Вирусологът Кристиан Дростен е един от архитектите на германските мерки в борбата с пандемията от COVID-19. Той има подкаст, посветен на Covid-19 и се смята за един от топ експертите не само по отношение на болестта от медицинска гледна точка, но и спрямо дейностите, които германската държава предприема, за да се справи с пандемията.
За момента Германия успява да държи броя на жертвите на Covid-19 много нисък. При разболели се 22 364 души, починалите са само 84, а с опасност за живота са двама. Испания регистира подобно число заразени - 25 496, но там хората загубили живота си в резултат на вируса са 1 381, а тези в реанимация в риск са близо 1600.
Дростен дава подробно интервю в ZEIT ONLINE, което ние публикуваме със съкращения:
ZEIT ONLINE: Адекватна ли е реакцията на правителството в момента?
Дростен: Малка част от решенията в последните дни са основани изцяло на доказателства. Много от решенията бяха политически и със сигурност правилни. Някои бяха повлияни от стриктните мерки в съседните държави. Сега беше взето решение за забрана на публичните събития и затваряне на училищата и детските градини.
ZEIT ONLINE: Вие имате централна роля като консултант по отношение на решението за затварянето на училищата. Това ли беше правилното решение?
Дростен: Не знам. Вероятно едва по-късно ще разберем дали това беше точният момент за това решение. Винаги съм твърдял, че трябва да бъдат чути и учени от други области и че подобно решение е отвъд компетентността на вирусолог с епидемиологично образование като мен.
Не гледам на работата си като на „кондензиране“ на истината, по-скоро като обяснение на аспекти на истината, с допускане на несигурност и признанието „Не знаем“ – което прави необходимо взимането на политически решения. И ако те се съобщават именно като политически решения, мисля, че всичко е наред.
ZEIT ONLINE: Ще сработят ли мерките?
Дростен: Да се надяваме, че драстично ще променят динамиката на разпространение на заболяването. Възможно е да успеем да преценим това до Великден. Може би ще видим, че броят на заразените е по-малък, отколкото сме очаквали на фона на експоненциалния ръст в момента, че кривата се е изправила. Първоначално, обаче, това ще има слабо отражение върху равнището на смъртност, защото някои от тези, които ще умрат преди Великден, вече са заразени или ще се заразят в идните дни. Още повече, скорошните решения няма да имат незабавен ефект. Ще отнеме няколко дни. Все повече хора разбират, че вече не трябва да се събират на групи. Ще отнеме известно време хората да свикнат с това.
ZEIT ONLINE: Обмислят се по-строги мерки, като забрана хората да напускат домовете си по неоснователни причини – най-вече, защото не всички разбират, че трябва да си стоят вкъщи и да намалят контактите си, за да предпазят общността.
Дростен: Мисля, че в следващите няколко дни ще стане ясно. Тези мерки все още са съвсем нови, но повечето хора ги осъзнаха. Винаги ще има хора, които не спазват правилата. Разбира се, такива случаи не съществуват в Китай – там тези случаи са цензурирани. Но се радвам, че не живеем в подобно общество. И дори не съм сигурен дали е необходимо, от гледна точка на цялостната епидемична картина, да открием до последния човек всички, които не спазват правилата.
ZEIT ONLINE: Значи, предвид „корона партитата“, които се правят, няма да кажете „Отсега нататък, на никого не е разрешено да излиза навън“?
Дростен: Кой съм аз, за да кажа подобно нещо? Аз мога да кажа как стоят нещата като вирусолог. Има неща, които не са в моята област на компетентност. Там аз вече не съм учен, а частен гражданин. Нямам мандат от избирателите. Но вярвам, че със затварянето на барове и ресторанти, училища и детски градини, както и със забраната на големи събития, вече е постигнато много. Целта е да се попречи на колкото се може повече хора да са в контакт един с друг.
ZEIT ONLINE: Как оценявате справянето на Германия с ранните етапи на епидемията?
Дростен: Според мен Германия разпозна престоящата епидемия в страната много рано, ние имаме две или три седмици преднина пред някои от нашите съседи. Това се дължи на направените многобройни тестове. Разбира се, пропуснахме някои случаи в ранен етап, това винаги се случва. Но не мисля, че сме пропуснали момента на масово заразяване.
Това допускане е подкрепено и от факта, че увеличаването на случаите в Германия съответства на очакванията ни. Но в същото време, имаме по-малко смъртни случаи, отколкото в други държави. Следователно, би могло да се допусне, че броят на случаите, които сме регистрирали, е относително близък до общия брой, който имаме. Със сигурност не сме идентифицирали всички случаи, но сме установили повече, отколкото други държави, които тестват по-малко.
