Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Съдия Владислава Цариградска призова държавните институции да направят пълна ревизия на всички случаи, при които срещу съдии и прокурори са били използвани специални разузнавателни средства.
Повод за позицията ѝ е разследването „КорупцияЛийкс“, според което имената на десетки представители на съдебната система фигурират в искания и разрешения за подслушване и проследяване.
Данните пораждат съмнения, че събраната информация не винаги е служила за разкриване на престъпления, а е могла да бъде използвана и за контрол над неудобни магистрати и според Цариградска има основание да бъде поставен въпросът дали СРС-тата не са използвани за оказване на натиск.
“Още на 13 февруари 2024 година - по време на изслушването ми във Висшия съдебен съвет след убийството на Мартин Божанов - Нотариуса, призовах за институционална проверка и отговор на вече видимата тогава опасност от злоупотреба с инструментите на тайния контрол - СРС-тата, но не само тях. Става дума и за прокурорски проверки, проверки от НАП и други механизми за натиск”, коментира Цариградкса в ефира на NOVA.
Съдебната власт обаче така и не е дала ясен отговор дали системата е била използвана по предназначение или е станала уязвима за неправомерни практики.
Усещането за постоянно наблюдение има разрушителен ефект върху независимостта на съда и демокрацията, коментира Цариградска:
“Съдиите, които са високообразовани и добре познават начина, по който функционира системата, отлично разбират възможностите на този инструментариум. Когато съзнават, че с лекота могат да бъдат поставени под подобно наблюдение, те неизбежно започват да се съобразяват с този риск. А това подкопава независимостта, която е в основата на справедливото правосъдие".
Въпреки това Царигардска подчерта, че не е против използването на СРС.
Според нея тези средства са незаменим инструмент в борбата с организираната престъпност и корупцията, когато се използват законосъобразно. Проблемът възниква тогава, когато се прилагат масово, а в крайна сметка не водят до обвинения, съдебни дела или осъдителни присъди.
“Ние виждаме поголовен контрол и нулеви резултати”, каза Владислава Цариградска.
Съдията настоява всички подобни случаи да бъдат анализирани при спазване на законовите изисквания за защита на класифицираната и личната информация. Според нея само така може да се установи дали става дума за отделни злоупотреби или за структурирана мрежа и система за контрол.
Тя предупреди още, че ако тази система работи, тя не се ограничава само до магистратите, а засяга и политици и други обществени фигури, които участват във формирането на общественото мнение.
