The Prodigy в София, или как фен армия от четири поколения получи най-шумната антистрес терапия в живота си

„Това е най-яката форма на групова антистрес терапия и кардио в едно за 9000 души“, мислим си ние на косъм от погото на концерта на The Prodigy на Vidas Art Arena.

Гледахме ги за пръв път на Spirit of Burgas през 2010 г. С Кийт като енергийно торнадо зад микрофона групата излъчваше първична мощ и агресия, от която метъл братството можеше само да се учи. Целият сет бе по-близо до екстатичния звуков еквивалент на принципа „Шамар-целувка“, отколкото до брейкбийт парти със сантимент по 90-те.

Шестнадесет години по-късно Кийт вече не е сред нас и душата на The Prodigy са Максим и Лиъм.

„Шамарите“ вече са заменени с братски апел да скъсаме поне един чифт кецове от подскоци, а „целувките“ са трансформирани в сърцати жестове. Като този да подарят китара на човек от публиката и да навигират еуфорията сред хората от пита, а не от висините на сцената.

Mastercard и Fest Team се бяха погрижили да превърнат паметната вечер в празник с Mastercard Fan Day.
Всички знаем, че вторникът е Mastercard Ден и традиционно ни носи 10 % кешбек при кулинарни покупки, но от няколко години това важи и за поръчките на храни и напитки по време на част от календара със събитията на Fest Team.

Докато се търсехме с приятели на терен, успяхме да се включим за анкета време и в игра за награди, най-яката от които е „Златен билет". Той ще осигури достъп на трима късметлии до целия музикален календар на Fest Team през 2027 г.

Всъщност, цялото преживяване попада в графата „златно“. Декорът на сцената на The Prodigy бе проектиран в духа на индустриалната естетика – огромни червени буркани на аварийни лампи разделяха бандата от две гигантски лазерни пушки, които ни потопиха във феерия от цветове по време на двучасовото шоу.

Минимум говорене и максимум хитове, които въздействат по един и същи енергизиращ начин на фен армия от четири поколения.

Вдъхновяващо е да видиш родител и тийнейджър във водовъртежа на Omen.

Приятели в средата на своите 40, които с излизането на албума The Fat of the Land все още са имали вечерен час и са направили първите си стъпки в перхидрола и пиърсингите, вдъхновени от Кийт.

Значително по-възрастни хора, които чакаха търпеливо на гигантската опашка за мърч, докато (предполагаемо) внуците им създаваха спомени за цял живот, прегърнали приятелите си в колективната лудост No Good (Start the Dance).

Тълпи от гимназисти, които знаеха всяка дума и реагираха на всеки бийт със скоростта на скролване в TikTok.

Цветни хора с добра енергия, които знаеха защо са там и бяха доказателство на факта, че добрата музика няма ЕГН. И независимо дали стриймваш, или слушаш винили, когато в града ти дойде тежката артилерия за забавление като The Prodigy, в арената всички стават едно.

Чухме всичко, за което бяхме отишли и което бе саундтрак на детството ни през 90-те. Invaders Must Die, Breathе, Smack My Bitch Up, Firestarter.

he Prodigy ни държаха на ръба и в по-голямата част от времето – на педя над земята, показвайки по безпардонно-симпатичен начин класата си. В четвъртото си десетилетие на сцена те са по-силни отвсякога и на живо са природна сила, която е добре да се преживее поне веднъж, за да имате безценни спомени за споделяне.