ZEIT ONLINE: Като Италия, например?
Дростен: В Италия изглежда, че тестовете се правят основно на хора, които се приемат в болниците. Хората там знаят, че няма достатъчно тестове и си стоят вкъщи, дори ако имат симптоми. Отиват в болница, чак когато състоянието им се влоши. Пристигат с дихателна недостатъчност и незабавно са приемани в интензивните отделения, където се тестват за първи път. Затова средната възраст на регистрираните случаи в Италия е много по-висока от тази в Германия. Предполагам, че много млади италианци са заразени или са били заразени, без никога да бъдат открити. Това също обяснява предполагаемо по-високите равнища на смъртност там.
ZEIT ONLINE: Още колко време ще можем да поддържаме това тестване в Германия?
Дростен: В някакъв момент това повече няма да е възможно. Ние просто не можем да увеличаваме капацитета си за тестване със скоростта, с която расте броят на случаите. Ще съвпаднат две неща. Първо, някои от хората, които в момента са болни от COVID-19, ще умрат. Второ, тъй като няма да сме способни да тестваме всички, статистиката ни ще бъде непълна. Равнището на смъртност също ще нарасне. Ще изглежда, че вирусът е станал по-опасен, но това ще бъде статистическо изкривяване. То просто ще отразява факта, че ние пропускаме все повече и повече случаи.
ZEIT ONLINE: Какво може да се направи?
Дростен: Трябва да търсим други начини. Например, ако един член от семейството е тестван позитивно, може да приеме, че цялото семейство е позитивно дори и без да тестваме всички. Така ще спестим много тестове. По-добре е, ако цялото семейство се изолира вкъщи. В Нидерландия вече правят това и ще предложа на здравните власти Германия да последва този пример.
ZEIT ONLINE: Какви други възможности има?
Дростен: В някакъв момент, вероятните случаи на заболяването ще се докладват само на базата на симптомите и тогава стастистиката ще започне да ги отразява. В същото време, наличните тестове ще трябва да се запазят за хората в най-голям риск. Ако една иначе здрава ученичка лежи на дивана вкъщи и гледа Netflix, аз като личен лекар не искам да знам дали е позитивна за вируса или не. Тя трябва просто да си стои там и да се подобрява.
Но когато 70-годишният ми пациент се разболее и е изолиран вкъщи, аз ще го тествам, за да мога след това да му се обаждам на всеки два дни и да го питам как е дишането му. По този начин, той може да бъде приет в болница достатъчно рано, без да е необходимо незабавно да бъде приет в интензивно отделение.
ZEIT ONLINE: Ще имаме ли скоро по-бързи тестове от сегашните?
Дростен: Някои вече са в продажба, най-вече такива, които откриват антитела. Вероятно качеството им варира, а и те дават резултат едва след като пациентите са изработили антитела. През първите 10 дни след заразяването тези тестове са „слепи“. Трябва да почакаме, докато се разработят антигенни тестове, които могат да откриват живи протеини. Те работят на принципа на тестовете за бременност и дават резултат също толкова бързо. Ако тези тестове работят добре, ще могат напълно да заменят сегашните. Надявам се това ще стане до май.
ZEIT ONLINE: Дотогава милиони хора могат да се заразят. Колко добре са подготвени германските клиники за тази евентуална ситуация?
Дростен: Ние трябва да намалим броя на случаите сега. Иначе няма да можем да се справим и само след няколко седмици ще имаме точно същите проблеми, както Италия. Ние имаме повече легла и може би сме малко по-добре обучени. Ако изхождаме от сегашните данни, дори по консервативни оценки, ние ще трябва да удвоим капацитета на интензивните си отделения, за да можем поне да доближим броя на хората, които ще имат нужда от интензивна грижа. За да се подготвим ни е нужно време, което се надяваме да си осигурим със сегашните мерки.
ZEIT ONLINE: Вие изследвате коронавируси от много години. Кое е най-изненадващото, което знаете досега, за SARS-CoV-2?
Дростен: Със сигурност фактът, че се размножава в гърлото. По време на епидемията от SARS през 2002-2003 никога не сме изолирали вируса от гърлото. Пациентите със SARS имаха далеч по-малко вируси в тялото си и патогените бяха далеч по-малко заразни. Новият коронавирус притежава една изключителна биологична иновация, която му позволява да се дели много бързо и да се разпространява много лесно. Предстои тепърва да изясним това.
ZEIT ONLINE: Както и въпроса с точното равнище на смъртност.
