Рядко ще срещнете неподправен оптимист като Стивън Коткин, който започва 5-те си прогнози за бъдещето с “Вариант 1: В краткосрочен план всички ще умрем”.
Рядко ще срещнете и толкова уважаван учен на световно ниво в София като професора от Станфорд и Принстън, който започва лекцията си с виц за изневяра и на финала прави препратки към “Времеубежище”.
Американският историк и отличен познавач на СССР и сталинизма е човек, чийто ум може да обиколи света на 20 век за няколко минути, докато прави всичко възможно да държи публиката си здраво стъпила на земята.
Неслучайно лекцията му “Пет сценария за света, в който ще живеят нашите деца” накара водещите политолози, социолози и журналисти на България да излязат от медийната месомелачка на всекидневната политика и да помислят за живота след 50 години напред.
От Александър Кьосев, Огнян Минчев и Румяна Коларова по първите редове до Кънчо Стойчев и Валерий Тодоров на последните, от Милен Велчев и Мартин Заимов до Георги Господинов, Йонко Грозев, Румяна Бъчварова, Димитър Ганев, Атанас Славов, Юлиан Попов, и още много други - зрителите на разговора със Стивън Коткин бяха забележителна извадка.
Самият той предпочиташе да върви между редовете на публиката, докато говори, вместо да седи на едно място до модератора Иван Кръстев. Впрочем, вероятно това е първият (и последен) случай, в който “Дневник” и ПИК анонсират събитие с еднакъв интерес.
В България Коткин е известен най-вече с двутомната си биография на Йосиф Сталин (произведения, с които по незнайни причини Иван Гешев украсяваше ведомствената библиотека, докато още беше главен прокурор).
Заслужава си обаче и “Магнитната планина” - книгата, с която Стивън Коткин влиза в сърцевината на съветския сталинизъм през разказ за гигантоманския проект за металургичен завод насред степите, затворения град Магнитогорск и живота на неговите обитатели.
Комбинатът се строи в средата на нищото, в невъобразими климатични условия, на почти 2000 километра разстояние от най-близкия източник на коксови въглища, за да влезе в ремонт от първия ден на създаването си - но и да стане паметник на съветската утопия, че тежката индустрия (по американски дизайн) ще извади руския “мужик” от феодализма и ще му помогне да “догони и надмине” гнилия капитализъм.
Защо 100 години по-късно един историк мисли за бъдещето на света в момент, в който вече никой не вярва във възможността за “светло бъдеще”?
И каква е най-радикалната му прогноза (защото апокалипсисът все пак не е решение)?
Преди да я представи, Коткин внимателно разчупва клишираните представи за хода на историята.
Наистина ли мислите, че 1989 г. е повратна точка в глобалното развитие? За България изглежда точно така. Но помислете отново.
И преди, и след падането на Берлинската стена големият световен конфликт остава между евразийските териториални империи с древно минало, и западния свят, в който американският ред (едва 250-годишен) доминира, казва историкът.
Привидната новост е в това, че днес Русия вече не е водещият партньор, а Китай е. Но всъщност Китай винаги е бил по-великата сила в хилядолетията назад. За Коткин 1989 не е поврат, а само етап от разширяването на вече съществуващи големи структури.
По-съществена промяна, според Коткин, се случва непосредствено след Втората световна война с интегрирането на “враговете” Западна Германия и Япония към американската система. Без него 1989 просто никога нямаше да се случи.
Представете си свят, в който не само Източна, но и Западна Германия изглеждаха като СССР след войната (“Good luck in that neighbourhood”).
По-важна от 1989 г. за съвременното поколение в световен план е и 1979 - годината на ислямската революция в Иран и годината, в която Китай и Америка установяват официални дипломатически отношения.
