Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Историята на една от най-могъщите структури в Иран, Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), започва далеч от бойните полета на Близкия изток. Първите му бъдещи членове са обучавани в спокойно селце край Париж, когато Ислямската революция е била все още само план.

Ключова роля в основаването на Корпуса играе Рухолах Хомейни, обявен за аятолах през 1950 г. и поел управлението на Иран след Ислямската революция през 1979 г. Още като младеж Хомейни започва политическата борба срещу светския режим на шаховете от династията Пахлави, поради което прекарва 14 години, далеч от Иран.
Привърженици на Хомейни, който тогава е в изгнание във Франция, тайно набират ирански революционери в Западна Европа, за да създадат „народна армия“.
Един от основателите на групата, Мохсен Сазегара, разказва пред The Telegraph, че още през 1978 г. целта е била да се съберат лоялни кадри, готови за пряка конфронтация с режима на шаха.
Революцията изненадва всички
Бъдещите войници първоначално изучават теорията на партизанската борба, след което са изпратени в Бейрут и Дамаск за военно обучение. Там усвояват бойни умения, саботаж, изграждане на малки партизански клетки и тайни операции – подготовка за продължителна борба срещу управлението на Мохамад Реза Шах (последния шах на Иран, управлявал от 1941 г. до Иранската революция през 1979 г., бел. ред.).

Когато шахът напуска Иран на 16 януари 1979 г., а режимът му окончателно се срива месец по-късно, членове на бъдещия Корпус на гвардейците на Ислямската революция изобщо не се намират в страната. Революцията се оказва дело на милиони обикновени иранци – студенти, работници, духовници, търговци, леви и либерали, обединени в противопоставянето си на монархията. Масовите демонстрации парализират градовете, а армията на шаха се разпада.
Никой от бъдещи участници в гвардията на Хомейни не подозира, че революцията ще избухне спонтанно и ще приключи след около 100 дни и то без участието на подготвените бойци.
Хомейни и тайните контакти със САЩ
Нови документи, които The Telegraph цитира, показват, че след годините в изгнание, Хомейни установява таен канал за контакти с администрацията на САЩ. В писмо до тогавашния президент Джими Картър той уверява, че Ислямската република няма враждебни намерения спрямо американците и ще действа „хуманитарно“ и в мир с народа си, а и с цялото човечество.
Ден след революцията, на 12 февруари, идеята за създаване на народна армия е в ход. Революционерите използват изоставен офис на разузнаването на стария режим в Техеран. Сградата се превръща в първия щаб на новата сила. На 22 април 1979 г. вече провъзгласеният за аятолах Рухолах Хомейни официално нарежда създаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
В началото Корпусът е градска сила, натоварена с поддържането на реда след революцията и разпада на държавните институции. Основната му задача е защита на революцията – разоръжаване на групи и защита на духовния режим от потенциална американска интервенция или вътрешни преврати.
От военна структура до икономическа сила
През следващите 45 години IRGC се превръща в огромна бюрократична и военна структура, дълбоко вплетена в Ислямската република. Един от основателите го описва като „седемглава ламя“. Корпусът поема стратегически военни задачи, включително развитието на ядрената и ракетната програма на Иран. Отговаря и за вътрешния ред - например за потушаване на протести.

След войната с Ирак и смъртта на Хомейни IRGC започва да търси нови ресурси и влияние. Включва се в следвоенното възстановяване и строителство. Президентът Акбар Хашеми Рафсанджани осигурява средства за укрепване на военния потенциал на Корпуса, като същевременно позволява на структурата да развива частни пристанища и да контрабандира стоки, дори наркотици.
„Навлязоха в икономиката и се превърнаха в чудовище. Превърнаха се в мафиотска групировка, която днес контролира страната,“ казва Мохсен Сазегара, разказва пред The Telegraph.
Политическото влияние идва през 1997 г., когато IRGC влиза в парламента, влияе върху външната политика, ядрената и ракетната програма.
IRGC днес
Днес IRGC разполага с около 190 000 военнослужещи, без да се броят доброволческите сили на „Басидж“. Най-известно е подразделението „Ал Кудс“, което координира прокси групи като „Хизбула“, „Хамас“ и хутите в Йемен.
IRGC е въвлечен в контрабанда на петрол, финансиране на терористични групи и развитие на оръжейни програми без контрол.
Настоящите граждански безредици в Иран и смъртта на над 500 души поставят режима на аятолаха и IRGC под сериозен натиск. По време демонстрациите, които разтърсват страната от 28 декември насам, гвардейците използват автомати и бойно оръжие срещу протестиращите. А протестите рязко прераснаха от икономически в политически.

Настоящият върховен лидер Али Хаменей е разпоредил на IRGC да овладее протестите заради опасения от разкол в армията и полицията. Това е същият сценарий, разиграл се четири десетилетия по-рано, когато ислямската революция слага край на светския режим династията Пахлави.
Истинският тест, според експерти, ще дойде след смъртта на аятолах Хаменей. Междувременно по улиците на Иран се виждат все повече лозунги с името на Реза Пахлави, син на последния монарх на Иран, свален от власт през 1979 г.
Наследникът на Мохамед Реза Пахлави от години живее в изгнание в САЩ и е един от най-острите критици на режима в Иран. Днес протестиращи призовават той да се завърне и да поеме властта. В свое интервю Пахлави призова Доналд Тръмп да предприеме действия срещу Иран.