Пазарът на хазартни игри в България изглежда бумти, поне ако съдим по масовите реклами на игри с бонуси и залагания в медиите и светещите табели на казина по улиците. Това без дори да броим "малкия Лас Вегас" в Свиленград.
Въпреки че законът забранява пряката реклама, пробойни в него позволяват залаганията да се промотират в интернет, на билбордове, превозни средства, по радиото и телевизията, дори близо до училища.
В България за по-малко от година повече от 24 000 души сами са пожелали да бъдат включени в регистъра на Националната агенция за приходите (НАП) за зависимите от хазарт.
В него може да бъде включен всеки, който смята, че не може да контролира времето, което прекарва в залагания, или парите, които харчи за хазартни игри.
Поддържането на регистъра беше възстановено от януари 2023 година и до 26 октомври в него са вписани 23 294 души, съобщиха от Министерството на финансите в отговор на въпроси от „Булевард България“.
Две седмици по-късно пожелалите да бъдат записани като зависими от хазарт вече са над 24 000.
Според закона операторите на хазартни игри са длъжни да не допускат до участие в залагания хора, които фигурират в регистъра на зависимите.
Забраната важи за минимум 2 години както за онлайн залагания, така и за игрални зали, включително ако зависимите са служители в казино.
След изтичане на срока от най-малко 2 години, човек може да заяви името му да бъде заличено от регистъра на зависимите.
Списъкът не е публичен и до него имат достъп ограничен брой данъчни служители, както и операторите на хазартни игри.
За да бъде включен в регистъра, човек на първо място трябва да осъзнае, че има проблем с хазарта, на второ място трябва признае, че не може да се справи сам и оттам да поиска НАП и операторите да ограничат достъпа му.
Извън чисто психологическия аспект на борбата със зависимостта, хазартно зависимият трябва да подаде заявление на хартия в НАП или по имейл, но с електронен подпис, за да стане част от регистъра на пристрастените към залагания.
Сами можете да си представите колко сложно е всичко това, особено за човек със зависимост.
Колко са реално зависимите извън този списък никой не може да каже, но при всички случаи мащабът изглежда сериозен.
Хора от бранша, които работят в компании в Западна Европа, разказват, че проблемът в България отново идва от липсата на ясни регулации и контрол дали се спазват правилата.
Едни от най-строгите изисквания по отношение на хазарта са във Великобритания.
Там, освен че рекламата е позволена единствено по време на излъчване на спортни състезания и то след 22 ч., санкциите за нарушения са огромни.
Макар регулациите в отделните държави да са различни, в повечето страни самите оператори на онлайн залагания са длъжни да инвестират част от приходите си в звена за отговорна игра.
Операторите следят за проява на признаци на хазартна зависимост.
Така например, ако някой играе повече от 5 часа онлайн или през нощта между 2 и 6 часа е правил само това, операторът получава известие, че трябва да се обърне внимание на начина му на игра.
След това операторът може да се свърже с потребителя, да му обясни, че може да има проблем и да му даде насоки. Освен това операторите са длъжни да правят анкети сред клиентите си. Ако от тях стане ясно, че даден играч вече не залага за удоволствие, а проявява признаци на зависимост, самите оператори са длъжни да ограничат достъпа му до хазарни игри.
В повечето държави част от приходите на хазарт се отделят за централизирани звена, които да се грижат за хората със зависимост на държавно ниво. Там, по примера на програмите за анонимни алкохолици, хазартно зависимите и техните семейства могат да разчитат на подкрепа от психолози.
В България подобна грижа липсва, а зависимите трябва да си помогнат сами. Специализирани програми за лечение на хазартна зависимост няма.
Според информацията на страницата на Министерството на здравеопазването, засегнатите могат да бъдат включени за психологично консултиране и лечение в съществуващите т.нар. метадонови програми за зависимост от наркотици.
Законът за хазарта в България
След закриването на Държавната комисия по хазарт през 2020 година за администрирането на бизнеса със залагания отговаря НАП. Данъчните се занимават и с изискванията за т.нар. отговорна игра. Освен регистъра на зависимите от хазарт, на страницата на агенцията има и тест, с който човек може да установи дали има проблеми със залаганията.
Законът в България не задължава операторите на хазартни игри да правят вноски за грижа за хората, развили хазартна зависимост. За да предотвратят възникването ѝ, операторите са длъжни единствено да информират за рисковете от развиване на зависимост и възможностите за включване в регистъра на НАП.
