Върховният съдия Рут Бейдър Гинсбърг, която почина преди седмица, стана първата жена на висша държавна позиция с почетно поклонение в сградата на Капитолия.

Церемонията по отдаването на последна почит е традиция в американската политика от 1852 г. Тя се използва в извънредни случаи като символ на високи заслуги към нацията.

Тридесет и трима мъже, включително президенти, конгресмени, офицери и др., са сред хората, чиито тленни останки са излагани за поклонение в Капитолия. Сред тях са президентите Ейбрахам Линкълн (1865), Джеймс Гарфийлд (1881), Уорън Хардинг (1923), Уилям Тафт (1930), Джон Ф. Кенеди (1963), Хърбърт Хувър (1064), Дуайт Айзенхауер (1969), Линдън Джонсън (1973), Роналд Рейгън (2004), Джералд Форд (2006) и Джордж Буш-старши (2018).

С тази церемония беше изпратен и Джон Маккейн през 2018 г.

Рут Бейдър Гинсбърг е и първата личност от еврейски произход, която получава най-високата държавна чест в последния си път. Церемонията по пристигането на ковчега беше отворена само за предварително поканени високопоставени членове на Конгреса и за семейството на Гинсбърг.

Поклонението започна с реч на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, слово на равина Лорън Холцблат за приноса на Рут Бейдър Гинсбърг към правосъдието и изпълнения на сопраното Денис Грейвс в памет на обичта на върховния съдия към оперното изкуство. Гинсбърг ще бъде погребана в Националното гробище в Арлингтън следващата седмица.

Trump booed by crowd as he visits Ruth Bader Ginsburg's casket on the steps of the Supreme Court pic.twitter.com/iASjgYYQjU

— Zach Purser Brown (@zachjourno) September 24, 2020

Президентът Доналд Тръмп присъства на по-ранното поклонение пред Гинсбърг във Върховния съд, но беше подложен на шумни освирквания от присъстващите граждани.

Рут Бейдър Гинсбърг: От затворените врати на Харвард до славата във Върховния съд

RBG, както я наричат в САЩ, беше част от Върховния съд от 1993 г., номинирана от Бил Клинтън. Тя даваше последователен глас в подкрепа на либерални социални каузи - вкл. по ключови дела, които засягат правата на жените за аборт, еднополовите бракове, имиграционните права, избирателните права, здравеопазването, расовата и половата дискриминация.

Аргументацията на особените мнения, както и личната й история на утвърждаването като жена в силно конкурентния и затворен професионален кръг на правото, са причините RBG да се превърне в почитана обществена фигура и попкултурна икона. Филмът On the Basis of Sex е създаден по нейния живот.