Тийнейджърите от "Млада България": Поколение оптимисти

Ще ги откриете по-често в Instagram и TikTok, все по-рядко пред телевизора.

Не ги заговаряйте за политика - не се интересуват от “чекмеджета”, ротационни кабинети, нелегални записи и референдуми за еврото.

За тях е по-важно доверието на приятелите и любопитството към друг тип култура. Посрещат “по дрехите”, но това, което определя изборите им, са амбицията, талантът и разбирането им за принципност и почтеност.

Живеят по-добре от своите родители и го осъзнават отлично. Това е възрастовата група, в която над 80% от представителите са оптимисти за своето бъдеще, а над 50 на сто виждат добри дни пред България.

Запознайте се с момчетата и момичетата на възраст между 16 и 19 години.

Тийнейджърите са главните герои във втората част от анализа на национално представителното изследване “Млада България”, което беше проведено от социологическа агенция “Насока” и “Булевард България” на територията на цялата страна*.

В “Краят на поколението “Терминал” 2” представихме общите черти, които дефинират поколението на младите българи. Но още по-интересни са вътрешните тенденции, които правят разликата между предпочитанията и възприятията на двете групи 16-19 и 20-25 г.

Децата на времето си

Тийнейджърите, които са част от изследваната група младежи, са деца, родени между 2004 и 2007 г. - двата исторически момента с присъединяването на България към НАТО и ЕС. Това бяха и години на последователно стабилно подобрение на икономиката след хроничната криза през 90-те, с почти непостижимия в съвремието среден годишен ръст на БВП от 6,8%.

Преди всичко - това бе времето на глобалната революция в технологиите. Към 2007 г. мобилните телефони вече бяха навсякъде в България, Стив Джобс току-що беше представил първия iPhone от Apple. Няколко месеца преди това Facebook свали ограниченията си за регистрация и от мрежа за студенти в англоезични държави се трансформира в платформа за връзка между всички хора по света - включително и българи.

“Вода” на Елица Тодорова и Стунджи беше хит на “Евровизия” през пролетта на 2007. Година по-късно Стефан Командарев снима поразителния си филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, а на 17 г. Григор Димитров стана шампион на Уимбълдън при юношите.

България показваше, че има с какво да се гордее, независимо от всички нерешени вътрешни проблеми.

Това беше духът на времето, в което започна животът на днешните тийнейджъри - отворени граници, 24/7 общуване без идеологически и езикови лимити, плавно подобрение в доходите на родителите, което постепенно разшири възможностите на децата.

Днес 82% от тийнейджърите казват, че са оптимисти за своето бъдеще (с 10 процентни пункта повече от групата на 20-25-годишните), като само 5 процента се страхуват, че нямат добри перспективи пред себе си (двойно по-малко в сравнение с по-големите младежи).

48% от младежите на 16-19 г. (малко повече от средното за цялата изследвана група) смятат, че живеят по-добре от своите майки и бащи.

Това са настроенията на учениците и току-що завършилите абитуриенти, които пожертваха почти 2 години от средното си образование заради Covid. Въпреки радикалните сътресения в онзи период тийнейджърите продължават напред с изненадващо позитивна нагласа.

"Визията, че „чашата е наполовина пълна”, е привилегия на младостта, която постепенно се губи с годините. По-младите като правило са доста по-оптимистично настроени както към собственото си бъдеще, така и към бъдещето на страната", казва Елена Дариева, управител на агенция "Насока".

Училището им дава мотивация да поддържат някои добри навици, които видимо отпадат от списъка с приоритети на младежите с повишаването на възрастта (и самостоятелността).

25% от тийнейджърите казват, че спортуват почти всеки ден в свободното си време - с 10 процентни пункта повече спрямо възрастовата група 20-25 г. По-висок е делът и на тийнейджърите, които посвещават свободното си време на това да се занимават с изкуство - музика, рисуване или писане.

Свободното време, отделено за учене и повишаване на квалификацията, спада най-видимо след напускането на гимназията и отпадането на редовната задължителна проверка на знанията - от 78 на 40% при сравнение на двете близки възрастови групи.

