Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Намерението на правителството да увеличи заплатите на администрацията "от първа линия" по време на пандемията с Covid-19 срещна сериозна съпротива - включително от страна на държавни служители, които са останали извън обхвата на постановлението.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 31 юли, а забележки по него могат да се правят до 14 август.
В него се дава възможност на административните ръководители да определят еднократно нови размери на индивидуалните месечни заплати с не повече от 30% от досегашния размер за служителите в 28 институции.
Целта е да се стимулира персонала на администрации, които са "натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица". В мотивите се посочва още, че има администрации, в които "основните заплати на служителите са по-ниски в сравнение с други институции, въпреки значителния обем на отговорностите им и прекия риск за здравето".
Критериите за увеличение на заплатите са "посочени във вътрешните правила за заплатите на административните структури".
В списъка от 28-те служби влизат Агенцията по заетостта, РЗИ, Главна инспекция по труда и контролните органи от НЗОК и НОИ. Повишението на заплатите на администрацията в сферата на здравеопазването вече беше анонсирано от новия министър проф. Костадин Ангелов преди седмица.
Освен тях обаче са включени и служби като "Управление на морските плажове" в Министерството на туризма, ИА "Автомобилна администрация", Български институт по метрология, Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, и др.
От коментарите в платформата Strategy.bg се вижда, че мнозина служители на администрацията са останали недоволни заради изключването си от списъка на чиновниците в риск или заради въвеждането на неясни критерии за увеличение на заплатите.
"Ако е имало политическа воля за коригиране на разликите в заплащането защо това не беше извършено в началото на годината? Защо няма анализ на тези разлики в заплащането и не е даден разчет нито за броя на хората, нито за реално необходимите средства? Как са подбрани точно тези структури? Защо предложението се маскира като социално-икономическа мярка за преодоляване на последствията от коронавируса? Ако това е мярка, защо тя е с траен характер - заплатите на тези служители ще бъдат увеличени за постоянно? Как не се намериха пари за увеличение на заплатите на полицаите и на лекарите с 30 % в началото на годината, но изведнъж се намериха пари за увеличаване на заплати на хора, които реално не са на първа линия и тяхната работа няма връзка с преодоляване на последиците от вируса?", пише в едно от мненията за проекта.
Задават се и въпроси защо от обхвата му са изключени служители от консулските служби на МВнР, които работят интензивно с граждани по време на кризата, или от териториалните статистически бюра, които провеждат анкети "лице в лице" по националната статистическа програма.
Извън предложението са останали и служителите на областните администрации, където "от самото начало се създадоха кризисни щабове, които продължават да координират действията на останалите администрации и общините". Без опция за увеличение ще са и служителите в Държавната агенция за бежанците.
Критикува се и въвеждането на възможност за субективна преценка на административните ръководители - "предпоставка за злоупотреба, защото ще се случи раздаването на мои и наши хора", както пише един от участниците в общественото обсъждане.
