Натискът на Доналд Тръмп върху влиятелни фигури в САЩ вече стигна и до Силициевата долина. Президентът на САЩ призова за незабавната оставка на главния изпълнителен директор на технологичния гигант Intel Лип-Бу Тан.
Според него ръководителят на компанията за компютърни платки и чипове бил в "сериозен конфликт на интереси" заради инвестиции в китайски компании, включително такива, свързани с армията на Китай.
Твърденията Тръмп отправи в пост в социалната мрежа Truth Social, като написа, че Тан трябва да подаде оставката си "незабавно", тъй като нямало друго решение на този "проблем". Той обаче не даде подробности около предполагаемите конфликти на интереси на технологичния директор.
Призивът, отправен в социалната мрежа Truth Social, е прецедент дори по стандартите на Тръмп, който често влиза в публични конфликти с бизнес лидери. Американски президенти рядко са си позволявали да искат смяната на ръководители на частни компании.
Искането на Тръмп следва писмо от републиканския сенатор Том Котън, член на комисията по разузнаване, до борда на директорите на Intel. В него Котън изразява "сериозни опасения" за националната сигурност и способността на компанията да защитава интересите на САЩ, след като е получила близо 8 млрд. долара държавни субсидии от Вашингтон.
Според сенатора връзките на Тан с Китай поставят под въпрос ангажимента на Intel да бъде "отговорен управител на парите на американските данъкоплатци“.
Темата избухна още през април след разследване на Reuters, което показа, че Тан лично или чрез своите фондове е инвестирал поне 200 млн. долара в стотици китайски високотехнологични компании между 2012 и 2024 г. Сред тях има и фирми, които доставят технологии на китайската Народноосвободителната армия. Част от тези инвестиции са направени чрез базираната в Сан Франциско фирма за рисков капитал Walden International, както и чрез дружества в Хонконг.
В центъра на спора попадна и миналата ръководна роля на Тан в Cadence Design Systems – американска компания за софтуер за проектиране на чипове. Миналия месец Cadence се призна за виновна и се съгласи да плати над 140 млн. долара обезщетение по обвинения, че нейно дъщерно дружество в Китай е продавало продукти на китайски военен университет, участвал в симулации на ядрени взривове. Срещу самия Тан обаче не са повдигани обвинения.
В писмо до служителите на Intel, изпратено часове след атаката на Тръмп, Тан определи твърденията срещу него като "дезинформация".
"Разпространява се много дезинформация за моите предишни роли . . . Искам да бъда абсолютно ясен: За повече от 40 години в индустрията съм изградил отношения по целия свят - и винаги съм работил в рамките на най-високите правни и етични стандарти", пише директорът на технологичния гигант.
Съобщението на Тан изглежда цели да успокои служителите на Intel - единствената компания със седалище в САЩ, способна да произвежда съвременни чипове.
Тан беше назначен за главен изпълнителен директор на дружеството през март, като пое поста след бурния мандат на Пат Гелсинджър, в който акциите на компанията се сринаха, а производителят на чипове изостана в надпреварата за изкуствен интелект. Инвеститорите приветстваха назначението на Тан, като след новината акциите на компанията се повишиха с 15%.
Новият шеф предприе сериозни съкращения на персонала и забави ключови проекти, включително строителството на фабрика в Охайо, която вероятно ще бъде готова едва около 2030–2031 г. Тези решения вече предизвикаха напрежение между Intel и Белия дом.
Някои експерти смятат, че атаката на Тръмп може да е част от по-широк опит за натиск върху Intel относно инвестициите ѝ и евентуално сътрудничество с тайванската TSMC.
"За мен е очевидно, че е имало някакви разговори, които Тръмп не одобрява, и сега използва този момент, за да упражни натиск“, коментира експертът в бранша Патрик Мурхед пред BBC.
Белият дом от своя страна заяви, че президентът остава напълно ангажиран с това американски стратегически компании да бъдат ръководени от личности, на които гражданите могат да се доверят.
Сблъсъкът между Тръмп и Тан идва в момент, когато Intel се бори да възстанови технологичното си лидерство и да навакса изоставането от конкурентите си. Ако искането на президента доведе до смяна на ръководството, това може допълнително да забави плановете за модернизиране на производството в САЩ – усилия, които и без това срещат сериозни трудности.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