Защо се губи позитивната инерция след завършването на училище се засича най-добре, когато попитате тийнейджърите колко често четат книги, които не са учебници, и посещават културни центрове в свободното си време - музеи, галерии, театри.

Само 25% казват, че четат за удоволствие всеки ден или поне два-три пъти седмично. 53 на сто от тийнейджърите си признават, че нямат почти никакъв интерес към книгите.

Делът на 16-19-годишните, които почти никога не ходят на изложби или театрални постановки, е над 90 на сто. Тази безучастност към културата остава непробиваема и при порасналите младежи.

Достъпът на тийнейджърите до изкуството - както и всичко друго - минава през екрана на телефона им. 88% от тях слушат музика всеки ден, а 40% гледат филми и сериали в Netflix, HBO и други платформи поне 2-3 пъти в седмицата (половината от тях - почти всекидневно).

Не се изненадвайте от масовите им музикални вкусове.

И те са отражение на времето.

46% от 16-19-годишните споделят, че най-често слушат чалга (спрямо 38% при по-големите младежи).

Името на Криско излиза на първо място, когато попитате тийнейджърите кой е любимият им български изпълнител (7% от групата), следван от Галена (6%) и Азис (5%). Преслава и Фики Стораро са с по 4% посочвания като любими български певци сред младежите от възрастовата група 16-19 г. Всеки един от тях е споменаван по-често при отговорите на този въпрос от Любо Киров и Мария Илиева, взети заедно. Само Графа има по-висока популярност при тийнейджърите сред лицата на българския поп.

Интересът към рапа за сметка на рок музиката е другият вкус, който отличава тийнейджърите спрямо възрастовата група 20-25 г.

Тото (“Скандау”) и Огнян Павлов-Fyre са сред българските рапъри, които излизат по-напред в списъка с имената на любими музиканти сред тийнейджърите. И двамата са популярни не само с песните си, но и със страничните си проекти - и Тото и Fyre имат канали в Youtube, в които качват различен тип съдържание.

28-годишният Fyre е интересен и с това, че говори за “възпитателната функция”, която музиката може да има сред тийнейджърите, когато те търсят вдъхновение в текстовете и персонажа на по-големия рапър. В едно от интервютата си той казва, че “насърчава “малките” да се занимават със спорт и да странят от наркотици и от улицата”.

Това послание не е случайно - оказва се, че има още една значима разлика във вкусовете на тийнейджърите спрямо младежите на 20+ години:

Отношението към алкохола и цигарите

51% от 16-19-годишните не харесват тютюневия дим - за разлика от 38 на сто от респондентите в групата 20-25 г. Явна разлика има и във възприятията към алкохола.

Причината не е задължително липсата на личен “опит” с алкохола и цигарите сред по-малките.

28% от тийнейджърите казват, че пушат, а 15 на сто “само са опитвали”. За сравнение - при младежите над 20 години делът на пушачите пораства до 50 на сто.

Само 2% от тийнейджърите в изследването казват, че пушат марихуана, а 12% признават пред интервюиращите ги, че са пробвали поне веднъж в живота си (сходни са и отговорите на този въпрос при по-големите младежи).

Когато става дума за консумацията на твърд алкохол, отново се вижда разминаване между възрастовите групи.

26% от тийнейджърите признават, че понякога пият твърд алкохол, докато при младежите над 20 години това вече се потвърждава от всеки втори човек.

Въздържанието, поне на декларативно ниво, има едно обективно обяснение: 94% от младежите на 16-19-годишна възраст живеят заедно с родителите си (спрямо 53% от младежите на 20-25 г.) и 91% от тях посочват, че основният им източник на пари е семейната издръжка.

И тук, както и при училищните навици се вижда, че самодисциплината за поддържане на добро здраве и културен живот не издържа особено дълго, след като отпадне контролът от по-възрастните (родители, преподаватели).

Почти 50% от тийнейджърите не смятат да се изнасят от вкъщи, преди да са навършили 20 години, а 64% от тях биха искали родителите им да поемат разходите им, докато учат и следват в университет.

7% от тийнейджърите в “Млада България” казват, че се издържат със собствена заплата - част от тях учат и работят, други са напуснали образователната система с диплома за основно образование.

