Снимка: © Getty Images

В продължение на няколко секунди Брус Ейлуърд, висш служител в Световната здравна организация, разкри пропуските и натиска към агенцията, натоварена с реакция срещу най-тежката глобална пандемия през последния век.

Видеото, което се разпространи бързо в мрежите, показва как известният канадски епидемиолог отхвърля въпрос на репортер, който гласи защо Тайван не е член на Световната здравна организация. Ейлуърд се отдръпва и премигва. Казва, че не може да чуе журналистката. Когато тя повтаря въпроса, той прекъсва видео разговора.

Ейлуърд е един от най-опитните членове на Американската здравна агенция и носи отговорност за предпазването на милиони деца от заразяване с детски паралич и стопирането на епидемията от ебола в Западна Африка. Но лимитите на агенцията бяха ярко очертани със споменаването на Тайван. Островът с 24 милиона население, който е важен за борбата срещу коронавируса, беше блокиран да се присъедини към СЗО, защото Китай смята територията за своя – Тайван е наричана Република Китай и е частично призната държава.

Здравните експерти казват, че видео разговорът е показал как могъщите национални интереси засенчват общите във времена, в които агенцията трябва да отговори на глобалната пандемия, започнала от Китай и заплашваща животите на милиони хора.

Дори преди интервюто на Ейлуърд, Световната здравна организация попадна под обстрел, защото ѝ отне няколко седмици, докато отправи най-сериозните предупреждения за новия коронавирус, въпреки че той вече се разпространяваше по целия свят. Това бе определено като решение на основата на почтително отношение към Китай.

Създаването на медицинска реакция в широк мащаб е променлива сплав от политика, бедствия, пари, наука, предположения и загубени възможности. СЗО беше критикувана за това, че се забави твърде дълго да алармира света за епидемията от ебола в Зарадна Африка през 2014 г. Пет години преди това обаче получи критики за свръхреакция срещу свинския грип H1N1.

Но днес Световната здравна организация е може би по-загрижена в сравнение с всеки друг път от края на Студената война насам. И докато Covid-19 опустошава все повече страни, агенцията трябва да контролира политическото напрежение между двете най-властни нации в света – САЩ и Китай. Също така попада във времена на нарастващ национализъм и, в някои случаи, отричане на науката, задвижвано от популизъм и от социалните мрежи.

СЗО рискува да се превърне в страничен наблюдател в разгръщащата се криза, в която страните вземат едностранни решения относно спешните мерки, лечението и доставката на медицински ресурси. Организацията напомня на пазителите на мира от ООН със сините каски, изпратени да спират войни и конфликти, но засенчени от националните интереси, които подкопават мисиите им.

Този климат може да доведе до нови избухвания на епидемията и несправедливости, казват експертите. Освен това на дневен ред стоят въпроси за това как СЗО, в един разделен свят, може да се справи с дори по-неочакван и смъртоносен вирус, наречен от учените с термина Заболяване X.

„Световната здравна организация остана „на резервната скамейка“ по време на най-голямата пандемия на века“, казва Лорънс Гостин пред Los Angeles Times. Той е професор по право в Джорджтаун и директор на американския Център за национално и глобално здравно право към СЗО. „Могъщите сили на суверенитет, национализъм и популизъм буквално затрупаха СЗО като институция. Във времена, в които светът трябва да се обедити под знамето на Световната здравна организация, солидарността е разнищена“.

Не това е било намерението, когато специализираната агенция към ООН е била основана през 1948 г. – точно след Втората световна война и с цел да води международната здравна политика безпристрастно и експертно. Агенцията брои сред своите успехи изкореняването на едрата шарка, потискането на детския паралич и развиването на стандарти за лекарства от първа необходимост. 

Краят на Студената война през 1989 даде на СЗО повече свобода да представи нови инициативи като глобалната кампания за борба срещу разпространението на туберкулоза, конвенция за контрол на тютюневите изделия и ревизия на Международната здравна регулация. Последната е под егидата на агенцията и СЗО ѝ даде голяма власт да обявява пандемии, които бяха преименувани на Обществени здравни спешни случаи с международно значение.

Първият път, в който бе предизвикан подобен спешен случай, бе през 2009. Свинският грип първоначално се появи в Мексико и в САЩ, а после се оказа доста по-малко смъртоносна инфекция в сравнение със сезонния грип. 

Въпреки това държавите бяха завладени от паника. Забраниха вноса на свинско месо и насилствено поставяха пътуващите под карантина. Световната здравна организация беше критикувана, че е алармирала за грипа и се изправи пред необосновани обвинения, че целенасочено е обявила спешен случай, за да облагодетелства производителите на ваксини.

Тази засечка се появи, за да предупреди СЗО да бъде доста по-внимателна с подобни интервенции. През 2014 на агенцията ѝ отне 138 дни след първата индикация на ебола в Западна Африка, за да обяви извънредно положение. Изпускането на заразата от контрол разкри разделенията между седалището на СЗО в Женева и регионалните ѝ офиси, които често действат като феодални владения. Също така подчерта относително ниския бюджет на агенцията.

Бюджетът на Световната здравна организация миналата година бе 4,4 милиарда щатски долара. Той често обаче не е достатъчен, че да подготви бедните страни за избухване на зараза като ебола. Това е около една четвърт от бюджета, отпуснат от САЩ за борба срещу пристрастяването към опиати.

Само 18% от финансирането на агенцията се състои от принос от нейните 194 страни членки. Останалата част е осигурена от доброволци, като често това са частни дарители – например Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, която има думата как са харчени парите ѝ.