Годишните вноски за социално отговорно поведение, които са длъжни да правят, отиват в бюджета на Министерството на младежта и спорта. За онлайн залагания годишната вноска е 50 000лв., за игрални зали - 10 000 лв., за всички останали хазартни игри - 5 000лв.
Рекламата на хазарт в България
Законът забранява пряката реклама на хазарт. Вратички в текстовете обаче допускат заобикаляне на смисъла на забраната.
Член 10, алинея (1) от закона гласи, че се "забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра". Следващата алинея обаче допуска обявяване на наименованията и условията на игрите, включително награди, бонуси, отстъпки и др.
Така телевизионният ефир и онлайн пространството преливат от реклами на игри с бързи печалби и бонуси.
От няколко години Efbet оглавява топ 100 на рекламодателите в дигитални медии в България в годишното проучване AdEx 2021, което се провежда от Асоцицацията на дигиталния бизнес в България.
Проблемът с безразборните реклами на залагания стана особено видим по време на Световното първенство по футбол в Катар през 2022 г.
Заради масовото недоволство тогава, организаторите на хазартни игри подписаха меморандум, според който през 2023 година "ще се саморегулират" и няма да допускат участие в рекламите на хазарт на лица под 23 години, няма да позволяват съобщаването на размера на паричини или предметни награди и бонуси в радио и ТВ реклами, както и няма да има външна реклама в непосредствена близост до училищата. Онлайн рекламите не фигурират в "меморандума за самоограничаване".
Сега Министерството на финансите подготвя промени в Закона за хазарта, като една от целите е именно да се ограничи рекламата на хазартни игри.
В отговор на въпроси от "Булевард България" от финансовото министерство обясниха, че е създадена работна група, която ще предложи промени в закона, а в момента анализира всички европейски и световни практики в областта на рекламата за залагания.
"Предвид индивидуалните подходи на всяка страна в момента се търси най-подходящият модел за регулиране на рекламата, който да удовлетворява както гражданите, така и спортните и културни дейци, за които рекламирането на хазартни оператори е основно перо в бюджета и без което на практика не могат да продължат да осъществяват своята дейност нормално," пишат в отговора си от министерството.
Фактът, че има сектори, които не биха могли да функционират нормално без реклама на хазарт, звучи странно, но безспорно, законът има спешна нужда от актуализация.
Печалбите от хазарт идват от най-бедните и увеличават социалното неравенство
Поредица проучвания откриват връзка между проблемния хазарт и бедността. Резултатите от анализ на Оксфордския университет, публикувано в края на 2021 година в European Journal of Public Health, показват, че рискът от хазартна зависимост е по-често срещан сред хората, които са били безработни или получават социални помощи.
Според изследването близо 1/3 от хората в риск от хазартна зависимост са получавали някакъв вид социални помощи.
Анализът отчита още, че разходите за залагания имат тенденция да нарастват с доходите, но хората с по-ниски доходи харчат относително по-голяма част от общия си бюджет за хазарт.
Изводите от проучването сочат, че дори в държави като Финландия, където приходите от хазарт се използват за финансиране на сектори като здравеопазване, култура, наука и изкуство, печалбите идват от най-социално слабите хора, като по този начин се изостря неравенството.
Зависимите от хазарт са способни да похарчат месечната си заплата и дори да вземат заем, за да залагат. В повечето западни държави има конкретни правила още при първите признаци, че някой вече не играе за удоволствие.
В юрисдикции, където хазартът е лицензиран и има ясно законодателство, се изискват доказателства за месечните приходи на играчите. Операторите обикновено изграждат вътрешни системи за получаване на известия, когато играч депозира повече, отколкото може да си позволи. При установяване на подобни разминавания операторът изисква допълнителни пояснения от играчите и се прилагат ограничения на сумите, които играчът може да депозира.
Според бранша, не е необходимо хазартът да бъде забравняван, а единствено да бъде достатъчно добре регулиран и контролиран.
Приходите от хазарт в Европа са се увеличили с 23% през 2022 година
По данни на Европейската асоциация за игри и залагания приходите от хазарт в Европа са се увеличили с 23% до €108,5 млрд. през 2022 г. Отчита се значително възстановяване на приходите от хазартни игри след отварянето на казината и пунктовете за залагания след пандемията от COVID-19. Приходите от хазартния пазар са се стабилизиралина 8% над нивата от 2019 г.
За рекордните показатели е допринесло и Световното първенство по футбол през 2022 година.
България не е изключение. По данни на "Капитал" в последните две години бизнесът с онлайн залози расте трикратно, а 16 компании се борят за оборот от милиард лева. В това число не влизат физическите казина и игралните зали.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
