Президентът Румен Радев внесе официално предложението си за национален референдум за еврото в Народното събрание.
Питането на Радев е "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.".
В мотивите му се повтарят основните точки от извънредното обръщение, което той направи на 9 май. Няма нито дума по критиките от страна на юристи - включително от собствения му екип - че въпросът не е конституционно допустим.
Конституционният съд вече е обявил, че не може да се провежда референдум по въпрос, за който България е поела ангажимент чрез международен договор, нито да се определя срок за влизането в сила на този ангажимент.
Без да коментира този въпрос, Радев пише в мотивите си, че валутата е "неделима и важна част от националната сигурност и националния суверенитет".
При липса на "достатъчна яснота за готовността за смяната на националната парична единица, при очерталото се разминаване между обществените нагласи и институциите, следва да се изпълнява волята на народа като суверен", твърди още Радев. "Тази воля следва да се установи чрез произвеждане на национален референдум"
В документа си Радев твърди, че "в българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това".
"Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент", казва Радев.
Според него оценката за готовността за еврозоната е поискана без "всеобхватна информационна кампания и задълбочен дебат за запознаване на обществото както с позитивите, така и с реалните рискове и последствия от влизането на страната ни в еврозоната без необходимата готовност".
Какви са тези рискове - не се посочва в мотивите на Радев.
Той твърди обаче, че липсвала "ясна организация и убедителни действия от страна на отговорните институции за защита на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на икономиката".
Радев повтаря и твърдението си, че "институции с критично ниска легитимност" вземат стратегическо решение "без да се вслушват в мнението на гражданите" - независимо че това решение е многократно потвърждавано от предходни парламенти и кабинети.
Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешна убеденост на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе относно своите пари и благосъстояние.
В мотивите му се казва още, че референдумът ще е "тест за демократичността на 51-вото Народно събрание", което беше избрано преди по-малко от една година.
"Всенародното допитване ще върне към урните хиляди избиратели. Българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност", се казва още в мотивите.
Според Радев референдумът щял да "допринесе за изработване на национален консенсус по темата за готовността за въвеждане на еврото", и ще предотврати последствията от решения, взети "без подкрепата на мнозинството от българските граждани".
Как се разпределят гласовете за и против в Народното събрание:
- В управляващото мнозинство: 114 гласа "против" референдума от ГЕРБ, БСП + ДПС Пеевски срещу 17 гласа от "за" провеждането му
- В опозицията: 55 гласа "против" референдума от ПП-ДБ и ДПС Доган срещу 54 гласа "за" от Възраждане, МЕЧ и "Величие".
- Или общо: 169 гласа "против" референдума срещу 71 гласа "за'
Бойко Борисов призова предложението на Радев да бъде отхвърлено по най-бързия начин. След по-малко от месец ЕК трябва да публикува изводите от доклада, с който да обяви, че България е покрила всички критерии за членство в еврозоната.
От ДБ предлагат да се приеме и изрична декларация с голямо мнозинство, че парламентът подкрепя влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. при положителна оценка.
Радев обяви несъгласните с него за противници на демокрацията
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: