Бюджетът за догодина влиза в пленарната зала с ясното усещане, че съществените параметри няма да бъдат променени. Икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов и финансистът Левон Хампарцумян бяха категорични в ефира на bTV, че корекциите вероятно ще са незначителни. Фактът, че срокът за предложения между двете четения беше съкратен до 4 дни, само подсилва това впечатление.
Според Хампарцумян твърдението, че внесеният проект за бюджет е „единственият възможен“, е удобно политическо оправдание, а не икономически аргумент.
„Очевидно е, че има повече от една възможност да направиш бюджет, ако хората имат достатъчно техническа подготовка и интелектуални възможности”, каза той.
Според експертите големият проблем в бюджета за 2026 г. е, че държавата харчи все повече, но без да е ясно какво се подобрява насреща.
“Ние събираме пари в една шапка, даваме ги на политиците да ни върнат услуги, обаче тези услуги не ни харесват, защото средната класа доплаща за образование, сигурност, медицински услуги. Увеличаването на преразпределението в неефективни услуги ще ни докара до криза”, коментира Левон Хампарцумян.
Лъчезар Богданов посочи, че разходите за възнаграждения в публичния сектор вече достигат рекордните 11% от БВП. Тези пари не са само за администрацията, обхващат още армията, полицията, учителите, лекарите. Има обаче парадокс и той е, че населението намалява, а големи сектори се раздуват. Тоест публичният сектор струва все повече, а обслужва все по-малко хора.
“В сектор “Вътрешен ред и сигурност”, където са полиция, затвори, пожарна, съдебна система, разходите ще станат 3,6% от БВП догодина при средно в ЕС 1,7% от БВП. Даваме повече за съдебна система и полиция. Трябва ли да имаме толкова много полицаи и прокурори на глава от населението?”, коментира Богданов.
Според Левон Хампарцумян тук въпросът не е само, че се дават много пари, а и дали тези заплати се плащат на точните хора и какви основанията за това.
„Какво стана с етническия мир? Сега Доган го няма - защо не сме се сбили? Сега същите хора ще ни пазят от руснаците.Трябва да оставим тези легенди настрани”, коментира той.
Хампарцумян припомни думите на депутата от ДПС-НН Йордан Цонев, че средното преразпределение в ЕС е около 55%, докато в българския бюджет за 2026 са заложени 45%.
“Това нова цел ли е? Защото ако е нова цел в българската политическа реалност, в която управляват Слави Трифонов, Борисов и Пеевски с подкрепата на БСП - на тях ли ще им дадем 55% от всичко, което сме събрали?”, попита банкерът.
Според Богданов най-големият страх в частния сектор в момента не е от конкретното увеличение на осигуровките с 2% и от вдигането на данък дивидент, а от посоката. Много компании очакват следващият ход да е вдигане на всички данъци - корпоративен, подоходен, ддс, акцизи. „Тези 2% са само началото“, обобщи той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