По-силната връзка със семейството и с приятелите е това, което отличава тийнейджърите от 20-25-годишните, когато бъдат попитани какво би им липсвало най-много, ако бъдат лишени от него.

75% от тийнейджърите отговарят “Родителите ми” - които при порасналите младежи събират 59 на сто.

“Приятелите” са на второ място в списъка на най-големите ценности в живота на 16-19-годишните, докато в групата 20+ са изпреварени от… парите. Отслабващата зависимост от родителите и приятелите при по-големите се съчетава и с нарастващата привързаност към партньора, любовта и секса.

Поколенчески разлики се виждат и при отговорите им за най-важните качества, които смятат, че трябва да притежават, за да успеят в живота.

“Да изглеждаш добре” при тийнейджърите се оказва с по-голяма тежест, отколкото за групата 20-25 г. (71% спрямо 60% при вторите). Почти същото разминаване се вижда в отговора “Важно да си талантлив” - най-младите поставят по-голям акцент върху таланта.

В обратната страна на оценките: 6% от тийнейджърите смятат, че няма никакво значение дали “Имаш късмет” - докато при по-големите склонността към суеверие нараства леко.

На второ място след здравето (96%) в степенуването на важните качества стои амбицията, с 88% тежест при тийнейджърите спрямо 80% при по-големите. Над средното за цялата група 16-25 е и оценката им за това колко е важно да имаш добро семейство (77%).

Защо външният вид и талантът правят разликата между 16-19 г. и 20-25 г.?

Да си припомним какви са предпочитанията на младите българи по отношение на социалните мрежи.

Instagram и TikTok постепенно превземат аудиторията, която Facebook вероятно никога повече няма да си върне - тийнейджърите. Вниманието им към инфлуенсърските профили с фотосесии и добре монтираните къси клипове изместват всякакъв интерес към изразяване на мнение или спорове по обществени теми.

Формирането на вкусовете им се влияе от друг тип качества - идеален външен вид, материален статус, лични постижения.

Модата, автомобилната индустрия и мобилните технологии са бизнесите, които имат най-силно влияние върху потребителските интереси на най-младите българи. Всеки трети тийнейджър включва Nike в списъка с трите си любими марки, adidas е на близко второ място с 25% честота при отговорите.

Седем от брандовете, които попадат в топ 15 на класацията, са световни производители на дрехи и обувки. Спортните марки изпреварват "бързата мода" като Zara и H&M, a те, на свой ред, се оказват на по-високо място от луксозни брандове акто Gucci, Armani, Dolce & Gabanna или Chanel.

Предпочитанията към Samsung са малко по-високи от тези към Apple, ако вземем предвид, че тийнейджърите споменават iPhone като отделна търговска марка, към която изпитват лоялност.

Само 25% от интервюираните младежи на 16-19 г. казват, че използват Facebook, за да се информират (при 37% при по-големите младежи). Почти всички търсят предимно развлечение в социалните мрежи.

Ако има медия, която губи интереса на тийнейджърите по-бързо от Facebook, това е телевизията.

Мнозинството (54%) от тях все още гледат телевизия всеки ден, но показват все по-слаба връзка в сравнение с групата на 20-25-годишните (66%) и дистанцията се вижда още по-ясно при сравнението с младежите преди 10 години.

През 2013 г. почти 79% от хората между 16 и 25 г. в България са посочвали, че всекидневно гледат телевизия.

Днес тя не е основен източник за информация за актуалните събития в нито една от подгрупите. 71% от тийнейджърите намират новините си в интернет, а само 19% от телевизия (при 27% дял сред по-голямата възрастова група 20-25).

5% от учениците предпочитат да се информират основно от разговори с други хора - тук влиянието на родителите, приятелите и учителите излиза на преден план (трите групи, на които тийнейджърите имат най-голямо доверие).

"Извън разликите, които констатираме между двете възрастови групи, обхванати в проучването, е важно да подчертаем и приликите. Младите хора и от двете съвкупности (почти в равна степен) са склонни да се отдават на благотворителна дейност, да участват в доброволчески и природозащитни акции, но за целта трябва да бъдат убедени, че ка узата, изискваща тяхното усилие има смисъл и бъдеще. Близо половината вече имат опит с благотворителна дейност (50% от тийнейджърите и 53% от по-големите до 25 години).

