Президентът Румен Радев спира - поне временно - либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители. Държавният глава наложи вето на промените в Закона за енергетиката, с които и гражданите трябва да започнат да купуват ток от свободния пазар от 2026 г.
Сега цената е фиксирана, определя се периодично от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не зависи директно от пазара. Слагането на край на тези регулирани и непазарни цени на електроенергията за бита, след като това беше направено за бизнеса, е ангажимент на България според европейските правила. Невъвеждането на мярката може да донесе глоби.
Парламентът прие поправките в закона, които Радев спира, в началото на октомври. Те гласят, че от 1 юли 2024 г. Националната електрическа компания (НЕК) спира да бъде "обществен доставчик" на ток. Премахват се и квотите за производители на електроенергия за регулирания пазар. Това значи, че доставчиците на ток за бита вече няма да имат задължение да купуват задължително електроенергия от различните производители - АЕЦ, въобновяеми източници, водноелектрически, въглищни централи - в определена пропорция, която се дава от Министерството на енергетиката, а ще могат да купуват на пазарен принип. Регулираните цени - тези, които се задават от КЕВР за крайните битови потребители, ще се прилагат до 31 декември 2025 г. След това цените ще са пазарни.
Законът предвижда опция потребителите да бъдат компенсирани за разходите за купуване на ток до 2026 г. Въвежда се и понятието "уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия", като хората, които отговарят на критериите, ще получават помощи за сметките си за ток До 31 май 2024 г. институциите ще трябва да започнат разяснителна кампания за ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и опциите за компенсации.
Според президента Румен Радев обаче "законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система".
Затова му налага вето - тоест законът ще трябва да се върне обратно в Народното събрание, а депутатите ще решават дали да препотвърдят приетото или да се съобразят с аргументите на Радев. За да сработи президентското вето и реформата да не влезе в сила, трябват поне 121 гласа. Опозицията в парламента, която е против либерализирания пазар на ток - в лицето на БСП и "Възраждане", няма толкова депутати.
„Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, смята още Радев, видно от мотивите му към ветото. Той се притеснява още, че мерките за компенсации ще действат само до 2026 г., а после цените за гражданите може да скочат драстично.
Румен Радев не оспорва, че България има поети ангажименти към ЕС за либерализация на пазара, но казва, че "именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти". Според него дефиницията за "енергийна бедност" е неясна, както и компенсаторният механизъм.
Президентът твърди, че отнемането на функциите на НЕК като обществен доставчик на ток и премахването на задължителното изкупуване на ток от производителите за регулирания пазар "може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от държавната ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.
„Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“, пише държавният глава.
"Застрашаването" на държавната ТЕЦ и мините идва оттам, че токът, който тя произвежда, е скъп на фона на останалите производители и по-трудно реализира количества на свободния пазар. Причината за това е, че "Марица-Изток" 2 е замърсител, тъй като произвежда ток от въглища. Това води със себе си плащане на задължителни въглеродни емисии.
Денков: Интерес към "Нефтохим" има, би било странно в "Лукойл" да не знаят
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
