Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Всеки десети българин има ТЕЛК решение за намалена работоспособност;
- ТЕЛК дава достъп до инвалидни пенсии, лична помощ, безплатни винетки, но не отчита реалните нужди на човека;
- Личната помощ вече е най-голямата социална програма и ако темпът на разходите се запази, те могат да достигнат 1% от БВП още през 2027–2028 г.;
- Видин, Враца, Плевен, Силистра и Дунавското поречие имат непропорционално висок дял на ТЕЛК решения;
- Програмата за заетост на хора с увреждания (2019-2024) не е провела нито едно обучение;
- Решението според Института за пазарна икономика (ИПИ) - преход от процентен показател към индивидуална оценка на потребностите.
Всеки десети човек в страната е с официално призната степен на трайно намалена работоспособност.
Според Националното преброяване на населението от 2021 г. около 655 000 души в България имат решение на ТЕЛК*. В годините обаче броят им расте към края на 2025 г. са вече над 733 000 души - по данни от социалното министерство.
По-интересен е друг въпрос – какво всъщност означава едно решение на ТЕЛК и защо то върви със социални права, плащания и услуги, които често нямат пряка връзка с реалните нужди на човек.
Нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че медицинската експертиза отдавна е надраснала ролята си на оценка на здравословното състояние. Тя се е превърнала в своеобразен пропуск към значителна част от социалната система – инвалидни пенсии, лична помощ, помощи, здравно осигуряване, безплатни винетки и други преференции.
Според авторите на изследването именно тук се крие един от най-големите проблеми на сегашния модел.
„Целта на ТЕЛК решението е да оцени доколко човек е способен да работи. Въз основа на един куп медицински документи и изследвания лекарска комисия определя процент трайно намалена работоспособност. След това използваме този процент като база за всичко останало“, коментира икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Колкото по-висок е процентът, толкова повече социални плащания и услуги се отключват. Това обаче не означава, че нуждите на хората са еднакви и въобще, че са отчетени.
„Слагаме хората в една категория и това е основата на целия модел. Не правим никаква оценка техните реални житейски потребности. Няма профилиране на потребностите.“, обяснява Николов.
Системата поставя под общ знаменател деца и възрастни с коренно различни заболявания, ограничения и възможности за самостоятелен живот.
Растяща система с растяща цена
Мащабът на ТЕЛК системата се вижда не само в броя на хората, които преминават през нея, но и в средствата, които държавата отделя.
През миналата година огромното увеличение на получаващите помощ за различни увреждания, доведе до дупка от 178 милиона лева в социалния бюджет.
Всяка година се издават около 270 хил. решения на ТЕЛК. Над 270 хил. души в работоспособна възраст получават инвалидни пенсии, а десетки хиляди домакинства разчитат на различни форми на подкрепа, свързани с увреждания.
Най-бързо растящото и голямо перо е личната помощ.
От въвеждането ѝ през 2019 г. броят на ползвателите се е увеличил от около 15 хил. души до над 94 хил. през 2025 г. За същия период разходите скачат от близо 10 млн. евро до приблизително 642 млн. евро годишно.
По-голяма безработица - повече ТЕЛК решения
Анализът на ИПИ отчита сериозни регионални различия.
Най-висок дял на хора с увреждания и на получатели на различни помощи има в Северозападна България, по поречието на Дунав и в някои райони на Северна България. Сред областите, които изпъкват, са Видин, Враца, Плевен и Силистра.
От една страна обяснението е комбинация от застаряващо население и по-лошо здравословно състояние. Откроява се обаче връзка и с високата безработица.
„Вижда се много ясна връзка между безработицата и броя на решенията за инвалидност. Там, където безработицата е по-висока, има и повече хора с ТЕЛК“, казва Славова.
Тоест системата създава стимул да се търсят доходи чрез социални плащания, когато възможностите за работа са ограничени.
Особено показателен според авторите е районът около Силистра, където делът на хората с решения за инвалидност е висок, въпреки че населението не е сред най-застаряващите в страната.
„Цялото поречие на Дунав е икономически по-слабо. Това вероятно е част от обяснението“, казва Николов.
Има общини, в които процентът на ползващите лична помощ е многократно по-висок от средния за страната.
В някои населени места над 5% от населението има ТЕЛК.
