Татко никога не е виновен

Всички знаем, че винаги майката е виновна за житейския провал на детето си. Особено ако това дете е син. Жените гледат мъжете. Те са отговорни за злото, което ги спохожда по пътя. А мъжете не са само синовете им впрочем. Народната традиция повелява жената да "гледа" не просто детето си, а семейството си като цяло. Сина, но и мъжа си.

На мен лично добри хора от село са ми пожелавали с усмивка и бодрост в гласа "да си гледам мъжете" и да се грижа за тях. Това е женска работа. Жената е стожерът на дома, знаем. Женски дълг е това. Но нека се върнем към синовете, за чието падение конкретно майката е винаги виновна.

Ако кърмиш сина си според препоръките на Световната здравна организация (СЗО), а именно - поне две години, подигравките, че отглеждаш Крали Марко започват още откъм десетия месец, а вицовете за това как в първата брачна нощ тъщата минала да завие отрочето си след потния секс с невестата се превръщат в част от обичайните закачки в ежедневието ти на родител.

По тези земи мъжът остава при майка си до 40. Именно при майка си. Изключително при нея. За баща нищо не се споменава. Той, синът, яде от мамините манджи. Мама му шепне в ухото кое е редно и нередно, мама дирижира, мама определя, мама е въздесъщият мастърмайнд, изконният проектант, мама е Франкещайн, който греши и влачи вината за грешките си. Тате работи. Той е на работа. Тате гледа мач. Тате седи на дивана. Тате също е прецакан от мама. Тате няма нищо общо с това. Милият татко. Той не се занимава с женски неща. Оставете го на мира. Той не гледа и не възпитава деца. Той си има други задачи, сериозни ангажименти. Оставете го, бе. Гледайте майката. Тя развали детето. Ако не е, ще го. Има време. Всички гледаме. Всички чакаме това да се случи.

Така де, никой не остава при тате до 40. Къде се е чуло и видяло такова нещо? Татко не готви. Татко не разбира. Татко не може и не знае. Не го занимавайте с такива неща. Татко няма да го питаш къде са ти мръсните чорапи и какво има за вечеря, татко няма да влезе да те завие, докато чукаш жена си. Но все пак към татко може да се обърнеш по някои мъжки въпроси. Разбира се. Та, нали ти е баща. Как се сменя крушка? Къде се застрахова колата? Дошло ли ѝ е време за ремонт? Къде е на оферта да я закараш да я видят? Как да убиеш жена си?

Може да се спекулира до безкрай с това каква е ролята на майката на убиеца на Евгения Владимирова в живота му до момента на престъплението, но фактите са категорични – баща му Пламен е помагал за убийството, той е знаел какъв е планът, той е давал съвети и насоки, той натоварил тялото на снаха си, напъхано в куфар, в автомобил, който пак той е подкарал, за да го изхвърли някъде далеч от местопрестъплението.

Може да се спекулира до безкрай и с това каква едно време е била ролята на бащата съучастник в отглеждането и възпитанието на сина му. Дали е сменял пелени? Дали го е разхождал късно вечер навън с количката, ако малкият не е могъл да заспи, точно по време на най-интересното в "Панорама"? Дали му е пял приспивни песни? Дали е играл на криеница с него, когато не е имало деца, с които да се играе на криеница? Дали му е давал съвети за момичетата в училище? Водил ли го е на риболов, сигурно. Дали е спестявал пари за уроци по математика? Карал ли му се е, ако го види с цигара в ръка? Утешавал ли го е, когато е плакал? Питал ли го е какво има, какво му се случва в душата? Позволявал ли му е да поплаче на рамото му? Прегръщал ли го е по мъжки, по братски, по бащински, така, както майката може само да се опита? Сипвал ли му е една ракия, една глътка само, да близне, да опита, да знае какво е? Удрял ли му е шамар? Удрял ли е шамар на майка му пред него? Тропал ли е по масата? Прибирал ли се е пиян у дома в 5 сутринта? Плашил ли е всички вкъщи с присъствието и поведението си? Крещял ли е като луд? Мълчал ли е като ням с дни? Бил ли е насреща изобщо, знаел ли е какво се случва в училище? Пукало ли му е, когато близките му страдат? Бършел ли е сълзите на жена си, уважавал ли я е отвъд цветето за осми март? Радвал ли се е на успехите на сина си? Казвал ли му е „вярвам в теб, синко“, „обичам те, детето ми, обичам те, да знаеш“? Не знаем. Няма и да разберем. Няма и никакво значение. Евгения я няма.

Знаем обаче, че вчера баща и син получиха една от най-тежките присъди в българското законодателство - доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието, по обвинението за убийството на Евгения Владимирова. Тя бе удушена в дома си в столичния кв. "Лагера" на 13 октомври 2021 г., а тялото ѝ бе открито в куфар месец по-късно в хвостохранилище край Перник. Решението на съда е на първа инстанция и подлежи на обжалване.

Присъдата на бащата на Орлин Владимиров, Пламен, е за това, че е помогнал на сина си в престъплението, натоварил е тялото на жертвата в автомобила си, а след това го е изхвърлил.

Бащата е сбъркал. Може би за първи път в живота си. Не знаем. Знаем обаче, че когато даваш съвети на детето си, поемаш риска да сгрешиш. Когато взимаш решения за бъдещето му, поемаш риска да го прецакаш безвъзвратно това бъдеще. Когато възпитаваш едно дете, поемаш риска нищо да не излезе от цялата работа. Когато си родител, поемаш отговорността за последиците от решенията си, свързани с процеса на възпитание. Когато обичаш детето си, поемаш товара на грешките си. Когато си си свършил добре работата в това отношение, детето ти взима самостоятелно решения като възрастен човек и пак самостоятелно носи отговорността си за тях. Това знаем със сигурност. Майките. Майките знаем това. Бащите? Оставете ги тия бащи, тoва не е тяхна работа. И хайде стига вече, да не ги ядосаме. Татко никога не е виновен.