Макроикономистът Георги Стоев отговаря на най-често срещаните въпроси около присъединяването на България към еврозоната - обяснени кратко, ясно и конкретно.
Сега той решава да обърне внимание на въпроса за националната идентичност след въвеждането на единната валута.
Въпросът често е обект на спекулации и дезинформационни кампании.
Kогато изчезне българският лев, ще използваме еврото като национална валута. България ще бъде част от еврозоната и българската идентичност ще има участие в общата валута. Ето технически кои български символи ще бъдат запазени и по този начин ще бъдат въведени сред символите на еврото като валута:
Евромонетите имат обща страна и национална страна. На националната страна е посочена емитиращата държава (тази, която издава валутата), а на общата страна са представени изображения на Европа.
Ето какво е изобразено на националната страна на българските евромонети:
- На монетата от 2 евро е изобразен Св. Паисий Хилендарски, както и надпис на кирилица вдясно „БЪЛГАРИЯ“. Вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия. По гурта на монетата от две евро има следния надпис: на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на другата – обърнато е изписан същият надпис.
- На монетата от 1 евро е изобразен Св. Иван Рилски, както и надпис на кирилица вдясно „БЪЛГАРИЯ“. Вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия.
- На евромонетите от 50, 20, 10, 5, 2 и 1 цента е изобразен Мадарският конник. Отгоре има надпис на кирилица „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу също на кирилица – „СТОТИНКА“ при 1 цент и „СТОТИНКИ“ при 2, 5, 10, 20 и 50 цента. Вдясно е годината на емисия.
Всички тези евромонети с български символи ще бъдат приемани навсякъде, където се извършват разплащания в евро.
Отделно от техническите аспекти има нужда от следното уточнение. Въпросите за национална идентичност понякога се смесват с въпроси, базирани на национализъм. Струва ми се за много хора ще полезно да си изяснят какви са основните разлики между идентичност и национализъм.
Ето нещо като база:
Идентичността е усещане за принадлежност – към език, култура, обичаи, обща памет. Тя може да бъде многопластова и динамична – човек може да е едновременно българин, европеец, родител, професионалист, вярващ и т.н.
Национализмът често претендира за изключителност – поставя националната принадлежност като върховна и несъвместима с други идентичности. Той чертае граници, вместо да гради мостове.
Докато идентичността търси разбиране и съжителство, национализмът често разчита на страх и противопоставяне – „ние срещу тях“.
Идентичността е уверена в себе си и не се плаши от отвореност; национализмът е несигурен, затова се капсулира и се отбранява дори от въображаеми заплахи.
Идентичността се изгражда и развива; национализмът често е фиксиран във въображаемо „златно минало“, към което трябва да се върнем.
Национализмът налага колективна идентичност, която подчинява индивидуалната свобода на предполагаемите интереси на нацията. Това води до изключване, ксенофобия и в крайна сметка до конфликти.
Наясно сме, че има общества, които претендират за цивилизованост, но в тях преобладава идеята (интелектуално преповтаряна и широко приета сред хората), че индивидите съществуват предимно за да служат на държавата, а не държавата да служи на индивидите.
Но национализмът е фундаментално несъвместим с принципите на свободното общество и оттам несъвместим с цивилизацията. В едно свободно общество хората са свободни да се самоопределят и да се асоциират, както решат, без да бъдат ограничавани от твърди национални или етнически идентичности.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
