Подкастът “Зареди се с България” е специално издание на “Животът и други неща” и OMV. Втори гост в поредицата е актрисата Силвия Петкова. Водещи: Асен Григоров и Сибина Григорова. 

Говорим за пътуване, за България, за непознати пътища и места. Ако сте пропуснали интервюто с Владо Карамозов, можете да го чуете тук.


Сибина: Здравей Силве, къде се зареждаш с България, пътува ли миналата година, въобще как ти тече животът? 

Силвия: Аз съм известен пътешественик-любител. В последно време - с тази пандемия като че ли се стреснахме и си стояхме доста време вкъщи. 

Асен: Опиши “пътешественик-любител”, какво значи? 

Силвия: Означава, че нямам амбиция пътешествията ми да добиват популярност. По-скоро те са бягството ми - там искам да се скрия, да изчезна, да не съм “Аааа, Силвия Петкова - актрисата, вижте я, вижте”. Там отивам в природата, търся дивото. 

Сибина: Това щях да ти кажа, май не говориш за 4-5 звезден ол инклузив хотел.

Силвия: Не, в никакъв случай. Аз съм хипар по душа и харесвам дивотията, дивото къмпингуване, не толкова дивото също - сега вече като има дете в живота ни, елементарни неща като ток и вода са желателни. Но младостта ми мина по дивите места като Карадере, Иракли - няма ток, няма вода, няма зарядно, няма телефон, няма обхват - нищо, нищо: ти, приятелите, морето, небето, пясъка, огъня. 

Сибина: Има и някаква романтика, освен всичко останало. Детето промени частично тези планове, така ли? 

Силвия: Да, да, но вече мисля, че е достатъчно пораснал и тази година смятам да го заведа за първи път на палатка, досега е бил все на каравана или на бунгало. 

Сибина: Къде? 

Силвия: Чудя се още дали на съвсем диво или все пак да не минем на някой южен къмпинг.  “Делефин примерно” …

Асен: Средно диво. Как взимаш решения за пътуване - "сега ставам и тръгвам" или "по-другия уикенд ще ходим еди-къде си". 

Силвия: Обикновено много обичам нещата да се случват на “раз-два”: “А, утре - нямам нищо.. хайде? Хайде! Речено - сторено. Много харесвам нещата да стават така с лекота, плавно, но истината е, че аз планирам програмата си месец по-рано и реално няма как…

Асен: Заради ангажименти с роли и т.н.? 

Силвия: Да, и ако мога да си планирам 4 дни, в които да не поемем никакви ангажименти, си знам, че тръгвам. Къде - това вече се решава наистина в крачка.

Сибина: Очевидно и мъжът ти е на твоите честоти. 

Силвия: Да, и като се засичаме ни е доста приятно. Но на мен не ми пречи да ходя и сама. Даже много обичам тези мои самотни пътешествия, които си правех преди години за по един месец. Товаря колата, качвам се, слагам хубава музика вътре и тръгвам. Едно лято си направих пътешествие от най-северната точка до най-южната, за около месец. Спах къде ли не  - по ръба на скали, даже въобще не опъвах палатката, някъде чувах чакалите супер близо до мен. 

Сибина: Този месец ти не знаеше как ще свърши и къде ще свърши? 

Силвия: Не, въобще нямах план. Исках да разгледам всяка отбивка: “А, отбивка! Я да завия, дали ще мине колата? Черен ли е пътят? Какво ще намеря там? 

Асен: Сама? 

Силвия: Сама, да.

Сибина: Страх нямаше ли? 

Силвия: Не, не ме беше срах. Казах си “Ако ще се мре, ако ще ме яде чакал, ей сега е моментът”. Палех си огън - аз много обичам да съм огнярчето - събирах си дърва. Дори по пътя, като видя съчки, спирам, пълня колата, защото не знам къде ще спя.

Сибина: Откъде ти идва тази страст към природата: с нея си родена, с нея си възпитана? 

Силвия: Не знам, с родителите ми, като сме ходили на почивки, сме били организирани, били сме на спортен лагер - те и двамата са спортисти. Не знам откъде ми дойде … когато за първи път стъпих на “Смокиня” през 2007 година, тя все още беше един празен, пуст плаж и се влюбих в това място. На другата година изникнаха барчета, вече не даваха палатки, започнаха да слагат каравани и аз си казах: “А не, не може да няма друго място!”. Тръгнах по морето, на Север. Иначе планини обожавам също, но там гледам да не съм на палатка, да съм в някоя хижа. 

Сибина: И предполагам да не си сама?

Силвия: Да, в планината не се ходи сам. 

Асен: И като завърши този един месец, в който сама си ходила, ти какво си каза, остана ли някакъв голям извод от това пътуване? 

Силвия: Чак извод - не. То по-скоро беше поредното ми рачешко разочарование от нещо, не помня вече от какво. Нещо ме разстрои… имахме уговорка с 3-4 приятелки да ходим на море и те една по една: “Ами аз няма да мога сега, няма да мога”. И казах: “Аз тръгвам - в този ден, в този час - който идва, е добре-дошъл”. 

Сибина: Т.е. това е било някаква форма на бягство? 

Силвия: Не бягство, а търсене. Харесвам себе си, когато съм свободен човек, а съм свободен човек само когато съм на път реално. 

Асен: Какво разбра за България по време на това пътуване? 

Силвия: Аз я обикалям много България. От Кресненското дефиле до морето. За съжаление, в последните години стана много бетонът там, което на мен не ми допада, но хората, които харесват хотели и ол инклузив, са най-щастливите. За всеки влак си има пътници. Обожавам Пирин, много красива природа имаме и не си даваме сметка за това. Да изследваш табелка към някавкво селце - Ощава, например, по Кресненското дефиле... Колко хора са завивали натам?! 

Сибина: Ти виждаш табела и тръгваш, така ли? 

Силвия: Да, много обичам да изследвам. 

Асен: И какво намираш? 

Силвия: Намирам прекрасни възрастни хора, говоря си с тях. Разпитвам ги как живеят, как се справят. Това се случва напролет и през лятото, зимата най-много да отида да карам ски или на минерални басейни. За мен слънцето е пътеводителят. 

Асен: Твоите топ 5 места? 

Силвия: Като заговорихме по отбивки - село Влахи. Там има дори един човек, който отглежда няколко вълка, мечка. Направил им е клетки. Има страшно много каракачански овце в това село. Къщите са невероятни, все едно се връщаш в хиляда петстотин и някоя година. Стилът на селото едва ли е мислен да е такъв, то просто е автентично. Виждаш стари баби, които са като от филм. На тези места те обзема носталгия по нещо, което дори не познаваш. Романтично е думата. 


В този район също е Ощава - там има минерална вода и са вдигнали една колибка, не се плаща. Отиваш и влизаш в едно басейнче и вътре намираш стотинки, сигурно от преди 40 години, които някой е метнал, за да се върне отново. 

По Струма - канута, каяци, рафтинги - много обичам напролет да дивеем по този начин. 

Пирин през лятото - върховете му. Обожавам да правя тегели, всеки ден до различен връх.  На Полежан е най-яркият ми спомен - колко е красива гледката там.

Асен: Екипировка? 

Силвия: Не ми е нужна кой знае каква, аз не не се катеря по скали, а вървя по туристически пътеки. Не съм чак екстремист. 

Сибина: Има ли нещо, което винаги носиш с теб?

Силвия: Вода задължително, дрехи за всички сезони, сандвичи. Обувките са важни да са удобни, канче, ако запалиш огън - да можеш да си свариш кафенце. 

Цялото интервю можете да чуете в аудио файла. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: