Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Президентските избори на 25 октомври може да поставят антирекорд заради ниската избирателна активност.
"Алфа рисъч" съобщава, че само 20,8% са гласували към 18 ч. на първия тур на изборите.
Боряна Димитрова посочва пред БНТ, че толкова ниска активност не е имало никога на избори за държавен глава. През 2007 г. 28 на сто гласуват за европейските избори и това е рекордното "дъно" по този показател.
Президентският вот мобилизира традиционно около 40% от гражданите в "най-слабите" си години.
Най-високият дял на гласувалите - 75,4% - е при избора на първия демократично избран държавен глава Жельо Желев през 1992 г.
За сравнение - тогава гласувалите са над 5 милиона български граждани.
През 1996 г., когато България избра Петър Стоянов за президент, активността отново е висока - 63 на сто.
Относително по-сериозна е и активността през 2016 г., при първата победа на Румен Радев. До урните отиват близо 3,9 милиона души, а активността достига 57,5%.
Според Димитрова появата на нова политическа фигура, която мобилизира очакванията на избирателите, обикновено води до повишено участие.
На следващите президентски избори през 2021 г. обаче активността спада до 40,5%, или приблизително 2,7 милиона гласували - въпреки че тогава се провеждаше и паралелен парламентарен вот.
Ако тенденцията се запази до края на изборния ден, кандидатите за балотаж ще бъдат излъчени при безпрецедентно ниско участие на избирателите.
Белица бойкотира изборите след ареста на кмета Радослав Ревански