„Служебният министър д-р Стойчо Кацаров е опасен за системата на профилактиката в здравеопазването“ – това заяви проф. Тодор Кантарджиев, който беше пенсиониран от здравния министър на 7 юни като директор на Националния център по заразни и паразитни болести, с мотив „достигане на пенсионна възраст“.
„Опасни хора са - визирам тези, които направиха толкова много за здравеопазването преди 20 години, полагайки основите, и сега се върнаха“, каза иронично Кантарджиев пред bTV. „Визирам д-р Стойчо Кацаров – той може би е полезен за частните структури в системата, но целият народ гледа какво става. В системата се допуснаха такива диспропорции, а обикновено едно принципно служебно правителство трябва да се бори срещу диспропорциите“.
Професорът, който от над 30 години работеше в НЦЗПБ, беше заменен от проф. Ива Христова, а колегите му излязоха на протест в подкрепа на Кантарджиев и настояха той да бъде върнат на директорския пост.
„Добре се чувствам, беше ми предоставена възможността да видя колко хора ме уважават, държат на мен и ме обичат - от института, в страната. Приятно съм изненадан от милите ми колеги. Те протестират сега, но аз ги моля за малко успокоение, да не се отрази зле на тях или на института. Не ми дадоха възможност да се сбогувам с тях, благодаря им и им казвам, че имах уникална възможност да ръководя най-добрия колектив“, каза професорът в ефира на „Тази сутрин“.
„Когато се правят промени, най-опасното е някой да сменя направлението на контрол на инфекциите и да го прави по свой модел. Така направиха онези преди 20 години и сега се завръщат. Вие, като граждани, доволни ли сте от системата на нашето здравеопазване? Аз и като лекар, и като гражданин не съм“, заяви бившият директор на НЦЗПБ.
С „онези преди 20 години“ Кантарджиев визира Стойчо Кацаров, който беше заместник-министър на здравеопазването по време на правителството на Иван Костов.
„Кацаров беше зам.-министър тогава, когато се наливаха основите на здравната каса с пътеки, които са уникални в света“, заяви иронично Кантарджиев. „Ние сме единствената държава в света, в която, ако си болен от нещо, определено като епидемия, трябва да си платиш, за да те изследват“.
„Всеки понеделник имаме директорски съвет, дойде секретарката, каза, че министърът иска да се срещне с мен. Говорихме 10 минути, веднага разбрах, че този разговор е несъществен. Той ми каза, че съм за пенсия, аз му казах, че съм благодарен, че не го научавам от медиите“, заяви Кантарджиев.
Той каза, че служебният министър не му е дал „оценка“, нито е изказал благодарност. „Благодарността се появи в сайта на министерството едва след като колегите ми излязоха на протест“, добави Кантарджиев.
Професорът добави, че познава здравния министър единствено от интервютата му по време на кризата, където Кацаров изказваше съмнения относно сериозността на коронавируса и заявяваше, че той не е толкова тежко заболяване. „Оказа се невярно. Вирус има, той мутира, може да наложи и нови генетични линии, по-трудно овладявани с ваксини“, заяви Кантарджиев.
Той коментира и работата на служебния кабинет, включително на МЗ. Според него са тръгнали да търсят грешките на „предишните“, а не да правят това, което е жизнено важно сега. „За да нямаме проблеми през есента, те трябва да мотивират хората да се ваксинират. При свръх натовареност на системата на РЗИ – 20 хиляди ваксини са много малко, Трябват 50-60 хиляди ваксини на ден. Като се търсят грешките на предишните, се създава недоверие и хората не се ваксинират“.
„Преди 12 години се дадоха 4 милиона лева за ваксиниране, но се допусна епидемия срещу морбили с 24 хиляди болни деца, 24 починаха. Имаше ваксини, пари имаше и нищо не се направи с ваксинацията. Сега същите тези специалисти ще дават акъли да се направи същото – ще има пари и ваксини, но няма да има ваксинирани и ще има инфекции“, заяви Кантарджиев.
Преди няколко седмици здравният министър заяви, че Националният оперативен щаб е ненужна структура и вече няма да има роля при борбата с пандемията. На въпрос дали има връзка между участието на Кантарджиев в НОЩ по време на кризата и пенсионирането му, професорът отговори: „Това е повече от ясно“.
Той добави, че страната е имала готовност за пандемията, от 2 лабораториите са станали 30, осигурили са се лекарства и са се преструктурирали Covid-отделения – „тези неща са успехи“.
„Някои хора са завиждали, давайки онлайн интервюта от разни частни сдружения, пациентски, че в щаба сме били подложени на този натиск сутрин и вечер, в период на 3 месеца, в който сме дали 158 брифинга. През деня търсихме маски, очила, костюми – нямаше реактиви, а ние работехме“, заяви бившият директор на НЦЗПБ. „Щабът събра негативи заради затварянето на градове, на паркове, на Витоша“.
След като Стойчо Кацаров обяви, че ще прави ревизия, за да установи причините за извънредно високата смъртност по време на пандемията – най-вече през есента на 2020 – Кантарджиев отбеляза, че една от причините е липсата на профилактика в здравната ни система, която се наблюдава вече две десетилетия.
„Няма контрол на заболяванията при възрастните – втората причина е застаряването на населението. Те страдат от неврологични заболявания и други тежки форми. Това са хора със зле контролирано здраве. Всичко това е било заложено преди 20 години и се радвам, че същите хора пак бяха избрани да помагат на обществото“, за пореден път използва ирония той.
Според него – щабът се е справил добре, въпреки че някои решения са били вземани еднолично от управляващите, без да се слушат здравните експерти. „Доказа се, че се справихме много добре и правителството може да контролира кризи. Това беше криза и ако нямаше навременни мерки, още пролетта на 2020 нямаше да има спор – има ли вирус, няма ли. Още през март това щеше да стане, но с цената на 40-50 хиляди умрели“, твърди Кантарджиев.
Той продължава да „посреща всичко с усмивка“ дори при най-тежките мерки и защитава подхода си по време на брифингите с това, че е нужно мерките да са съчетани с човешко мнение и „топлота“.
„Доволен съм от това, което съм направил, сега само с усмивка мога да се радвам на 24 души, които станаха доктори, и най-малко 60 души, на които съм помогнал да вземат специалност“, заяви той.
Кантарджиев разкри, че основната му заплата, когато е станал директор преди 9 години, е била 1200 лева. Толкова са взимали професорите, 1000 лв. е било възнаграждението на доцентите, а само 800 – на молекулярните биолози, „които сега цяла България гледа и чака от тях секвенирането“. По време на Covid-пандемията заплатите са се увеличили, като тази на Кантарджиев е била 3750 лева.
Тъй като се появи информация, че професорът има големи спестявания, той разкри, че те идват от съпругата му, която е работела в клиника в САЩ, но е починала преди години и е разполагала със застраховка живот. „Това са многото пари. На никой не пожелавам така да ги събира и да ги събира за това“.
„Аз съм с тежко заболяване с трансплантация на костен мозък. Имунната ми система беше толкова зле в началото на епидемията, мислех, че ваксината, която си поставих година след това, няма да ми подейства“, разкри той.
На въпрос как ще продължи оттук нататък, Кантарджиев каза: „Като се обърне колата, пътища много. Работи ми се, но така интензивно няма да мога. Хората в института имат много работа, пожелавам им успех. Аз ще видя какво да правя, май имам нужда от почивка“.
Би ли се върнал в НЦЗПБ? „Не съм го мислил, защото има и много негативи едно такова връщане и много хора ще искат да направят реванш. Опасни хора са“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
