Членството на БСП в Партията на европейските социалисти (ПЕС) се оказа повод за медийна интрига, дни след като Корнелия Нинова обяви намерения за формиране на нова "ляво-центристка" коалиция от 16 партии.
Сайтът Euractiv публикува в петък позиция на главния секретар на ПЕС Джакомо Филибек, който предупреждава БСП с прекратяване на членството по примера на проруската Smer на Роберт Фицо и Hlas на Петер Пелегрини от Словакия заради техния "десен" завой след изборите.
- Поводът за думите на Филибек обаче е друга статия на Euractiv, в която се твърди, че сред 16-те бъдещи партньори на Нинова попадат "радикалната антиевропейска проруска и пропутинистка партия "Атака", ръководена от Волен Сидеров, както и русофилската формация на Николай Малинов, който в момента е на съд в България по обвинения в шпионаж в полза на руски олигарси".
- Сидеров и Малинов бяха част от коалицията на БСП-София зад кандидатурата на Ваня Григорова за кмет.
Но двамата не са сред поканените партийни лидери на "Позитано" 20.
В групата са други повече или по-малко отявлени русофили:
"Български възход" на Стефан Янев, Партия на зелените, ПП "Свобода", Политически клуб "Тракия", ПП "Българската левица", ПП "Правото", ПП "Български социалдемократи", ПП "Нова зора", ПП "Българската пролет", ПП МИР, Политическо движение "Социалдемократи", "Движение за социален хуманизъм", ПП "Съюз за отечеството", ПК “Екогласност”, ПД “Социалдемократи".
- Поне един от тях - Антон Сираков от "Нова зора" - може да се определи като националист, доколкото той беше депутат и съучредител на партия "Атака" на Волен Сидеров.
- Сираков я напусна през 2009 заради несъгласие с несменяемия ѝ лидер, като създаде собствена партия от бивши членове на "Атака".
- През 2021 г. той подкрепяше и Николай Малинов за кандидат-президент от "Русофили за възраждане на отечеството", който тогава събра малко под 8300 гласа.
Всички те са участвали в различни коалиции помежду си или с БСП на местните избори преди няколко месеца.
Джакомо Филибек прави изрична уговорка, че БСП може да последва съдбата на Smer, "ако ръководството на партията тръгне по пътя, описан в медийната публикация в сряда" - т.е. да се коалира със Сидеров и Малинов, което поне засега не е факт.
Това, което прави най-силно впечатление, е, че Нинова не е изпратила покана до следващата по големина извънпарламентарна сила след "Възход"-а на Янев, която за разлика от него подкрепяше номинацията на Ваня Григорова - "Левицата".
Коалицията на отцепници от БСП спечели 56 500 гласа на последните избори на 2 април 2023 и имаше свои кандидати за съветници и кметове на различни места в страната. Сред лидерите ѝ има хора като Мая Манолова, Татяна Дончева, Костадин Паскалев и Валери Жаблянов, които бяха принудени да напуснат или директно бяха изключени от БСП заради конфликтите си с Корнелия Нинова.
Интересното е, че Нинова е изпратила покана и до ВМРО, които заемат двусмислена позиция по темата Путин и войната в Украйна.
- Докато бившият им лидер Красимир Каракачанов се обявяваше против гоненето на руските шпиони от църквата в София през септември, в Европарламента Ангел Джамбазки призоваваше ЕС да предостави оръжия на Киев от самото начало на руската инвазия през 2022.
- По това време Стефан Янев като действащ военен министър в едно правителство с Корнелия Нинова не смееше да нарече войната "война", а само "специална операция" по лексикона на Путин.
Така или иначе, ВМРО не се е отзовало на поканата на БСП. Двете партии имат допирна точка най-вече в шумната им борба срещу "джендър идеологията" и Истанбулската конвенция, но остава неясно защо Нинова е имала интерес към коалиционния партньор на ГЕРБ между 2014-2021 г.
Euractiv цитират Първан Симеонов и Димитър Ганев, които тълкуват действията на Нинова като опит да пресъздаде политическия стил на Виктор Орбан (крайнодесен, евроскептичен и силно проруски), а не на Олаф Шолц (старата европейска социалдемокрация). Причината е в конкурентния натиск от страна на Радев и "Възраждане".
Напрежението между Нинова и ПЕС обаче датира още преди отлива на избиратели към "Възраждане" и "Левицата", заради които БСП стигна до дъно от 225 914 гласа подкрепа на 2 април.
Нинова отдавна се отклонява от някои от най-либералните ценности, които евросоциалистите защитават като правата на LGBT-общността например.
Конфликтът е не само по идеологическа, но и по чисто персонална линия.
Председател на ПЕС от 2011 до 2022 г. беше Сергей Станишев, който едва се добра до избираемо място в листата на БСП за европейски депутати през 2019 г. Двамата с Нинова са в смразени отношения, а тогава той я обвини в "превръщането на БСП във вождистка партия, в ГЕРБ номер две".
Станишев все пак беше избран за нов мандат в ЕП, като по време на преговорите на ЕНП и ПЕС за разпределението на водещите позиции в европейските институции за кратко името му се спрягаше като потенциален ротационен председател на Европарламента заедно с Манфред Вебер (този вариант отпадна и бяха избрани покойният вече Давид Сасоли и Роберта Мецола).
През 2022 Станишев обяви, че се отказва от лидерството в ПЕС, защото не можел да претендира да е президент, "ако няма силна и авторитетна партия зад гърба си" - пряка обида за състоянието на БСП под лидерството на Нинова.
Съответно - отсега е почти сигурно, че БСП няма да му позволи да се върне отново в Европейския парламент през собствената ѝ листа. Но още по-сигурно е, че влиянието му в ПЕС може да разклати позициите на партията точно преди изборите през юни 2024.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
