24-годишният Трент Александър-Арнолд държи света в краката си. Той играе като десен бек за клуба от Висшата лига Ливърпул и националния отбор на Англия. Смятан е за един от най-добрите крайни защитници в света. Хиляди души правят същите жертви, за да са на неговото място, но в крайна сметка биват отхвърлени в последния момент – понякога с трагични последици.
Трент Александър-Арнолд, чийто път минава и през България за изпит по математика, разкрива защо работи в подкрепа на бивши играчи пред британското издание Guardian.
На първо място Трент казва, че не съжалява за нито една стъпка към Висшата лига. На 24 години той вече има финансови и професионални постижения, достатъчни за цял живот. Александър-Арнолд, разбира се, е сред малкото реализирани професионални футболисти на тази възраст, а през последните няколко години този факт го безпокои.
Подобно на мнозинството от професионални играчи от най-висок клас в Обединеното кралство и извън него, Трент излиза от футболна академия.
В цялата страна около 12 000 момчета на възраст от 8 г. и нагоре са записвани в обучителни програми, като момчета и момичета могат да започват да тренират с клубове от петгодишна възраст. Професионалните клубове търсят млади играчи и им помагат да се развият. В момента около 3500 9-годишни момчета са подписали договор с академии във Висшата лига, но над 99% от тези деца няма да имат професионална кариера във футбола.
„Имаше играчи, които бяха по-бързи и по-силни от мен, а те така и не успяха“, разказва Трент. „Не се оплаквам, нито твърдя, че не го заслужавам. Играех със стотици деца, докато и срещу хиляди други. Какво щеше да стане, ако не ми се беше получило?“
През февруари миналата година той качи видео в Instagram, в което моли други мъже, които са преминали през футболните академии с по-малко успех, да споделят историите си.
„Исках да се образовам. Да знам какво се е случило: къде са отишли? Към кого биха могли да се обърнат? Бяха ли им полезни клубовете, в които са играли? И най-важното, какво им е нужно сега? Натрупаха се хиляди отговори. Момчета и мъже от всички възрасти говореха за проблеми с психичното здраве, за срам, за загуба на всякакво чувство за идентичност. Основният проблем е, че не знаят какво да правят сега. Мнозина нямат квалификацията да се върнат към образованието или се чувстват твърде стари, за да го направят.“, разказва футболистът.
Александър-Арнолд решава да намери решение. Тази седмица той дава началото на нова инициатива, наречена After Academy, която цели да прерасне в необходимото пространство за подкрепа на млади играчи. Първоначално програмата ще се фокусира върху образованието и перспективите за кариера. Партньорите вече включват ФК Ливърпул, компаниите Therabody, Red Bull и Under Armour, които ще предлагат стажове и работа на пълен работен ден на бивши играчи от академията. Тези компании не са случайни, това са спонсорите на Александър-Арнолд и той иска именно от тях да участват в проекта.
С времето играчът се надява инициативата да се развие и в други посоки.
„От каквото и да има нужда някой в този труден момент, искам да го улесня. Независимо дали става въпрос за образование, работа или просто търсене на някой, с когото да говори и който разбира защо се бори. Всичко, което искам да направя, е да помогна, хората да знаят, че не е срамно да питат.", казва Трент.
Статистически погледнато, Александър-Арнолд все още не е достигнал професионалния си разцвет, но вече е признат като един от най-добрите крайни защитници в световния футбол. През последните седмици, след продължителен период на критики, той е преместен в полузащитническата линия на Ливърпул с положителни резултати. Този сезон бе по-труден за отбора и в Англия феновете са леко разочаровани.
„Като играч няма нищо, което да се сравнява с това да вдигнеш трофей за клуба си и да видиш какво означава това за феновете“, споделя той. „Така че да преминем през период, в който не се представяме толкова добре, колкото бихме могли, е трудно.“
Александър-Арнолд е сигурен, че отборът може и ще се върне към победите.
„Ако можете да преминете през този период, без да се демотивирате, това ще ви направи по-добър футболист. Свикнал съм да ме критикуват, да ми казват какво трябва да се подобри и какво да не правя. Постоянното изразяване на мнение от хората ми помогна да си изградя броня. Огромни тълпи, социални мрежи, експерти, които дават мнението си за вас, не винаги добро.. всичко това ме разби тази година, но и ме направи по-силен.”, коментира играчът.