Дростен: В момента една друга променлива величина е по-важна: равнището на смъртност на самата инфекция. Тя показва процента на заразени хора, които умират, включително тези, които нямат никакви симптоми, или имат леки, и следователно, не са регистрирани като случаи. Това също служи и за оценка на броя на неустановените случаи. Колко хора, които се заразяват със заболяването, нямат никакви симптоми или имат само болки в гърлото? Сред първите заразени хора, които изследвахме, имаше доста такива. В момента често чувам, че 80% от случаите имат само леки симптоми. Но моето впечатление е, че може би става дума за много повече. Важно е да разберем това.
ZEIT ONLINE: Възрастните и болните хора са особено рискови, но все повече се съобщава за хора в началото или средата на 30-те, които са приети в интензивните отделения и дори, които умират. На какво се дължи това?
Дростен: Същото е и с други респираторни заболявания, от които понякога по-млади хора се разболяват тежко. Но ние често не знаем много за хората. В медиите ще чуете: „35-годишен е в интензивно отделение“. Но този 35-годишен може да има сериозни съпътстващи заболявания.
Ние знаем, например, че висок индекс на телесната маса е основен рисков фактор за COVID-19, както и коронарната болест на сърцето. Пневмонията поставя сърдечно-съдовата система под огромно напрежение. Ако тази система вече е увредена, може да не издържи на това напрежение. А има много хора на възраст между 35 и 50 години, които живеят с такива рискови фактори.
ZEIT ONLINE: Казвали сте, че нито лекарства, нито ваксини могат да бъдат открити навреме. Няма ли изобщо надежда?
Дростен: Възможно е ситуацията да стане толкова лоша, че да се наложи регулациите да бъдат прекратени. Мога да си представя ситуация, в която отпадат някои от стъпките за одобрението на ваксината, както и използвани на ваксини, които не са тествани достатъчно добре. Това са пресилени сценарии и за момента са спекулативни. Но ако нещата станат много лоши - не искам да изключвам тази хипотеза в момента - може да се мисли за нещо подобно.
ZEIT ONLINE: В САЩ тази седмица човек, подложил се на доброволен тест взе потенциална ваксина, произведена от частна биотехнологична компания. Тя се основава на mRNA - малки парчета генетичен материал. Това ли е правилният подход?
Дростен: Наистина, все още не мога да кажа. Мисля, че това е бърз подход. Не знам обаче дали той е масовият подход, от който се нуждаем в момента. По-вероятно е да се върви към масово производство на повърхностен протеин на вируса, срещу който имунната система да произвежда антитела в големи количества. Някои компании следват този подход. Този вид ваксина ще бъде предназначена за прилагане спрямо рискови групи. Ако нещата станат наистина лоши, човек би могъл да си представи нещо подобно да се случи.
ZEIT ONLINE: В кой момент бихте казали, че нещата са достатъчно лоши, за да се предприемат подобни стъпки?
Дростен: Не мога и не искам да си го представям в момента.
ZEIT ONLINE: Смятате ли някои лекарства за обещаващи?
Дростен: Виждам антивирусното лекарство Ремдезивир като най-добрия вариант. Първоначално то е разработено за лечение на ебола. В момента се правят проучвания. Засега производителят разрешава използването му само за хора, които вече са сериозно болни, по специален протокол и само за кратък период. В идеалния случай би било възможно да се дава на пациентите по-скоро, но за да стане това, ще трябва да се предлагат много по-големи количества. Трябва да изчакаме и да видим какви са първите резултати.
ZEIT ONLINE: А други лекарства?
Дростен: Не виждам реални алтернативи. Нито лекарството срещу малария -Хлорохин, нито ХИВ лекарствата Ритонавир / Лопинавир. И двете са обект на клинични проучвания, но резултатите не са убедителни.
ZEIT ONLINE: Италия очевидно обмисля да експериментира с лечение на пациенти с плазма на хора, които вече са се възстановили от инфекцията.
Дростен: Това е примамлива идея. Все още няма публикувани данни за лечението, но има много млади, здрави пациенти, които биха били идеални донори на плазма. Когато се заразят, те произвеждат най-добрите антитела. Ако те се прилагат на пациентите в точния момент, то това със сигурност е възможност. Мога да си представя, че може би след два месеца ще бъдат на разположение първите малки анализи на казуси, включително и от Германия. Но от всички тези мерки не могат да се очакват бързи резултати, нито в голям мащаб.
ZEIT ONLINE: Какво ще кажете за повишаващите се пролетни температури?
Дростен: Не мисля, че това ще има голям ефект. Няма да може да спре огнището, но може да помогне малко. Заедно с мерките за изолация все пак очаквам да видим ефект след около месец.
ZEIT ONLINE: И тогава? Какво се случва след това?
