Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Легендарният китарист Ричи Блекмор се завърна на сцена заедно с Deep Purple - макар и само за едно парче - цели 32 години след последния им концерт и окончателния разрив.
81-годишният Блекмор излезе заедно със своя Stratocaster, за да изсвири една от най-великите песни в историята на рока - Smoke on the Water - в края на концерта на Purple в Уонта край Ню Йорк.
Самият той "подгря" феновете си за идеята да се присъедини към старата си група с един ден предизвестие в Instagram.
"Това е тайна и не искам никой да го знае - но най-вероятно ще се кача и ще изсвиря един бис с бандата, с Deep Purple. Но нямате право да казвате на никого. Знам, че ще го запазите в тайна. Нали?", казва той във видео на живо.
Блекмор коментира, че "изпратил AI-гълъба си" до фронтмена Иън Гилън, който живее в Португалия, и му предложил да изпълнят само една песен заедно - "Не искам да досаждам, просто за доброто старо време".
След изпълнението Гилън се шегува, че получил съобщение от "един местен човек", който много искал да посвири заедно с Deep Purple.
И този човек е "основателят, великата легенда, безсмъртният Ричи Блекмор".
Много е вероятно това да е и последното им събиране - китаристът вече има сериозни проблеми с гърба, артрит и други здравословни проблеми. Точно преди концерта е получил стероидна инжекция, за да може да издържи.
Новината за събирането им е много голяма за почитателите на рока - последният случай, в който те имаха възможност да гледат Ричи Блекмор и Иън Гилън едновременно, е 17 ноември 1993 г. в Хелзинки по време на турнето The Battle Rages On.
Блекмор напуска групата след този концерт заради конфликта си с фронтмена на Deep Purple.
Двамата правят страхотна музика заедно, но характерите им трудно се съчетават.
През 1973 г. Гилън напуска групата, недоволен от това, че Блекмор иска сам да определя как да звучи и кой какво да свири. Блекмор се отделя през 1975 г., за да създаде Rainbow заедно с Рони Джеймс Дио, а година по-късно Purple се разпадат
През 1984 г. музикантите се помиряват - Блекмор, Гилън, Роджър Глоувър, Иън Пейс и Джон Лорд се събират заедно за албума Perfect Strangers.
Този път обаче Ричи Блекмор не се чувства на мястото си, като критикува Иън Гилън заради проблемите му с алкохола и капризното му поведение по време на концерти. Гилън, на свой ред, се оплаква от опитите на Блекмор да тласне Deep Purple към по-мелодичен и комерсиален хард рок.
Напрежението между тях се увеличава до момента, в който през 1989 г. Иън Гилън е уволнен. Групата обмисля няколко варианта за нов вокалист, като се спира на Джо Лин Търнър, който е работил с Ричи Блекмор в Rainbow от 1980 до 1984 г.
Следва албумът Slaves and Masters от 1990 г., турне през 1991 г. и начало на работата по The Battle Rages On.
Когато през 1993 г. се задава 25-тата годишнина от създаването на Deep Purple обаче, както музикантите, така и мениджърите им се застъпват за връщането на Иън Гилън в състава.
Ричи Блекмор е категорично против и иска да запази Търнър, но е притиснат от останалите. При това - Иън Гилън започва да пренаписва вокалите и текстовете на The Battle Rages On.
По време на турнето през 1993 г. двамата пренасят конфликта си на сцената. Ричи Блекмор отказва да свири на бисовете и ядосва Иън Гилън, като го принуждава да пее "Child In Time", въпреки че гласът на певеца вече не може да покрие най-високите октави от легендарното парче.
На 9 ноември 1993 г. групата започва концерта си в Бирмингам без Блекмор.
Когато той все пак излиза по средата на изпълнението на Highway Star, изглежда толкова ядосан, че хвърля чаша с вода по посока на оператор, който се приближава до него.
Групата остава заедно само още няколко дни - за последното европейско шоу на 17 ноември в Хелзинки. Блекмор е заменен от Джо Сатриани като временно решение, докато турнето им приключи.
Оттогава отношенията между Гилън и Блекмор се подобряват, но двамата не се бяха срещали на сцена повече от 3 десетилетия.
Затова сега феновете се радват най-много на видимото помирение между ветераните.
