Правителството разчита на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за да удържи бюджетния дефицит в рамките на 3%. Това стана ясно от думите на финансовия министър Теменужка Петкова по БНТ. Тя се опита да прехвърли отговорността за евентуален неуспех на опозицията.
Финансовата министърка посочи, че двете плащания от 4,5 млрд. лева по ПВУ са ключови, за да не се допусне недостиг над заложените 3% в бюджета и призова опозицията "да не саботира страната ни със сигнали до Брюксел и протести".
"Всички, които се опитват да саботират процеса, трябва да знаят, че носят сериозна отговорност, ако се стигне дотам Бълария да не може да усвои третото плащане по ПВУ. Пишат се сигнали до ЕК и Брюксел, протести напрежение, всичко това оказва своето влияение", заяви Петкова.
Едно от условията за получаването на въпросните средства е реформата в Комисията за противодействие на корупцията.
В края на юли "Продължаваме Промяната" обяви, че сезира ЕК за нарушения при избора на нова антикорупционна комисия и алармира за сериозни нарушения, свързани с върховенството на закона в България.
Повод за писмото стана спорният избор на нов състав на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която е в настоящия си вид и с временен председател благодарение на управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало. На фона на думите на министърката Делян Пеевски поиска закриване на КПК, а Бойко Борисов първо също обясни, че това няма как да стане заради ПВУ и поетите ангажименти, а после добави, че кабинетът ще провери какви са рисковете при такъв сценарий.
Именно КПК води някои от най-значимите разследвания срещу представители на опозицията, включително срещу кмета на Варна Благомир Коцев - дело, за което има подозрения, че е политически мотивирано и се води без реални доказателства. Арестът на Коцев предизвика серия протести, като са насрочени нови демонстрации и в първите дни на септември.
Сега Петкова обвървза протестите с потенциално ново забавяне на парите по ПВУ и риск от неизпълнение на бюджета за 2025 година, въпреки че от началото на годината правителството е изтеглило близо 16,5 млрд. лева нов дълг, който е в рамките на заложения в бюджета, приет от управляващото мнозинство по-рано през годината. Гласуван беше рекорден размер от до 18,9 млрд. лева нови заеми.
За да покрие дупката в хазната, държавата вече поиска и получи авансово от банките малко над 500 млн. лв. данък печалба за 2026 г.
От думите на Петкова стана ясно, че бюджетният дефицит е нараснал с почти 1 млрд. лв. само за месец и в края на юли недостигът в хазната вече възлиза на 4,2 млрд. лева и към момента е 1,96% от БВП.
От началото на годината министерството на финансите често бави данните за предварителното изпълнение на финансовата рамка, но от думите на Петкова изглежда информацията този път ще бъде публикувана според утвърдената назад в годините практик и предварителните данни за изпълнението на бюджета ще бъдат публикувани до края на деня на 1 септември.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
