Русия заблуждава радарите и ПВО на Украйна с 30-сантиметрови ракети-примамки

Русия използва примамки при изстрелването на балистични ракети, с които заблуждава радарите и противовъздушната отбрана на Украйна. Служители на американското разузнаване откриха, че военните на Москва пускат малки ракетни снаряди секунди преди да освободят истинската ракета, с цел да отвлекат вниманието от нея.

Според едно от официалните лица, пожелало анонимност пред The New York Times - устройствата са дълги около 30 см, имат форма на стрели и са бели с оранжеви опашки. Те се освобождават от балистичните ракети с малък обсег Iskander-M (които Русия изстрелва от мобилни установки от другата страна на границата), когато ракетата „усети“, че вече е станала мишена на системите за противовъздушна отбрана.

Всеки от малките ракетни снаряди е снабден с електроника и произвежда радиосигнали за заглушаване или подвеждане на вражеските радари, които се опитват да открият Iskander-M, и съдържа източник на топлина за привличане на ответните ракети.

This is an unidentified munition currently being found in Ukraine. At the moment an official identification has not been made. Any additional images, technical information or identification is very much appreciated: https://t.co/dtWwdIJaV3 pic.twitter.com/p2lWFeljYd

— CAT-UXO (@CAT_UXO) March 5, 2022

Използването на примамките може да обясни защо украинските оръжия за противовъздушна отбрана изпитват трудности при прехващането на руските ракети Iskander.

Задвижвана от ракетен двигател с твърдо гориво, Iskander може да достигне цели на повече от 200 мили (320 км), според правителствени документи на САЩ. Всяка мобилна пускова установка може да изстреля две подобни ракети, след което трябва отново да бъде презаредена.

Снимки на боеприпасите с форма на стрелички започнаха да се разпространяват в социалните мрежи още преди две седмици. Те изненадаха експертите и анализаторите на разузнавателни данни и много от тях ги объркаха с бомбички от касетъчни оръжия - въз основа на размера и формата им.

Бившият военен Ричард Стивънс казва пред NYT, че е виждал много китайски и руски боеприпаси, но никога не е ставал свидетел на нещо подобно. Той е прекарал 22 години в Британската армия като войник за обезвреждане на взривни устройства, а по-късно е работил 10 години като цивилен сапьор в Южен Ирак, Африка и други региони.

Стивънс публикува снимки на боеприпасите в собствения си сайт cat-uxo.com, който е специализирана платформа за военни и цивилни експерти по обезвреждане на бомби. Оказва се, че никой друг не е виждал тези мистериозни руски боеприпаси.

Устройствата са подобни на примамките от Студената война, наречени "помощни средства за проникване", които са придружавали ядрените бойни глави от 70-те години на миналия век и са били предназначени да избягват противоракетните системи и да позволяват на отделните бойни глави да достигнат целите си. Включването на устройствата в оръжия като Iskander-M, които имат конвенционални бойни глави, не е било документирано досега във военните арсенали.

"В момента, в който се появиха ракетите, хората започнаха опити да ги свалят. В момента, в който започнаха да ги свалят, стартираха и плановете за помощни средства за проникване", казва Джефри Люис - професор по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания Мидълбъри в Монтерей (Калифорния). "Но никога не виждаме тези неща, защото са строго секретни. Ако се знае как работят, може да им се противодейства“.

Използването на примамки може да се окаже свидетелство за известна небрежност от страна на руското военно ръководство, казва Люис: „Като се има предвид, че Русия знае, че малките ракетни снаряди неизбежно ще бъдат събрани и проучени от западните разузнавателни служби, за да може противовъздушната отбрана на НАТО да бъде програмирана така, че да преодолее контрамерките на Iskander“.

Русия е продала версии на Iskander на други страни, но според Люис е малко вероятно тези партиди да съдържат малките примамки във формата на стрели.

"Това ме навежда на мисълта, че за руснаците е ключово да запазят технологията само за себе си и че войната е твърде важна за тях, та да издадат тайната", казва Джефри Люис. "На тях може би вече не им пука, но ако бях на мястото им, щеше да ми пука“.