Сензационен обир за милиард долара. Безскрупулно нападение срещу културно и историческо наследство, пазено в продължение на близо 4 века. Това бяха само част от реакциите в Дрезден през ноември 2019 г., когато стана ясно, че част от съкровищницата в градския музей е ограбена, а крадците са в неизвестност. 

Една година по-късно полицията в Германия успя да разкрие и задържи заподозрените извършители - петима мъже от групировката на клана Ремо. Те принадлежат към мащабна мрежа от ливански имигранти в Берлин, свързвани с някои от най-дръзките и скъпоструващи кражби през последното десетилетие, пише Джошуа Хамър в детайлно описание на аферата, публикувано в списание GQ. 

Дори извършителите да получат ефективни присъди, нищо не може да компенсира опасенията, че безценното наследство вероятно никога няма да бъде възстановено. 

Трезорът в Дрезден разполага с общо 3000 експоната, сред които някои от най-ценните кралски украшения в Европа - скулптури от скъпоценни камъни, кутийки от слонова кост с богати орнаменти, миниатюри от злато, рубини и изумруди, големи диаманти и стотици други редки обекти с огромно културно значение.. 

Нападателите са успели да разбият с брадва една специална експозиционна витрина с около 100 исторически артефакта. Сред тях има еполет, украсен с диамант от 49 карата. Откраднати са комплекти от ордени, копчета, катарами, брошки, ръкохватка за сабя и други по-дребни предмети. 

Директорът на музея в Дрезден не може да повярва - културният институт е подлаган на различни проверки в системите за сигурност през последните години и не е установил пробойни. Крадците са успели да проникнат в музея, като са деформирали железните предпазни решетки на прозорец на първия етаж и са разбили стъклото му. Алармената система не се е задействала, тъй като малко по-рано е избухнал пожар в електрическата станция, която захранва с ток района на двореца. 

Кражбата е станала за броени минути. Различни медийни публикации оценяват щетите на 1,2 млрд. долара. Дори тази сума да е надценена, големият проблем е, че колекцията не е застрахована - вноските за толкова скъпи експонати биха били толкова високи, че музеят не би могъл да си го позволи.

Нападателите очевидно не са проявили никакво отношение към културната ценност на плячката им. Местопрестъплението показва, че крадците са се отнесли напълно невнимателно и дори варварски към експонатите, докато са ги изтръгвали от витрините им. Част от разграбените бижута са намерени разпръснати по пода на трезора. 

Ако извършителите познаваха историята на трофеите си, едва ли щяха да си позволят подобни действия. Повечето от предметите датират от 17-18 век и са принадлежали на саксонския курфюрст и крал на Полша Август II Силни. През 1686 г. младият Август посещава Версай на Луи XIV и остава впечатлен от екстравагантния му стил, като постепенно се опитва да превърне своя кралски двор в умалена версия на разкошното френско имение.   

През 1723 г. Август създава един от първите музеи за изящни изкуства в Европа, като отваря съкровищницата си на публичен показ. Колекцията му продължава да привлича вниманието на посетителите в продължение на два века.

През 1938 г. по време на режима на Адолф Хитлер бижутата са прибрани в сандъци и изнесени като предпазна мярка, докато Германия се готви за предстояща война. През 1942 г. те са откарани в планинската крепост Кьонигщайн, която служи и като военнопленнически лагер. Дрезден е подложен на унищожителни бомбардировки през февруари 1945 г., при които загиват 25 000 души, а старият град - включително Кралския дворец на Август Силни - е почти изравнен със земята. 

Три месеца по-късно колекцията от скъпоценности попада в СССР, след като са открити в Кьонигщайн от войници на Червената армия.

Бижутата са изпратени в Москва, като остават там до 1958 г. Тогава Никита Хрушчов ги връща обратно на правителството на Източна Германия като жест на добра воля. Възстановяването на Кралския дворец става едва след падането на Берлинската стена. Сградата е реставрирана напълно през 2006 г., а жителите на Дрезден отново получават възможност да се срещнат със съкровищата на Август Силни в помещенията на новия т.нар Grünes Gewölbe ("Зелен свод"). 

Едно от най-големите притеснения на музея в Дрезден е, че крадците няма да се поколебаят да повредят откраднатите предмети, за да извлекат ценните метали и диамантите и да ги продадат на дребно, парче по парче. Ако опитат да предложат откраднатите вещи в оригиналния им вид, рискуват да не намерят нито един купувач - или веднага да привлекат вниманието на полицията. 