“След смъртта на Мао през 1976 г. Дън Сяопин поглежда през бреговете на Китай и вижда Япония. Някога Япония беше в руини. Беше победена във войната. Беше унищожена. САЩ бяха пуснали атомни бомби върху нея. Но той гледа и вижда как Япония някак е станала втората по големина икономика в света. Как така? Нали китайците бяха на страната на победителите във войната? Но БВП на глава от населението по време на Културната революция на Мао е 200 долара. Как е възможно? Дън Сяопин отива в Япония, а след това и в САЩ - и там си слага каубойската шапка по време на родео. Преминава от партньорство със Съветския съюз към партньорство с Америка”, разказва Коткин.
Да, светът преди 1989 г. не е същият, признава той, и дава примери.
Един от тях е американската загуба на увереност в световния ред, който самите американци създадоха. Или американската “некомпетентност”, демонстрирана при войната в Ирак и в световната финансова криза от 2008. Или обратът, при който държава като Виетнам днес може да бъде съюзник на САЩ. Или фактът, че бедността в нейните екзистенциални размери е елиминирана за огромни маси от населението по света.
Голямата геополитическа промяна през 2024 г.? За първи път в човешката история Китай и САЩ са сравними глобални сили по едно и също време.
Затова почти всички сценарии на бъдещето са пряко зависими от изхода от сблъсъка "демокрация - авторитаризъм".
Освен един. Но за него след малко.
Защо демокрацията не е самосбъдващо се желание за целия свят? Защото, както казва Стивън Коткин - първото нещо, което ще видите пред всяко американско посолство, са антиамериканските протести.
Второто - най-дългите опашки от чакащи да получат виза.
Никой не харесва неконтролируемата власт, но всички са привлечени от потенциала за по-добър живот. Въпросът е как тези две противоположни сили да се балансират, а не как да се смени една велика сила с друга, защото няма гаранции, че втората ще е по-справедлива към враговете на първата.
Демокрациите са пряко засегнати от промените в последните десетилетия.
Една от тях е взаимната свързаност.
“Можете да комуникирате с всеки навсякъде по света, за да разкажете какво се случва или не се случва в тази зала. Същото важи и ако бяхте беден селянин в Чиапас, Мексико, и се бунтувате срещу международния ред и корумпирания режим. Това е дава огромна власт, но и води до огромна дестабилизация”, казва Стивън Коткин.
Вторият проблем са социалните мрежи.
Изглежда така, сякаш демокрацията не знае как да се справи с проблема със социалните мрежи - но светът вече е преживявал сходни сътресения и е намирал начин да се справи с тях.
Първият подобен феномен е радиото - медия, която хора като Мусолини, Гьобелс и Сталин умело използват за пропаганда на омраза и човеконенавистни идеологии.
Но демокрациите също успяват да асимилират този инструмент. Такъв е примерът с Франклин Делано Рузвелт, който дължи голяма част на популярността и влиянието си по време на 30-те и 40-те на т.нар. “Разговори край камината”, в които той разказва на стотици милиони американци как САЩ се възстановява от депресията и върви напред.
Вторият сходен епизод е телевизията - “още по-дестабилизираща, защото вече имате и образи, освен звук, и нищо не може да ги спре от излъчване директно в домовете на хората”. И тогава опасенията са, че всяка лъжа и измама може да проникне в масовото съзнание, за да съсипе демокрацията. Но демокрацията намира своето решение - младият и привлекателен Джон Кенеди печели изборите след прословутия първи ТВ-дебат срещу препотения и блед Ричард Никсън.
Страхът днес е, че социалните мрежи може да сложат края на цивилизацията заради тоталното разпространение на дезинформация и лъжи. След Рузвелт и Кенеди дойде Тръмп.
“Да, всеки следващ път става по-трудно. И какво да направим? Свободните общества не може да бъдат несвободни и да преуспяват. Така както направихме с радиото и телевизията ще трябва да се научим как да бъдем свободни и със социалните мрежи”, казва Стивън Коткин.
Третото голямо предизвикателство са “границите на загубата”, както той ги определя.