Дростен: Може би трябва да приемем, че от социална гледна точка ще се наложи да прекараме година в извънредно положение. Вероятно няма да продължим да спазваме всички мерки точно както бяха въведени сега. Ще ги коригираме, някои неща ще бъдат премахнати постепенно. Но в началната фаза, която е в периода от сега до седмицата след Великден, ние наистина трябва да предприемем строги действия и да следим внимателно развитието на броя на случаите.
ZEIT ONLINE: Година на извънредно положение? Как ще изглежда животът ни през този период?
Дростен: Никой не знае. Не мога да си го представя още. Най-вече трябва да се намери решение за училищата. Това е най-важното. За университетите смятам, че няма проблем да загубиш семестър или два. Но да загубим цяла учебна година е просто твърде трудно, защото има толкова много неща, които са в зависимост от нея, не на последно място икономиката. Ще трябва да намерим решение. И, разбира се, и за тези, които са изложени на особен риск.
ZEIT ONLINE: За какво си мислите в тази посока?
Дростен: Могат да се вземат определени мерки специално за рисковите групи, например приоритетно да се тестват възрастните хора и хората в риск, и те да са с предимство, когато става въпрос за приемане в болница. Хората в по-висок риск ще трябва да продължат да работят от вкъщи за продължителен период. Би могло да се търсят начини за изолиране на възрастните хора у дома. Могат да се въведат куриерски услуги, така че да им се доставят хранителни стоки. Доброволци биха могли да помогнат на военните. В ежедневния живот, децата ще трябва да се държат далеч от хората в риск възможно най-стриктно.
ZEIT ONLINE: И тогава училищата могат да бъдат отворени отново?
Дростен: Може би биха могли да бъдат наложени мерки и там. Да се ползват определени коридори в сградите, така че децата да не се срещат. Вече да няма голямо и малки междучасия. Големите общи социални пространства да не се използват. Това ще изисква известно планиране, но ние имаме време от сега до седмицата след Великден. Най-важното е, че имаме нужда от научни данни относно ситуацията в училищата.
ZEIT ONLINE: А какво ще стане, ако бабите и дядовците искат да видят отново внуците си?
Дростен: Може би ще трябва внуците първо да бъдат тествани, когато искат да посетят баба си и дядо си, за да бъдат сигурни, че няма да ги заразят. Такива детайли трябва да бъдат изяснени сега. С взетите политически решения социалният живот беше поставен в застой. Надяваме се корекциите да бъдат правени с помощта на научни открития и матетматически модели, които се прилагат специално за нашата област.
ZEIT ONLINE: Кога ще могат хората да се върнат на работа?
Дростен: В медицинските среди вече се обмисля идеята хората да се тестват, за да могат да ходят на работа. Ако има антигенни тестове на разположение, тази практика ще може да се приложи и към други професионални групи. Освен това, ако приемем, че по време на настоящата вълна в Германия ще се заразят между 10 и 15 милиона души, това означава, че до есента ще имаме голям брой хора с антитела. Хора, които са имунизирани. Ще има лекари и медицински сестри, които ще могат да работят без маски, а в други професионални групи също ще има хора, които да казват: „Изкарах го“. Броят им непрекъснато ще се увеличава.
ZEIT ONLINE:: За колко време ще бъдат имунизирани тези хора?
Дростен: Тези, които са се заразили, вероятно ще бъдат имунизирани до края на пандемията, предполагам за няколко години. И дори да се заразите повторно, ще го изкарате като безобидна настинка. Втората инфекция не би била толкова опасна. Това си мисля поне в момента
ZEIT ONLINE: Как можем да разберем кой вече е заразен?
Дростен: Извършвайки изследвания с големи напречни сечения на населението - веднъж през лятото и отново през октомври. В идеалния случай това би могло да стане с помощта на кръвни банки, където така и така се взема кръв и се съхранява. Целта е да се направи оценка по възрастови група за това колко хора са преминали през инфекцията и вече имат антитела за нея. По този начин ще бъде възможно да разберем дали сме достигнали нивото от 60 до 70 процента, което е делът на населението, което вероятно в крайна сметка ще бъде заразено.
ZEIT ONLINE: И тогава вирусът ще изчезне след година и половина?
Дростен: Не, най-вероятно ще следва пътя на другите коронавируси, които предизвикват настинки. Ще трябва да живеем с тях, но те вече няма да са толкова опасни за нас, след като ще сме преодолели сегашното огнище.
ZEIT ONLINE: Всичко това звучи като огромно предизвикателство. Готови ли сме за това като общество?
Дростен: Ще бъде труден момент и ще има огромни икономически загуби. Но да, разбира се, ще преминем през него. Трябва да го направим.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