Често единствената опция на крадците е да изнудят собствениците на музеите да си върнат накитите срещу откуп, ако не успеят да ги пласират по друг печеливш начин. 
 
Полицията в Дрезден създава специален екип по разследването от 20 души, които бързо установяват, че обирът в музея си прилича със серия от по-ранни инциденти със сходна дързост. 

През март 2010 г. четирима маскирани мъже успяват да откраднат 242 000 евро в брой от хотел Berlin Grand Hyatt, където се провежда турнир по покер. Нападателите нахлуват в сградата с пистолети и мачетета, а след обира бягат с черен Мерцедес. 

В една неделна октомврийска сутрин през 2014 г. крадци разбиват банка в берлинския квартал Мариендорф и изпразват 100 кутии от трезора, прибират близо 10 милиона евро и за финал взривяват част от сградата, вероятно за да прикрият следите си. 

Няколко месеца по-късно маскирани мъже ограбват магазин за луксозни часовници и бижута в берлинския търговски център KaDeWe, след като преодоляват охраната с помощта на лютив спрей. 

Жертвите на бандата са най-различни - това, което ги обединява, е лесният достъп до скъпоценна стока.

Полицията подозира, че всеки от тези обири е осъществен от лица, свързани с престъпни фамилии - по-специално с набираща мощност мрежа от кланове на ливански имигранти. 

Много от тези семейства се заселват в Германия още през 80-те години по време на гражданската война в Ливан. Установяват се в квартал Нойкьолн и кандидатстват за политическо убежище. В продължение на години нямат никакъв легален достъп до пазара на труда, а някои от членовете на клановете прибягват към престъпна дейност, за да се издържат. 

Ако в началото те са се занимавали основно с трафик на дрога, проституция и рекет (по това време - доминирани от руската мафия), второто поколение на ливанските имигранти вече се насочва към доста по-зрелищни и тежки престъпления - големи обири или убийства. 

Колкото повече се разрастват клановете, толкова по-безсилна изглежда полицията пред тях. През 2018 г. в Нойкьолн се събират 2000 души от криминални групировки от цяла Германия заради погребението на един от ликвидираните "ударници" на местен клан. Полицията мобилизира 150 униформени служители, за да не допусне ескалация в квартала. 

Германският сериал "4 Blocks" показва живота на клановете като "арабско-германска версия на Семейство Сопрано". 

Хората от фамилията Ремо от Берлин са може би най-ексцентричните и безцеремонни представители на тази общност. Главата на семейството е Иса Ремо. Израснал е в палестински бежански лагер в Бейрут, пристига в Западен Берлин през 80-те, а в момента управлява мрежа от десетки души (деца, роднини и техни познати), някои от които са свързани с показни тежки престъпления. 

Стилът им се отличава с бруталността и насилието си. В един от множеството обири извършителите решават да не си "играят" да отварят сейфа с инструменти, а да го хвърлят от покрива на висока сграда, за да се разбие на земята. 

Омертата е част от задължителните условия в клана. Престоят в затвора се смята за висока чест. Когато момчетата излязат на свобода, им организират голямо парти и им подаряват първия Rolex. 33-годишният Туфик Ремо е осъден за обира в банката в Мариендорф от 2014 г., но така и не издава какво се е случило с откраднатите 10 млн. евро. предполага се, че фамилията Ремо е прикрила следите на парите, като е инвестирала в десетки апартаменти и други недвижими имоти. 

Разследващият екип от Дрезден се насочва към версията за намеса на клана Ремо заради сходна кражба от Музея Боде в центъра на Берлин. През март 2017 г. група мъже проникват в сградата през открехнат прозорец на служебна съблекалня, възползват се от изключените детектори за движение по време на рутинна обиколка на единствения охранител на смяна и успяват да пробият една от витрините с брадва. 

Под стъклото се намира уникална 100-килограмова златна монета с 50 см диаметър, чиято стойност се оценява на около 4 млн. долара. Нападателите пренасят трофея с количка извън музея и ползват въже, за да го спуснат от железопътен мост до нивото на пътя, където ги чака колата за бягство. 

Когато полицията пристига на място, вижда как крадците са изоставили всичките си инструменти на показ.

По пътя под моста е намерен златен прах, по който разследващите съдят, че монетата е изпусната от височина и вероятно е повредена. 

Малко по-късно е арестуван 18-годишен младеж от Нойкьолн, докато шофира кола с крадени регистрационни номера. Момчето се оказва приятел с един от членовете на фамилия Ремо, но има и пряка връзка с обира в музея Боде, тъй като е служител на звеното за охрана. Именно той е оставил прозореца отворен, изключил е алармата и е изпратил снимки от маршрута между съблекалнята и витрината със златната монета. 

