Следващата неделя Франция ще преживее един много важен дуел между двама мъже. Това ще е дуел за бъдещето на страната, но отчасти и за бъдещето на Европа.
Единият опонент е левият популист и противник на ЕС Жан-Люк Меланшон. В нощта на първия тур на на парламентарните избори на 12 юни той се появи много бързо, демонстрира увереност в победата и задоволство от самия себе.
Ветеранът от крайната левица Меланшон и неговият блок NUPES получиха почти изравнени резултати с Емануел Макрон и партията му след първия кръг на изборите за парламент - 25,7% за тях срещу 25,8% за депутатите на действащия президент.
Меланшон знае, че нанася тежък удар на своя опонент. Гласуването следващата неделя ще даде на алианса на популиста "невероятната възможност" да спечели мнозинство в парижкото национално събрание, каза самият той на своите поддръжници.
„Ако искате, цените ще бъдат замразени след десет дни“, а „нещастните проекти на Макрон“ - като повишаването на възрастта за пенсиониране - да бъдат спрени - Меланшон е човекът, продължи той.
Макрон, от своя страна, не се появи по медиите в изборната вечер. И това е нормално: държавен глава не може да коментира на живо по телевизията парламентарни избори. Самият той спечели президентския вот преди два месеца. Въпреки това отсъствието му само потвърждава онова, което е ясно за всички - че евроскептикът Меланшон е нанесъл удар по президента. При първото гласуване левият алианс е практически се изравни с партийния съюз на Макрон с почти 26 процента от подадените гласове. Макрон губи седем процента подкрепа в сравнение с гласуването преди пет години.
В крайна сметка настоящият държавен глава на Франция вероятно ще спечели дуела на втория кръг на изборите на 19 юни, въпреки всички заклинания на Меланшон. Особеностите на френската избирателна система за мажоритарно гласуване гарантират това центърът да печели пред периферията.
Кандидат-депутатите на президента могат да разчитат повече на преливането на гласове от отпаднали кандидати на втория тур в сравнение с левите кандидати на Меланшон.
Но това ще бъде една много относителна победа за Макрон. По-скоро предполагаемо поражение, защото според прогнозите на социолозите изглежда вероятно депутатите на Макрон да не успеят да получат 289 места (от общо 577, избирани в едномандатни избирателни райони) само във френската долна камара.
Избирателната активност на първи тур бе изключително ниска - над половината французи не гласуваха.
Резултатът говори много за разочарованието във Франция и драматично намаляващото доверие и в политиката като цяло, и в Макрон - в частност.
Избирателната система всъщност е проектирана по такъв начин, че произвежда ясно и абсолютно парламентарно мнозинство за действащия президент – и по този начин насърчава политическия център. Гласуването за парламент винаги се провежда малко след президентските избори, за да се гарантира точно това.
По принцип ниската избирателна активност от тази неделя също е в полза на Макрон, защото ядрото от неговите поддръжници - пенсионерите, винаги участват в изборите. Избирателната активност бележи ново рекордно ниско ниво - около 47 процента от имащите право на глас са отишли до урните.
Въпреки предимствата за Макрон, които дава системата, той вероятно ще загуби абсолютното мнозинство в Народното събрание.
Изборите потвърдиха и тройното разделение на политическия пейзаж на Франция, в което освен центъра на Макрон, има два крайни полюса - отдясно и отляво. През повечето време обаче тази фрагментация на три взаимно изключващи се сили, които не могат да образуват съюзи помежду си, е скрита: когато няма избори, големите правомощия на президента прикриват фактическото политическо състояние на страната.
Сега Макрон и неговата нова министър-председателка Елизабет Борне имат една седмица, за да си осигурят мнозинството в парламента. След като и двамата повече или по-малко отказаха да участват в предизборната кампания през последните няколко седмици, сега за тях започват едни все по-напрегнати 7 дни за взимане на решения.
14 от министрите на Макрон се състезават в изборите, така че в залога е целият кабинет, защото ако претърпят поражение, те ще трябва да подадат оставка.
Преизбирането на президента през април също не беше много бляскаво. Дори формалната победа на депутатите на Макрон на 19 юни да не е под съмнение, управлението през следващите пет години ще бъде трудно. Амбициозни проекти като пенсионната реформа, която беше отлагана няколко пъти, вероятно ще бъдат още по-невъзможни за изпълнение. Мнозинството на Макрон, ако го има, ще е крехко. Ще бъде трудно и поддържането на дисциплината до 2027 г. - във Франция парламентарният мандат е 5 години.
Алиансът на Макрон вече изглежда нестабилен.
Ако се чудите какво се е случило с десния блок на Марин Льо Пен - "Национално обединение", която се бори срещу Макрон на президентския балотаж, той получи около 19 процента от гласовете при първото гласуване. Недостатъкът на Льо Пен е, че тя няма съюзници и трудно може да разчита на прехвърляне на гласове за втория тур. Въпреки това се очаква "Национално обединение" да вкара около 45 кандидати, което ще има даде възможността да образуват фракция (аналог на нашите парламентарни групи) - нещо, което не са имали досега.
В неделя нещата вървяха много по-зле за един мъж, който не беше Макрон. Бившият кандидат-президент Ерик Земмур - ултрадесен политик, открит расист, загуби от първия път в своя избирателен район на Лазурния бряг. Това вероятно ще е краят на една грандиозна, но кратка политическа кариера, която не успя да продължи дори цяла година.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