Александър-Арнолд мисли много за времето си във футболната академия през последните 18 месеца. Не толкова за собствените си усилия, колкото за тези на неговите връсници, младите играчи, с които е тренирал, но така и не са стигнали до голямата лига.
„Аз съм един от късметлиите - единствено късметлиите се виждат накрая. Но сетете се и за всички момчета, с които съм израснал. Всички полагаме еднакви усилия и правим същите жертви, но нито един от тях не получи шанса да играе професионален футбол.", споделя той.
В края на 2020 г. Александър-Арнолд прочита историята на 18-годишния Джереми Уистън, бивш играч от академията на Манчестър Сити, който се самоубива, след като бива освободен.
„Вече знаех, че има проблем, бях го виждал, но никога не съм предполагал, че някой от тях ще посегне на живота си. Не го оправдавам. Колкото повече мислех за това, толкова повече разбирах как се е стигнало дотук.", разказва футболистът на Ливърпул.
,,Знам колко много влагаш се влага във футбола в академиите. Знам как това се превръща в целия ти живот. Повечето хора не разбират какво трябва да направят искащите да са професионални футболисти, за да си осигурят дори половин процент от шанса да успеят. Продължавах да мисля за това момче от Манчестър Сити.”
Безмилостният график на момчетата от футболните академии
Трент Александър-Арнолд израства в Уест Дерби, предградие на Ливърпул. Стадион Анфийлд му е на 10 минути с кола. Майката на Александър-Арнолд се грижи за него и братята му, докато баща му работи в Лондон.
Когато е в 8 клас представител от ФК Ливърпул идва в основното му училище, за да вземе ученици за ваканционен тренировъчен лагер, организиран от клуба за местни деца.
„Учителят попита кой иска да отиде и всеки вдигна ръка. Единственият справедлив начин беше да се избират имена от шапка.", разказва Трент, чието име е изтеглено.
В рамките на 15 минути след тренировъчния лагер треньорът моли майка му да го води на редовни игри и тренировки.
„Ливърпул спечели Шампионската лига през тази година (2005)“, казва футболистът. „Победният парад мина покрай входната ни врата. Видях какво прави футболът с хората, радостта, която носи. Спомням си, че си мислех, че това трябва да съм аз един ден. Тогава се влюбих във футбола.”
От седемгодишна възраст Трент тренира във вторник и четвъртък след училище и играе мачове в неделя. Той подписва първия си договор с клуба на осем, с което увеличава и тренировките си до три вечерни.
„На този етап нещата започнаха да стават сериозни. Подписваш договор и си на разположение на клуба за цялата година. Оттогава нататък да запазиш мястото си се превръща в една постоянна битка, година след година.", казва той.
„Въпреки че бях много млад, футболна кариера ми се стори напълно възможна. Родителите ми никога не са ми набивали футбола в главата, с думите, че това е нашият златен билет, за да променим живота си, например. Никой от тях не е искал да изживее мечтата си чрез мен - нещо, което се случва често. Бил съм свидетел безброй пъти.", продължава Александър-Арнолд.
През тийнейджърските му години мащабът на усилията му нараства. На 10 г. му е забранено да участва в часовете по физическо възпитание, за да избегне контузия. От 12-годишен той тренира всяка вечер от седмицата, а през уикенда играе мачове.
„От гимназията нататък футболът вече не беше хоби за мен“, коментира той. „Никога не съм имал време да излизам с приятели. Никога не сме били в състояние да отбелязваме заедно семейни празници. Часовете на учебния срок не съответстваха с тези на футболния сезон."
Когато е на 12 г., Ливърпул иска той да започне да тренира и през учебните часове два следобеда седмично, в допълнение към вече пълния му график. Частното католическо училище, в което той учи в Кросби обаче, е сериозно. Семейството на Трент също не е сигурно в решетнието си. Ливърпул му предлага да се прехвърли в Рейнхил - държавно учебно заведение, което предлага гъвкав учебен план в подкрепа на момчетата от футболната академия.
Във възрастовата група на Трент има 16 момчета. Всяка сутрин микробус ги взима в 7:00 и ги връща у дома малко след 20:00 за домашна работа, вечеря и сън, напълно изтощени.
