Две неща. Първото е съкращение, второто е междуметие.
1. и т.н.
Преди да значи партия, ИТН значеше „и така нататък“.
Харесваме си един от телевизора, заменяме го с друг от телевизора, идва трети от телевизора. И Така Нататък, И Така Нататък. Преходът не е свършил, защото Шоуто трябва да продължи.
***
Различен ли е всеки път човекът от телевизора? Бих се радвал да е, но това е сложен въпрос – понякога дори шлиферът е същият. Мен този шлифер ме притеснява най-много.
***
Помниш ли, помниш ли черния шлифер?
Черния джип и японските вишни?
Шъпот и смях от ефири предишни?
***
Може би човекът е бил различен, преди да се срасне с телевизора. Може би това е личната драма на българската слава. За да не паднеш от екран (а и от власт), трябва да стърчиш. И ставаш някаква гротескна версия на себе си. А преди това си бил харизматичен.
***
Помните ли едно време, когато умни хора казваха без следа от ирония, че Бойко е харизматичен? По-късно отричаха, но тогава го казваха. И в двата случая бяха прави.
***
У нас след харизмата винаги идва гротеската. Kаризмата не остава цяла. Питайте Миро и Галя.
***
А помните ли едно изпълнение на „Уморени крила“ от средата на 90-те? С Дони и Момчил участваха Евгени Димитров-Маестрото и едно високо, срамежливо момче. Много неподправено и вълнуващо го изсвириха. Това беше преди татуировките, моторите, самурайските мечове. И Така Нататък. После момчето стана голям мъж, но крилата се умориха.
***
На Икар крилата му се отлепили от хюбрис, т.е. от хашлащина, понеже летял много близо до Слънцето. У нас това става като летиш много близо до телевизора. И не падаш в морето, а в парламента.
***
Уморени крила или не, човекът от телевизора окрили 18 процента от гласувалите българи. Ние можем да не слушаме песните му, но не можем да не слушаме фактите.
2. Ъ?! Ее!
Винаги ме учудва учудването на моите съмишленици. То сега звучи така: „Ъ?! Ее!“. В първата част има недоумение, във втората – смес от презрение и разочарование.
***
Много хора с демократични убеждения, хора, с които сме от един отбор, се чудят във Фейсбук как може българите от чужбина да гласуват масово за И Така Нататък? И пишат едни дълговечни статуси, чиято същина е винаги: „Ъ?! Ее!“.
„Как може!“ Ми може – нали искахме да им кажем, че имат право на България? В този призив няма условие, че трябва да е същата България, дето я искаме ние. Те може да искат друга. Който отрича това тяхно право, демократ ли е?
***
Излиза, че много подобни демократи всъщност не харесват демократичните принципи. По-важно им е да бъдат прави и готини.
***
Може би – само допускам – ако не сме толкова заети постоянно да обясняваме колко сме готини и модерни и как само други готини и модерни (не колкото нас) хора са от нашите... може би ако спрем съвсем за малко с тия работи, ще е по-готино и по-модерно?
***
Просто байгън от virtue signalling*, честно.
***
На американските демократи същото нещо им коства 4 години да гледат Белия дом през дувара, докато вътре туитваше най-известният интернет трол в света.
***
Ако постоянно пишеш във Фейсбук, че едни хора са тъпи, ти искаш зад всеки ред да се чете „А аз не съм! Аз съм супер!“. Това супер ли е, или по-скоро е тъпо?
***
Аз съм приятно изненадан, понеже тръгвам с песимизъм. А както знаем, песимистът е или прав, или приятно изненадан, трето състояние няма.
Приятно изненадан съм, защото повече хора от очакваното избраха да живеят в най-естественото възможно словосъчетание – в една демократична България. И има предпоставки да стават все повече.
***
Междувременно всички тези: светът като ВОЛЯ и никаква представа, тия, дето подписват Конституции, без да ги четат, все едно са общи условия на Гугъл, тия, дето бутат баби по границата и обиждат майки на деца с увреждания в национален ефир, найлоновите патриоти, дето душа дават за коалиция – всичките са аут. И сега що да правят? Изядат си и месата.
*virtue signalling - aфиширане на морално превъзходство
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ ОЩЕ:
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