"Отново близо половината младежи са участвали лично в доброволчески акции (46% от по-малките и 45% от по-големите), а малко под една трета са се включвали в природозащитни акции (32% от тийнейджърите и 29% от тези между 20 и 25 г.). Минималните разлики, които констатираме между двете групи се дължат на финансови фактори. По-големите, които по-често разполагат със собствени финансови средства, са малко по-активни в благотворителните дейности, докато тийнейджърите, които разчитат на пари главно от страна на родителите си, са по-склонни да полагат доброволен труд и да се включват в доброволчески и природозащитни акции", казва Ел ена Дариева от социологическа агенция "Насока".

Тийнейджърите са по-любопитни към живота в чужбина спрямо навършилите 20 г. младежи, но и в двете групи няма твърде много хора, които са готови да емигрират завинаги. Интересно е, че само 3% от най-младите посочват като основен мотив за евентуално заминаване “Икономическата обстановка в България” (при 10% отговори сред респондентите от групата 20+).

Само един човек от групата 16-19 г. казва, че причината да иска да напусне страната е “Политическата обстановка в България” (при 5% сред групата 20+).

Това не е показател за високо доверие в управлението, а е признак на почти всеобхватната незаинтересованост към публичния живот сред тази група.

"Мнозинството от младите са аполитични, макар че има значима разлика между тийнейджърите и по-големите между 20 и 25 години. 90% от тийнейджърите между 16 и 19 години заявяват, че не се интересуват от политика. Същото твърдят и 51% от респондентите между 20 и 25 години. Интересът към политическия живот у нас, доколкото го има, се свежда главно до гласуване на избори. Незначителен е делът на младите българи, които упражняват активни политически действия – те се ограничават до изразяване на публично мнение и то предимно чрез постове в социалните мрежи. 4% от тийнейджърите и 9% от младите между 20 и 25 години споделят, че пишат в социалните мрежи по теми, свързани с политическия живот в страната", казва още Ел ена Дариева.

Добрата новина е, че това са млади хора, които не изпитват носталгия към исторически "Времеубежища" - нито към социализма, в който никога не са живяли, нито към периода след 1989 г., към който 20-25-годишните проявяват доста по-силна привърз аност (41% спрямо 26% при тийнейджърите).

Лошата новина е, че отблъскването на стотици хиляди млади българи от участие в политическата дискусия ги прави по-неориентирани и колебливи по основни стратегически въпроси - въпросите, с които започна нашия разказ.

Тъмната му страна е наследството, което младите получиха от политиката, медиите и криминалния свят, превърнали скандала в начин на живот през последните 20 години.

Нека отново да върнем времето назад до основополагащите 2004-2007: Спомнете си, че първият сезон на воайорското риалити “Биг Брадър” се появи в българския праймтайм в края на 2004. Волен Сидеров облъчваше публиката си през СКАТ и вкара “Атака” в парламента през 2005. "Сблъсък" на Иван и Андрей заличаваше нюансите в обществения дебат, като превръщаше всяка тема от живота в скандал между агитки. Слави Трифонов подаряваше червено ферари на кандидатите за слава в своето шоу.

Транспарантът на полуголия Азис до паметника на Васил Левски в София беше национална новина - също както показните убийства на Бай Миле, Клюна, Георги Илиев, Емил Кюлев и Иван Тодоров-Доктора.

Ефектът от буксуването на всяко следващо поколение в тази среда се вижда по настроенията на мнозинството от младите хора. Политиката и новините за тях са чужди и неразбираеми.

Колко рискове има в това - скоро ще разгледаме в третата част на “Млада България”.

* В ретроспекцията са използвани официални данни от национално представителни проучвания на НЦИОМ, които са проведени сред респонденти на възраст между 16 и 35 години. Данните от проучването на НАСОКА, за 2023 година, са представителни на национално ниво за възрастовата група 16 – 25 години. С цел да се постигне сравнимост на информацията, данните на НЦИОМ от 2013 година са преизчислени за възрастовата група 16 – 25 години. Всички цитирани в настоящата ретроспекция проучвания са проведени по съпоставими извадки, методи на подбор на респондентите и регистрация на информацията.