„Това беше животът ми в продължение на четири години“, спомня си той. „Това е всичко, което правех. Нито веднъж не се отклоних от графика си. Прекарвах много малко време с мама и братята си. Беше трудно. В този момент определено се откъснах от семейството си. Просто не ги виждах. Ставах преди всички, за да отида на училище и се прибирах късно, напълно смазан.
Типичните тийнейджърски преживявания не съществуват
„Никога не съм ходил на домашно парти, не се мотаех по магазините след училище, нито се прибирах с приятели.", споделя той.
За да освободи времето си от обучение в по-късните си ученически години, изпитите се полагат от рано. В България Александър-Арнолд се явява на изпит по математика по средата на състезание до 17 години.
„Пропуснах много уроци. На теория следвах нормален учебен график и нямах планирани допълнителни часове, така че трябваше да се опитвам да го наваксам сам.“, спомня си Трент.
В крайна сметка той си осигурява две 5-ици и шест 4-ки на изпитите GCSE, еквивалентни на матурите. Александър-Арнолд никога няма да има нужда от оценките от изпитите в CV-то си, но много от съотборниците му нямат този лукс. От 15-те момчета, с които тренира, той е единственият, който сега играе професионално.
Този свят е далечен от повечето детства. Мисли ли понякога футболистът за отнетите моменти от младостта му?
"Когато поглеждам назад съм щастлив и горд, че направих нещата така. Но ако не бях успял, щях да съжалявам на 100%. Какъв щеше да е смисълът? Наистина не е честно. Този живот отнема всичко от вас и ви оставя с празни ръце. Знам колко е трудно. Загуба на контакт с всичките ви приятели. Жертвата на голяма част от училищната подготовка. Прекъсване на връзката със семейството. И какъв е смисълът наистина, ако нямаш какво да покажеш накрая?“, пита Александър-Арнолд.
Да те изхвърлят от академия, на която и да е възраст, е грубо. За едно 10-годишно дете моментът, в който му се казва, че детската му мечта няма да се сбъдне, е болезнен и трансформиращ.
„Трудно е, но това е системата и начинът, по който трябва да работи. Не може да се направи много по въпроса. По-добре това, отколкото да отлагаш неизбежното. На 10 г. имаш достатъчно време да се справиш и да имаш успех другаде. По-лошо е когато си на 16 и си пожертвал всичко до момента и тогава ти кажат, че няма да те задържат. Дал си на клуба тези 5 години от живота си. Не може просто да се върнеш назад и да преживееш наново тийнейджърските си години.“, казва Трент.
От 16 до 18 години играчите с най-добри перспективи се приемат от академии на пълен работен ден, като им се плаща малка заплата като чираци.
„Хората гледат младежките ти мачове по телевизията, името ти се носи наоколо. Започваш да се чувстваш като футболист. Наистина вярваш, че си близо. Чуваш истории за 16 и 17-годишни младежи, които играят футбол в първите отбори. Чувстваш, че си на една ръка разстояние до възможността да подсигуриш семейството си. Но на тази възраст е много измамно. В действителност 5 от всеки 6 от тези играчи ще бъдат освободени или отхвърлени от 21, според Асоциацията на професионалните футболисти (PFA).
Но за да продължиш напред, трябва да вяваш, че ти си този, който ще успее. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-голямо е усещането за падение, чувството, че трудът ни цял живот остава невъзнаграден.", смята Александър-Арнолд.
Александър Арнолд и After Academy
Основният фокус на After Academy ще бъде подкрепата на бивши играчи от академиите от всички клубове в кариери, свързани с футбола. Проектът ще си партнира с работодатели за създаване на работни места, които признават и използват уменията на бившите играчи. Надеждата е да се предложи път към алтернативно, привлекателно бъдеще за младите мъже във време, в което биха се почувствали безпомощни.
Това е първата фаза от голямо начинание на Трент Александър-Арнолд. Той не просто свързва името си с кампания или хвърля пари за кауза. Той приема After Academy като отговорност.
„Знам колко близо бях до това нещата да не се получат за мен. Разказвам историята си и хората реагират, казвайки: „Уау, толкова е специално, блаблабла“. Но през онази година бяхме 16 момчета на едно и също пътуване. И аз съм единственото име, което знаете. Другите така и не бяха научени. Усещам, че имам задължението да се уверя, че тези момчета ще бъдат чути и подкрепени.", завършва Александър-Арнолд.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
