Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Болезнена и деликатна тема" - така президентът Румен Радев нарече сигуацията с действията на държавата спрямо бежанците от Украйна. Държавният глава хем индиректно разкритикува правителството покрай последните му действия, намеквайки, че липсва постоянство, хем посъветва украинските граждани да се придържат към решенията на институциите.
"Политиката на България по отношение на бежанците от Украйна трябва да е внимателна и постоянна като ангажимент. Помните в началото на кризата кой беше нашият основен приоритет - да интегрираме тези хора в обществото. А сега го задраскваме", заяви президентът. Той припомни, че в България има остър недостиг на квалифицирани кадри в много области - не достигат лекари, медицински сестри, инженери - затова "всеки, който има желание да работи, да учи, да се издържа, децата му да посещават училище, трябва да получи тази възможност".
"Но и бежанците трябва да следват решенията на българските институции“, допълни Румен Радев.
Държавният глава не влезе в конкретика. Но интеграционният приоритет изглежда трудно осъществим на фона на това, че планът за настаняване след 31 май на украинските граждани включва разселването им в почивни бази, които пък се намират в малки и отдалечени населени места във вътрешността на страната.
Президентът Румен Радев отхвърли и възможността на този етап да участва в съвместна среща с премиера Кирил Петков и френския президент Еманюел Макрон, посветена на Република Северна Македония и българската позиция за допускане на Скопие за започте преговори за членство в ЕС. "Няма напредък по откритите въпроси между София и Скопие, затова няма и условие за моя визита в Париж", заяви Радев днес.
"Оценявам ангажираността и усилията на нашите европейски партньори, но аз искам да видя реални резултати", допълни той.
Радев коментира и изявлението на премиера Петков, че последната инстанция към темата за членството на Република Северна Македония в ЕС и позицията на България за допускане на страната към старт на преговори ще е не правителството, а парламентът. Президентът уточни, че "последната инстанция винаги е народът и за неговото консултиране има конституционни механизми“.
Два пъти последва въпрос дали всъщност не намеква за провеждане на референдум по темата Северна Македония. Президентът и двата пъти не отговори, като посъветва репортерите да проверят какви са конституционните механизми за допитване до хората. И добави: "Следя внимателно позициите на партиите, а и хората ги следят".
През 2020 г. лидерите на ЕС дадоха одобрението си за бъдещо присъединяване на Скопие към Съюза, въпреки че не беше определена дата за начало на преговорите. България обаче блокира старта им с аргумента, че страната не е спазила части от Споразумението за добросъседство и приятелство от 2017 г., подписано със София.
По въпроса за еврозоната президентът посочи, че пълноценната европейска интеграция е стратегическа цел за България и е цел, заложена още с влизането в ЕС.
"Решенията не трябва да предхождат задълбочения анализ и пълноценната информационна кампания. Трябва да има ясни идентифицикации на рисковете. Заедно с плана за въвеждане на еврото трябва да върви план за неутрализация на потенциални негативни последствия, за повишаване на доходите, за укрепване на конкуретноспособността", коментира държавният глава.
