Точно преди три години Русия започна пълномащабната военна инвазия срещу Украйна - най-голямата война на европейска територия след 1945 г.
Армията на Путин не постигна главните си цели - бързо превземане на Киев, смяна на правителството с контролирана от Москва власт и изолиране на Украйна от Запада.
Успя обаче да окупира територии в източната и югоизточната част на страната с цената на огромни човешки загуби, като задържа фронтовите линии в изчакване на връщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
На третата годишнина от войната Западът никога не е бил толкова разделен в позицията си спрямо подкрепата за Украйна.
САЩ повече не желаят да се споменава нито дума за агресията на Русия срещу Киев в официални декларации на Г-7 или ООН.
Европейските лидери бяха изолирани изцяло от преговорите, които Вашингтон започна да води с Москва.
Wall Street Journal коментира, че Путин не иска бързо прекратяване на огъня и може да удължи т.нар. "мирни преговори" до безкрайност, за да използва ситуацията на бойното поле за тежест при поставянето на условия.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски е подложен на тежък натиск да се оттегли от поста си от американска страна - нещо, което Владимир Путин иска от самото начало на инвазията.
Зеленски е тласкан и към подписване на споразумение, което да осигури достъп на САЩ до запасите от редки природни богатства на Украйна в замяна на досегашната военна помощ, без каквито и да е гаранции от САЩ за сигурността на страната.
ЕС също е поставен пред изпитание, след като новият министър на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви, че Америка няма да участва с мироопазващи сили и няма да се отзове на помощ, ако натовски европейски войски в Украйна бъдат нападнати от Русия.
В Европа вече има консенсус за увеличаване на бюджетните разходи за отбрана, но не и за изпращането на военен персонал за възпиране на руската агресия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