САЩ дълго време е най-големият благодетел на агенцията, осигурявайки стотици милиони долари всяка година. За сравнение – Китай дарява десетки милиони.

Това може да се промени. Администрацията на Доналд Тръмп предложи през февруари да се намали финансирането към СЗО с 53% - ход, отговарящ на неодобрението от страна на президента към многостранни организации. Предложените мерки правят нарастващата ангажираност на Китай към СЗО много важна във времена, в които Пекин култивира по-голямо влияние върху ООН и нейните агенции.

На фона на тази обстановка генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус изненада някои наблюдатели със своята прочувствена благодарност към Китай относно мерките срещу коронавируса в края на януари.

И всичко това – въпреки разкритията, че Китай е прикрил информация относно разпространението на заболяването, заглушавайки алармирането от страна на здравните работници, включително на д-р Ли Уънлян, починал от коронавируса.

Закъснението при обявяването на сериозността на заболяването беше катастрофално. То позволи на заразата да се плъзне по целия свят, а сега инфектираните са повече от 1 милион души, докато жертвите – над 55 хиляди.

Експертите казват, че Тедрос Гебрейесус е отказал да поучава Китай. Всъщност той поздрави Пекин през януари за тяхната „прозрачност“ и каза, че „китайското правителство трябва да бъде поздравено за необикновените мерки, които предприе, за да спре разпространението на вируса“. Мащабът и историята на Китай с епидемиите означава, че страната винаги ще заема централна роля в световната здравна политика, особено когато нарастващото на брой световно население и неговата взаимосвързаност пораждат нови и по-смъртоносни вируси.

„Агенцията трябва да играе роля на дипломат и да отговаря за всички страни“, казва Деви Сридхар пред Los Angeles Times. Той е глобален здравен експерт, преподаващ в Университета в Единбург. „По време на тази зараза е по-добре да си съдействаме с Китай“.

Критиките към СЗО също така игнорират факта, че агенцията не може да задължи Китай да оповестява достоверна информация, дори когато е длъжен да го стори заради това, че е подписал Международната здравна регулация – това е мнението на Кели Лий, автор на книга за СЗО и професор по здравни науки в университета „Фрейзър“ в Канада.

„СЗО няма властта да влезе в дадена страна и да изиска тази информация“, казва Лий. „Може да цитира Международната здравна регулация и да каже, че страната е задължена да съдейства, но може да разчита само на дипломатическите канали без да налага санкции. Нещо, което трябва да бъде взето под внимание в бъдеще, е как да държавите да споделят по-навременна и пълна информация“.

Световната здравна организация не обяви извънредно положение за коронавируса, който бе на нивото на пандемия, до 11 март. Но тогава вече бяха регистрирани почти 120 хиляди случая на Covid-19 в 114 държави. В предходните седмици агенцията предупреждаваше страните да се подготвят за неизбежността от пренасяне на заразата в техните граници.

„Трябва да се концентрираме ограничаването на заразата, докато правим всичко възможно да се подготвим за потенциална пандемия“, бяха думите на Тедрос Гебрейесус на 24 февруари.

В същия този ден СЗО напомни, че има малко влияние върху Вашингтон. Президентът Тръмп написа в Twitter, че вирусът е „до голяма степен под контрол“ в САЩ. Оказа се, че СЗО не е успяла да убеди Белия дом да мобилизира по-сериозни мерки срещу вируса, който бе определен като преувеличен от мнозина привърженици на президента въпреки научните доказателства, оспорващи това твърдение.
Сложната ситуация се зароди от хладните отношения между Вашингтон и Пекин. Вместо да поведат света към решение на кризата заедно със СЗО, двете правителства започнаха война на думи, за да си прехвърлят обвинения.

Тръмп и други политици нарекоха Covid-19 с термина „китайския вирус“ и „вируса от Ухан“, като така намекнаха, че епицентърът е Китай, а това доведе до вълна от расизъм. Китайските власти прокараха конспиративна теория – че заболяването е било пренесено от американската армия в Ухан. СЗО опита да потуши огъня, наричайки заразата Covid-19.

Оттогава насам агенцията се върна към традиционните си функции – споделяне на информация за здравето със света и координиране на опити с лекарства срещу коронавируса. Трябваше обаче да забрани използването на недоказани лекарства за лечение на заболяването миналата седмица, след като Тръмп и още няколко души похвалиха лекарството хлорокин, известно с лекуването на малария.

Интервюто с Ейлуърд подсказа на СЗО да изрази позицията си по въпроса с членството на Тайван миналата неделя. Агенцията съобщи, че това трябва да бъде дискутирано между държавите членки.

Противоречието дойде, след като Центърът за контрол на заболяванията в Тайван съобщи миналата седмица, че СЗО се е провалила в предоставянето на информация с останалите държави на 31 декември. Става въпрос за „нетипична пневмония“, която е била идентифицирана от лекари в Ухан.

Дейвид Фидлър – специалист по киберсигурност и световно здравеопазване, каза, че СЗО е демонстрирала, че не е особено заинтересована в придобиването на политическа власт.

Това изчиства пътя за най-властните членове на организацията, за да се отнасят към глобалното здравеопазване „през изкривените лещи на баланса на силите, намалявайки потенциала за общо съдействие“, казва Фидлър.

„Ерата на световното здраве в периода след Студената война приключи“, смята той. „Бедствието Covid-19 отбелязва повратната точка на различно и по-трудно бъдеще“.
 

Прочети