.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Аз имам проблем със слушалките по принцип. Отнемат ми усещането за пространство и за „въздух“ около инструментите и гласовете. Колкото и чисти и прозрачни да са, дори и само на психологическо ниво мисълта, че цял оркестър свири с пълна сила между двете ми уши ми се струва крайно неприемлива.
За такива като мен има слушалки с отворен гръб (open back), но пък те са доста шумни за околните, и така превръщат слушането в занимание самотно.
Имам едни мониторни слушалки, които използвам само когато искам да настроя голямата си система – от тях чувам всичко, което музикантите и продуцентът са решили да направят.
Чета литература за аудиотехника повече, отколкото следя новините в клетата българската политика. Затова поне от около половин година знам, че „true wireless“ и „noise cancelling“ са новото черно.
Аудиотехниката става по-малка, сериозните производители се опитват да намерят нови пазарни пространства, да свалят средната възраст на ползване на качествен звук. Слушалките са основен пазарен инструмент в това отношение.
Всяко голямо аудио изложение (AXPONA в САЩ, Munich High-End, и Warsaw в Европа) има отделна секция за слушалкови усилватели и слушалки. В Мюнхен даже е с отделен бранд – Can Jam. Тренд.
Така де, не съм голям фен на слушалките като такива. От около месец имам Sony WF-1000MX3. (Винаги съм се чудил как така прoдуктовия мениджър си е казал - „абе я да кръстим слушалките със звучното и запомнящо се WF-1….“, а маркетинговия отдел е казал „Страхотно! Няма нищо по-лесно за маркетиране. Браво!“).
Те са true wireless (черно), и noise cancelling(двойно черно).
Още първата вечер ги „вързах“ с телефона, качих апликацията (имат си такава), повъртях еквaлайзерите (имат си и такива), и загубих интерес.
Това, което ме върна към Sony WF-1000MX3 няколко дни по-късно беше откритието, че когато гледаш нещо на лаптопа и трябва да станеш за малко, можеш просто...да станеш. Без да се налага да се разплиташ преди това, да сваляш слушалките от ушите си, и след като си сипеш кафе – да повториш всичко в обратен ред.
Стана ми толкова интересно, че започнах да ми минава през ума да послушам и музика с тях. Преживяването се оказа по-добро от очакваното – те са настроени по-скоро неутрално, не „оцветяват“ звука, освен ако ти сам не поискаш това. По-горе писах че има опции за доста прецизно настройване, но има и достатъчно presets предварително програмирани звукови модели, все някой от които ще отговори на високите ви аудиофилски изисквания. Имат добра резолюция, разкриват достатъчно от записа без да се стига до дразнещи детайли.
Навън се държат добре. В центъра на София, в близост то павета и трамваи със сигурност ти трябват силни слушалки. Слава богу - Sony WF-1000MX3 се оказват такива. Не могат да се усилват или намаляват от самите капсули обаче, това става само чрез устройството с което ги ползвате– смартфон, таблет, лаптоп.
Стоят добре в ушите, и въпреки, че не са най-леките – не падат. Опитах и малко тичане – nо problem.
Шумозаглушаване, Noise canselling. Със сигурност по-слабо отколкото големият модел на компанията - Sony WH-1000MX3, където все пак и самите наушници имат роля в заглушаването. Просто там работи комбинацията между пасивно и активно изпълнение на функцията.
За движение из града винаги съм смятал, че максималната звукова изолация е рисков момент – не чуваш трафика, не се ориентираш добре какво става около тебе, и може да стане беля, наистина. В този смисъл „дозата“ noise canceling, която Sony WF-1000MX3 дава, е в правиланата доза - лекарство, а не отрова.
В този смисъл, (а и в смисъл – слушаш-си-музика-вкъщи и жената точно тогава иска да разговаряте), сензорният бутон на лявата слушалка е от чисто злато. Той пуска шумът от стаята, и слушалките стават „прозрачни“ - чува се добре, защото Sony WF-1000MX3 използват за тази функция вградените микрофони на устройствата. Ако темата на разговор, повдигната току що от любимата не се окаже толкова интересна – пак левия бутон може да върне нещата в точка нула – максимално шумоподтискане.
Две думи за поддръжката и апликацията – за времето откакто ги имам, минаха два големи ъпдейта на системата. Това аз приемам като индикация, че в Сони се грижат за това продукта им да се развива. Самото приложение е направено добре, ясно и разбираемо, върши по най- добър начин работата за която е създадено.
Забравих, ама то като нещо не създава проблем, лесно се забравя. Блутуут връзката. Засега е желязна. Когато поставиш капсулите в ушите си една жена с мек глас ти казва, че слушалките са свързани. Технологията им е такава, че и двете капсули – лява и дясна – имат отделни радиоприемници, и се свързват с устройството самостоятелно. Казвам го, защото в общия случай едната слушалка приема, а после предава на другата. Това понякога създава забавяне, и се отразява на качеството на звука.
Обхватът на връзката е описан от производителя като 10м празно пространство. Аз се разхождам дълго с тях из къщи, даже си мия зъбите с тях. Няма пропадания, въпреки, че съм избрал настройка, която приоритизира качеството на звука за сметка на силата на връзката.
Станахме приятели със Sony WF-1000MX3, и не се очертава скоро да се разделим.
