и неразбирането от страна на институциите, отговорни за управлението на културната политика, водят до ситуация, в която композиторите са оставени да творят за своя сметка.
"Винаги се грижа да записвам и обработвам концертните изпълнения на произведенията ми, защото нямам представа кога и дали ще бъдат изсвирени отново. Качвам моите произведения в платформите, за да може хората да ги слушат и да знаят, че такова нещо се случва. Правя го с мисионерска цел и губя страшно от това. Спорадични шансове има благодарение на хора, които са били добре настроени към мен и са ми помогнали да имам премиера на мое произведение. Много добре работя и с Националното радио, и със Софийската филхармония в лицето на Найден Тодоров. Има хора, които ме подкрепят и ме ценят. Но те са много малко."
"В България всеки човек, който има желание и полага усилия от сутрин до вечер, бива смачкван от всичко. Смачкването е по-скоро психологическо - от липсата на интерес, липсата на разпространение, липсата на платформи, в която музиката да се слуша, липсата на каквато и да е помощ за българските композитори", казва Румен Бояджиев-син.
Пробивът на българските таланти зад граница става още по-сложен заради силно конкурентната среда и заради модела на подкрепа, който стимулира преди всичко композиторите на собствената си страна.
"Класическата музика е инструмент за национална гордост на всяка държава, независимо че това звучи малко остаряло. Впечатлението ми е, че в другите страни защитават своите композитори и музиканти много силно, дори те да не са толкова талантливи и успешни. Фактът, че са французи, германци или австрийци, им дава предимство с доста крачки напред пред останалите. Затова мисля, че в класическата музика човек първо трябва да е успял в собствената си държава, за да може да бъде поканен, да бъде свирен, да изпълнява и да сключи договори с издатели и звукозаписни компании. И това е нещо, за което ние трябва да помислим много сериозно", казва той.
Въпреки всичко Бояджиев пази вярата си в бъдещето на класическата музика - и отново се връща към вдъхновението за Моцартовия фестивал.
Моцартовият фестивал в Правец: И тази година не е за изпускане
"Аз приемам Моцарт като една база, основа, като това да включиш компютъра, за да работиш с него. Изобщо не можеш да започнеш да работиш, без да познаваш Бах и Моцарт. Те са творци, които непрекъснато присъстват в твоето ежедневие. Слушам Моцарт съвсем целенасочено и много задълбочено, въпреки че да имитираш неговата музика, е неприложимо в съвременността. Но сякаш той отваря мисълта за съвсем различни неща. Той има много богат психологически - не само музикален - ефект върху хората. Възвръща оптимизма. Звученето на тази музика, нейната атмосфера, вековете, през които тя е минала, пораждат надеждата, че класическата музика все пак ще просъществува. Няма да бъде забравена от човечеството".
16-то издание на Моцартовия фестивал в Правец ще се проведе между 21 и 23 август 2020 г. Цялата програма можете да прочетете на сайта на фестивала.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