Това са границите между Русия и Украйна след разпадането на Съветския съюз. Това са границите в Южнокитайско море около бреговете на Тайван. Това са границите в Близкия Изток, където Иран иска да унищожи Израел, защото смята неговата територия за своя. Ако се вгледаме по-близо до българския контекст - това са границите на загубата в бивша Югославия, които продължават да заплашват с етно-религиозна касапница.
Културните войни са още една почти неразрешима драма, която е разпалвана от социалните мрежи, взаимната свързаност и усещането за липса на политическа алтернатива.
Стивън Коткин дава пример с американските избори през ноември, които той описва като въпрос "дали искаме четвърти мандат за Обама или искаме последен мандат за Тръмп, при който много рядко президентът е постигал какъвто и да е съществен успех". Неслучайно американците не са особено щастливи.
А останалият свят, който дори няма право да гласува, е длъжен да приеме последствията от резултата.
Тогава какво бъдеще ни очаква?
Сценарий 1: Демокрацията и авторитаризмът ще се унищожат помежду си, а може би и цялото човечество. Крилатата фраза на Кейнс за неспособността на икономистите да прогнозират нищо освен че "в дългосрочен план всички ще умрем", тук е доведена до по-радикален изход.
"Минималният брой на загиналите във Втората световна война е 55 милиона души. Няма да ви казвам колко ще загинат в Третата световна война, но числото ще е по-голямо, защото жертвите от Втората са неколкократно повече от Първата", предупреждава Коткин.
Всички останали сценарии са зависими от това да не допуснем Вариант 1 да се случи.
Сценарий 2: Възможно е демокрацията да надделее при евентуален катаклизъм в Китай и разпад на техния алтернативен модел, към който сега гравитират недоволните от американския световен ред държави.
Сценарий 3: Възможно е Америка да колабира и да повлече демокрациите със себе си, докато авторитарните режими се разрастват.
Сценарий 4: Възможно е Китай и Америка да стабилизират съществуващото напрежение и нито ще влошат, нито ще подобрят отношенията си, защото и двете нямат интерес от това
Но коя е петата възможност?
Може би няма да повярвате, че предложението идва от историк. Но Стивън Коткин вижда изхода в научните изследвания в биологията. И твърди, че това вече се случва пред очите ни.
"Биологията е решението на проблема с енергията. Можете да промените клетката, така че тя да произвежда енергия. Можете да я манипулирате, така че да извлечете нефт, ако го поискате. Можете да манипулирате ДНК, да изкорените болести, които още не са се развили. Това не е научна фантастика, това е реалността. Биоинженерната индустрия на САЩ вече се оценява на 500 млрд. долара. Можете да произвеждате защитни покрития от собствения си биологичен ресурс. Можете да съхранявате данни в ДНК. Не само материалознанието, но и здравеопазването и хранителната промишленост се трансформират пред очите ни. Можете да отглеждате всички материали, които ви трябват, в собстевната си градина. Да манипулирате гъба, за да произведете "кожа" за раница", казва Стивън Коткин.
Той твърди, че дори заплахата от биотероризъм е преувеличена от хората, които се опитват да отместят вниманието от заплахите от изкуствения интелект - технология, която дори претендиращите да я регулират не разбират.
Всеки проблем, който човек решава, обаче създава нови проблеми, за които никой не се е замислял досега.
"Биоинженерството ще произведе нови, дълбоки и фундаментални проблеми, които може да са по-лоши дори от това, с което сега се сблъскваме. Никога няма да влезем в Рая, докато сме още живи. Но въпреки всичко можем да стигнем до етап, в който успяваме да се справим със своите проблеми, при условие че по-големите геополитически напрежения се контролират. Защото ако можем да говорим за екзистенциални заплахи - точно това са екзистенциалните заплахи - оръжията, които двете страни в конфликта притежават", казва Коткин.
"Затова съм оптимист, че можем да инвестираме в биологичните решения и да създадем планета, в която се живее в хармония. Да имаме геополитика, в която нито една от двете страни не е принудена да капитулира. Да има демокрация, която се мъчи да намери решението на социалните мрежи и много други предизвикателства - но всичко е наред, защото можем да се справим", казва още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