„Това е червена лампа за институциите. Не казваме автоматично, че има злоупотреби, но подобни аномалии изискват проверки и анализ“, смята Славова.
Държавата на практика не проверява дали декларираната помощ наистина се предоставя. Контролът обаче е важен, защото може да установи реалната потребност от услугата и доколко личната помощ се превръща в значим източник на заетост и доход.
Най-голямата социална програма в страната.
„Разходите за лична помощ надхвърлят всички останали големи социални програми – помощи за бедност, отопление, семейни помощи. Това е най-големият канал, по който държавата разпределя социални средства“, посочва Адриан Николов.
Интересното е, че държавните прогнози не показват достигане на естествен таван. В бюджетните разчети се предвижда броят на потребителите да продължи да нараства с около 10% годишно и през следващите години.
Разплащанията могат да достигнат около 1% от брутния вътрешен продукт още през 2027-2028 г.
Това означава, че разходите ще продължат да се увеличават, независимо че населението на страната намалява.
От друга страна растящият брой ТЕЛК решения не означава, че българите са станали по-болни.
Според авторите на анализа основните причини за ръста са промени в системата, които улесниха достъпа до ТЕЛК.
Сред тях са пожизнените решения за заболявания и състояния, при които не може да се очаква подобрение, както и отпадането на част от административната тежест.
„Не може да се каже, че хората злоупотребяват. Много от тях вероятно и преди са имали право и нужда от помощ, но процедурата е била толкова тежка, че не са кандидатствали“, уточнява Зорница Славова.Допълнителен фактор е застаряването на населението.
Помощите невинаги следват нуждите
Според ИПИ най-големият структурен проблем е, че социалните права се предоставят на база процент нетрудоспособност, а не според конкретните затруднения на човека.
„Като получиш процент на ТЕЛК над 50 ти се отключва цял пакет от права и социални придобивки, без да се оценява дали реално имаш нужда от тях“, казва Зорница Славова.
Като пример тя посочва безплатните винетки. Те се предоставят автоматично на хора с определен процент ТЕЛК, независимо дали човекът действително има проблем с придвижването, или дори дали шофира.
По същия начин различни хора с различни заболявания могат да получат идентичен набор от придобивки, въпреки че ограниченията във всекидневието им са напълно различни.
Според експертите това е резултат от опита сложните човешки потребности да бъдат сведени до един-единствен показател.
„Системата се опитва да характеризира човека с едно число. Това число обаче пропуска почти всичко важно за реалния му живот“, казва Николов.
Защо хиляди хора с увреждания остават извън пазара на труда
В България има и друг проблем - слабата интеграция на хората с увреждания на трудовия пазар и липсата на опити това да се промени.
За периода 2019-2024 г. около 10 700 души са преминали през националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Въпреки името на програмата обаче през този период не е проведено нито едно обучение.
Повечето участници са били наети като хигиенисти, общи работници, портиери или технически сътрудници - все нискоквалифициран труд, при това физически.
Оказва се, че държавата инвестира значително повече в социални плащания, отколкото в квалификация и реално включване на хората с увреждания на пазара на труда.
ТЕЛК, който отчита индивидуалните нужди
Според икономистите от ИПИ проблемите с ТЕЛК системата могат да бъдат решени само ако се направи фундаментална промяна в начина на оценяване.
Вместо всички права да зависят от процента нетрудоспособност, държавата трябва да премине към индивидуална оценка на потребностите, която да отчита конкретното здравословно състояние, възможността за работа, семейната среда, доходите и реалните затруднения на човека.
Това би позволило помощта да достига по-точно до хората, които действително се нуждаят от нея, като същевременно ограничи разходите, които в момента растат с темпове, поставящи под въпрос дългосрочната устойчивост на системата.
„Увреждането е само една част от картината. Човекът не живее във вакуум. Той е част от домакинство, има определени условия на живот и различни нужди. Това също трябва да се оценява от системата“, казва Николов.
България вече разполага с достатъчно електронни регистри и данни, за да премине към по-прецизен модел на подкрепа, подобен на този, който се използва в редица западноевропейски държави. Липсва обаче свързаност между институциите и желание за по-цялостен подход.
Без подобна реформа държавата ще продължи да отделя все повече средства за система, която трудно различава реалните потребности от административно определените права.
