Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
От 33 години Салман Рушди е ходеща мишена и живее със страха да бъде убит заради думите си. Писателят много добре знае какво е чувството да получаваш смъртни заплахи, хората да те мразят и правителството да те принуди да се криеш. И всичко това само защото е написал книга.
Новината за нападението над Рушди беше шокираща, но не и изненадваща. В петък той беше атакуван по време на лекция в Ню Йорк и след това откаран в болница, където към момента е на командно дишане и е с опасност да изгуби едното си око. Заподозреният е задържан, но все още никой не знае какви точно са били мотивите му. Предположения обаче не липсват.
За периода на цялата си писателска кариера, продължила близо пет десетилетия, Рушди познава отблизо смъртните заплахи. Той е роден в Бомбай (Мумбай) - два месеци преди обявяването на независимостта на Индия от Великобритания. На 14-годишна възраст е изпратен в Англия, за да учи в град Ръгби, а по-късно получава почетна диплома по история в престижния King's College в Кеймбридж.
След като получава британско гражданство, Рушди се отказва от мюсюлманската си вяра. Работи за кратко като актьор, а след това като рекламен копирайтър, като междувременно пише романи.
Първата му публикувана книга, озаглавена "Гримус", не постига голям успех, но някои критици виждат в него автор със значителен потенциал. Отнема му пет години, за да напише втората си книга - "Децата на полунощ", която печели престижната наградата "Букър" през 1981 г., и е продадена в половин милион екземпляра.
Напрежението около него обаче се заформя с публикуването на четвъртия му роман "Сатанински строфи" през 1988 г., който се превръща в най-противоречивата му творба и предизвиква невиждани по мащабите си международни реакции.
Романът е вдъхновен отчасти от живота на ислямския пророк Мохамед и получава одобрението на британската критика. Реакцията сред мюсюлманските общности обаче съвсем не е топла. Редица мюсюлмански лидери обвиняват Рушди в богохулство и смятат, че романът му се подиграва с исляма.
Наред с други неща те се противопоставят и на това, че на две проститутки в сюжетната линия са дадени имената на съпругите на пророка Мохамед. Дори самото заглавие се отнася до два стиха, премахнати от Корана, защото Мохамед смятал, че те са вдъхновени от дявола.
Индия е първата страна, която забранява романа, а Пакистан, както и различни други мюсюлмански държави, заедно с Южна Африка следват примера ѝ.
Книгата предизвиква серия от протести във Великобритания и други страни, в които участват хиляди мюсюлмани. Много от тях дори публично изгарят копия от романа. Година по-късно вече покойният лидер на Иран Рухолах Хомейни забранява произведението му в страната и издава указ, в който призовава за смъртта на Рушди.
"Съобщавам на всички ревностни мюсюлмани по света, че авторът на книгата "Сатанински строфи", която е съставена, отпечатана и публикувана в противовес на исляма, Пророка и Корана, както и всички, които са участвали в нейното издаване и са знаели за съдържанието ѝ, са осъдени на смърт. Призовавам всички мюсюлмани да ги екзекутират бързо, където и да се намират, за да не се осмелява никой друг да обижда мюсюлманските светини. Дай Боже, всеки, който бъде убит по този път, да бъде мъченик", пише в указа на лидера.
Така срещу Рушди започват да бъдат отправяни редица смъртни заплахи, а той е принуден да се укрие под полицейска закрила в продължение на девет години с помощта на британското правителство. В знак на протест Иран бързо прекъсва отношенията си с Великобритания.
За главата на писателя е предложена наградата от над 3 млн. долара. Докато вече се укрива, Рушди изразява дълбокото си съжаление за огорчението, което е причинил на мюсюлманите. Книгата обаче все пак става бестселър и от двете страни на Атлантическия океан.
Рушди не е единственият човек, който е заплашван заради съдържанието на книгата. През юли 1991 г. японският преводач на "Сатанински строфи" е намерен убит в университет североизточно от Токио. Полицията съобщава, че преводачът Хитоши Игараши е бил намушкан няколко пъти с нож и оставен в коридора пред кабинета си в университета. Убиецът му така и не е открит.
По-рано същия месец италианският преводач Еторе Каприоло също е намушкан с нож в апартамента си в Милано, въпреки че оцелява след нападението. Подобна съдба сполетява и норвежкия преводач на романа - Уилям Нигаард, който е прострелян през 1993 г. пред дома си в Осло, но също оцелява след атаката.
Смъртната присъда срещу Рушди спира да бъде официално подкрепяна от иранското правителство през 1998 г. и през последните години авторът отново се радва на повече свобода. Заплахите за живота му обаче винаги са се криели под повърхността. Настоящият ирански лидер Али Хаменей дори веднъж казва, че указът срещу Рушди е "изстрелян като куршум, който няма да се успокои, докато не улучи целта си".
През 2012 г. полуофициална иранска религиозна фондация повиши наградата за смъртта му до 3,3 милиона долара, но авторът отхвърли заплахата по това време, като каза, че няма доказателства хората да се интересуват от наградата.
Нападението над писателя в Ню Йорк е показателно, че преследването срещу него така и не е спирало. Той се е превърнал в един от най-известните застъпници на свободата на изразяване. За него правото да изразяваш мнението си, за каквото и да било, е универсално.
