Българският национален отбор по футбол изигра пет мача от квалификациите за Мондиал 2026 и загуби и петте.
Допусна 15 гола и вкара само един. Или, по-точно, отбеляза общо четири попадения, но три от тях в собствената си врата (по един автогол във всеки от последните три мача).
За всички е ясно, че България не само няма да бъде на Световно първенство през следващото лято, но и че скоро няма да играе на никакъв сериозен форум.
Остават си спомените от Евро 2004 с Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров в състава. След това - нищо.
Последният крах дойде на стадиона в Бурса при поражение с 0:2 от Турция. След това един от най-талантливите ни играчи - Филип Кръстев, даде коментар, който много реално описва положението - неговото и на останлите “лъвове”.
“Това е проблем от години във футбола и в държавата. Откакто съм в националния отбор, излизаме много смачкани психически и не си вярваме. Хората, които ни критикуват отвън, не са по-различни от нас. Трябва да се подкрепяме и да си вярваме. Сега не сме на нивото, на което искаме, но докато манталитетът ни не се промени, няма как да вървим напред”, каза Кръстев.
“Присъда е към всички българи, ние сме продукт на държавата. Когато ние сме толкова зле и хората ни се подиграват, ние ставаме за смях, но и те стават за смях. Ако всеки от нас работи здраво, нещата ще вървят напред. Надявам се народопсихологията ни да се промени. За да дойдат резултатите, трябва да играем футбол, а днес, особено второто полувреме, играхме футбол, както не сме правили от доста време”, добави още той.
Във футболните среди се знае, че мачове на националния се гледат само за подигравка. А атмосферата на лагерите е отровна.
Във футбола, а и в отборните спортове по принцип, има един много важен и неписан закон. Когато тимът побеждава, славата е за всички. Когато губи, се търсят виновниците... един по един. Този лов на вещици не е спирал в състава ни от десетилетия.
Само преди няколко седмици, когато националите паднаха у дома с 1:6 от Турция, дори президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов си позволи да каже, че “няма как да се гордеем с такива футболисти”.
И тук логичият въпрос, разбира се, е не са ли тези играчи продукт на футболната система, на върха на която е самият Гонзо?
В последно време обаче се появява информация от все повече източници, че макар Георги Иванов да иска да прави реформи, никой от “футболните хора” по регионите няма желание за това и предпочитат да се кара по инерция, вместо да се работи.
Националният отбор отдавна се е превърнал в някакво чуждо тяло, в което никой българин не се припознава.
На мача с Испания в София над 40 000 българи бяха на “Васил Левски”, но повечето подкрепяха не сънародниците си, а испанците. Имаше дори хора с фланелки на действащите европейски шампиони от “Ла роха”.
Преди мача между България и Турция в Бурса медиите в Испания дори разглеждаха сценарий, при който България може да падне с 11:0 и така турците да застрашат класирането на Испания на Мондиал 2026.
Това е обидно. За всички сме станали боксова круша.
Това са същите испански журналисти, които още помнят Любослав Пенев, който стана шампион на страната и вдигна Купата на краля. И чийто лик е на един от най-модерните стадиони - този на “Атлетико” (Мадрид).
Същите, които до ден днешен боготворят Христо Стоичков, който беше част от хората, които извадиха “Барселона” на футболната карта на Европа. И за тях той винаги ще е “Златната топка”.
Пак те плакаха, когато бившият играч на “Бетис” Трифон Иванов почина.
За тях обаче онази България и сегашната България се абсолютно различни вселени, които нямат нищо общо.
И може би е точно така.
В днешна България има футбол, който в 99% от случаите се играе на порутени и остарели стадиони. Президенти на клубовете се обвиняват взеимно, че купуват мачове, а после казват, че "това са си техни работи" и "няма какво да занимават органите на реда". (По Венцислав Стефанов от "Славия" и Илиян Филипов - "Ботев" Пд - бел. авт.).
В Първа лига на България (по думите на Георги Иванов), има само 3-4 отбора, които не са на ръба на фалита. В работата няма никаква логика, никаква визия и никаква последователност. А много традиционни отбори едва съществуват. И все пак, Първа лига е първенството, което се радва на най-голям ТВ рейтинг.
България е много близо до това за първи път в историята си да бъде извън топ 100 на ранглистата на ФИФА. А в последните световни квалификации затвърди статута си на най-слаба на Балканите.
Когато има изборни конгреси за ръководни органи на футбола, се знае предварително кой ще спечели, а уважаемите делегати “продават гласовете си” за няколко нощувки в скъпи хотели. След това празнуват безвремието, което са си избрали.
Най-популярните отбори - ЦСКА и “Левски”, в последните 15 години не са произвели нито един футболист, който да играе на високо ниво в чужбина.
Списъкът с проблемите е дълъг и каквото и да се посочи, всичко ще е в десетката. Защото нищо не е наред.
А най-лошото е, че понеже футболът е най-популярният спорт на планетата, най-говоримият език на Земята, този национален отбор е най-големият ни посланик пред света. Без значение дали ни харесва, или не.
Мислим си, че когато България е мачкана на футболния терен, на футболистите така им се пада, а вътрешният ни триумф от тяхното поражение е своеобразен бунт срещу системата. Форма на протест, който някой трябва да чуе и нещо да промени, но все нищо не се случва.
И така, Филип Кръстев, който сега е титуляр, но преди 20 години нямаше да може и да си мечтае да е резерва в националния, се оказва болезнено прав. Когато следващия път се смеем, че националите записват загуба след загуба и изглеждат трагично на терена, не са смешни те… смешните сме ние. Защото те не са нещо отделно, а огледалото на счупената матрица на българския футбол.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
