Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Вече повече от две седмици в Иран има масови протести, предизвикани от рязкото покачване на инфлацията и обезценяването на националната валута. Първоначално недоволствтото беше водено от дребни търговци и социално уязвими групи, които настояваха за елементарна икономическа стабилност. Постепенно обаче недоволството прерасна в мащабен граждански бунт с политически искания за базови демократични ценности и отхвърляне на сегашния политически модел, установен след Ислямската революция от 1979 г.
Възможностите за запазване на режима на аятоласите в Иран бързо се изчерпват.
В последните дни по улиците излизат хиляди демонстранти, а името на Реза Пахлави се чува все по-силно. Той е син на последния монарх на Иран, свален от власт с революцията през 1979 г.
Реза Пахлави, който живее в изгнание в САЩ, е и един от най-ярките противници на режима в ислямската република. Призивите той да се завърне и да поеме властта са ясен сигнал, че кризата вече не е само социално-икономическа, а засяга самата легитимност на политическата система, казва пред Financial Times заместник-ръководител на програмата за Близкия изток към Европейския съвет за външна политика Ели Геранмая.
В миналото властта е успявала да потуши мащабни протести чрез силовия си апарат. Сега подходът не е по-различен. Правозащитните организации съобщават за над 500 загинали по време на протестите, включително непълнолетни и служители на реда. Повечето жертви са демонстранти. Продължаващото прекъсване на интернет и заглушаването на медии поражда сериозни съмнения, че реалният брой на жертвите на режима по време на протестите е значително по-голям.
Върховният лидер Али Хаменей нарече протестиращите „вандали“ и ги обвини в преминаване на „червени линии“, включително нападения срещу полицаи и държавна собственост. Бяха отправени и заплахи за смъртни присъди срещу протестиращи, за които има подозрения, че сътрудничат на чуждестранни служби.
Разривът между иранското общество и режима ескалира все повече, а рискът от външна намеса се нараства. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно заплаши с военни действия, ако режимът в Техеран изворшва репресии срещу гражданите. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, който също демонстрира готовност за удари срещу Иран, може да използва сегашната нестабилност като повод за ескалация, смятат военни анализатори.
И въпреки че иранският режим има опит в управлението на кризи, изходите пред него в момента изглеждат силно ограничени.
Стратегическите партньори на Иран — Китай и Русия, не показват готовност за безусловна подкрепа. Скорошният пример с удара срещу Венецуела и режима на Николас Мадуро показа, че въпросните съюзници не дават надеждни гаранции.
Засилване на репресии вътре в Иран и демонстрация на военна сила извън нея носят риск от директна конфронтация със САЩ и Израел, включително по линия на ядрената програма, посочва Financial Times.
Ислямската република вече не може да осигурява икономическа стабилност, средната класа е ерозирала, а корупцията е системен проблем. Старият модел, при който силовият апарат гарантира сигурност и стабилност, вече не работи.
Сред обсъжданите вътрешни сценарии са преход от Ислямската република към нов модел или референдум за нова конституция и премахване на поста на върховния лидер.