Четири месеца след обира са арестувани няколко души от клана Ремо, по чиито дрехи и автомобили полицаите откриват златен прах, съвпадащ на 99,999% с чистотата на материала на откраднатия експонат. През януари 2019 г. заподозрените са изправени пред съда. Един от тях - Висам Ремо - получава по-лека мярка за неотклонение, за да може да се грижи за болния си баща, докато изчаква присъдата. Скоро става ясно, че мъжът е използвал свободата си за съвсем различни цели - а именно, подготовката и извършването на кражбата в музея в Дрезден. 

ДНК от Висам Ремо е открита както в останките на запаления автомобил за бягство, така и върху железните решетки на един от прозорците, през който проникват крадците.

Обирът от съкровищницата насочва разследващите и към още едно престъпление, за което Ремо е съден - кражба на специални хидравлични клещи от шоурум в Ерланген. Предполага се, че именно с тях бандата е успяла да разтвори решетките на прозореца. 

Съвпадението на пробите не е достатъчно за разследващите, които искат да си подсигурят допълнителни солидни доказателства срещу Висам Ремо. При едно от делата срещу него - за брутално убийство на мъж с бейзболна бухалка - съдът го пуска на свобода, защото решава, че наличието на следи от ДНК от подсъдимия по дрехите на жертвата не е достатъчно за присъда. 

Полицаите от Дрезден и Берлин продължават разследването си близо една година, като през ноември 2020 г. извършват мащабна акция по обискиране на обектите на клана Ремо.

Ангажирани са над 1600 полицейски служители в една от най-големите операции в новата история на Германия. 

Висам Ремо е задържан при пътна проверка, още двама заподозрени съучастници са арестувани в домовете им. Първоначално полицията изпуска други двама души, за които има данни, че са замесени в обира в Дрезден - братята Абдул Маджед и Мохамед Ремо. Четири седмици след операцията все пак успяват да открият Мохамед в колата му в Нойкьолн. Абдул Маджед е задържан едва през май 2021 г. 

Най-големият неразрешен въпрос е какво се е случило с откраднатите накити. Адвокатите на фамилия Ремо отказват да коментират случая пред GQ, прокуратурата в Берлин също не отговаря на запитванията. 

Частна разследваща фирма от Израел на име CGI Group съобщава през януари 2020 г., че е попаднала на "оферта" в dark web от неизвестен човек, който предлагал най-ценния експонат от откраднатата колекция срещу 9 млн. евро под формата на bitcoin. 

49-каратовият Дрезденски бял диамант е възхваляван заради чистотата, красотата и произхода си от мините Голконда в Индия. Оценяват го на 8-цифрена сума, но не е ясно дали крадците изобщо са успели да го пласират на тази цена - и дали не са го разбили на по-малки камъни, за да могат все пак да ги продадат срещу по-ниски суми. 

В очакване на присъди и отговори, директорът на музея в Дрезден Дирк Зюндрам продължава да недоумява как е възможно да се допусне такъв пробив.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Иван Демерджиев: Има как Гешев и Цацаров да бъдат сменени бързо

Освобождаването на главния прокурор е по-сложно, защото изисква реформа на ВСС

Грозният коледен пуловер на Lidl се заигра с “Домът на Гучи"

Ирландският Lidl публикува колаж на Адам Драйвър с пуловера на супермаркетите

Българският лекарски съюз разследва доц. Мангъров за неверни твърдения за Covid-19

Обвинението е, че чрез твърденията си не действа в интерес на живота и здравето на пациентите

Бербатов обвини Боби Михайлов, че връща услуги на кмета на Симитли

Нищо чудно да видим Стефан Апостолов с нов пост, каза Бербатов

След провала на изборите, Валери Симеонов вече не е председател на НФСБ

Патриотичната партия вече има ново име и се казва "Силна България"

Николай Денков: Около 60% от всички ученици са завили, че са готови да бъдат тествани

Здравният министър съобщи, че 46% от учителите и 12.5% от децата в гимназиалния етап са ваксинирани

Playboy вече не е списание, a луксозен бранд за мода и частни полети

След почти 70 години история легендарната медия стартира луксозният лайфстайл бранд BIGBUNNY

Кирил Петков: Министрите сами ще избират екипите си, КПКОНПИ ще получи разследващи функции

Бойко Рашков ще е предложението на ПП за вътрешен министър