Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Новината е обновена в 18:37 ч. на 12 май 2026 г.
Британският премиер Киър Стармър отказва да подаде оставка въпреки нарастващия натиск върху него след тежкото поражение на Лейбъристката партия на местните избори, съобщава BBC. Вече 86 депутати от партията го призовават да напусне поста си или да обяви график за оттегляне, а трима министри подадоха оставки. Въпреки това официална процедура срещу Стармър засега не е започнала, защото опонентите му не са се обединили около конкретен кандидат за лидерския пост.
На заседание на кабинета той заяви пред министрите си, че ще „продължи да управлява“ след 48 часа на политическо напрежение, в които все повече депутати от собствената му партия го призоваха да се оттегли.
Стармър, който е премиер от по-малко от две години, пое отговорност за един от най-слабите изборни резултати на лейбъристите, но подчерта, че официална процедура за оспорване на лидерството му не е започнала.
Партията загуби стотици места в местната власт, а големият победител на вота се оказа крайнодясната Reform UK на Найджъл Фараж.
Резултатите са сериозен удар по Стармър само година след убедителната победа на лейбъристите на парламентарните избори през 2024 г.
Към момента 86 депутати от Лейбъристката партия са призовали Стармър да напусне поста си или да обяви кога ще се оттегли.
Това е над прага за формално оспорване на лидерството му. Според правилата на партията зад конкретен кандидат, който да се изправи срещу Стармър, трябва да застанат 20% от парламентарната група на лейбъристите. При сегашните 403 депутати това означава 81 души.
Само това обаче не е достатъчно, за да започне процедура срещу него. Според правилата на партията тези депутати трябва да застанат зад конкретен кандидат, който да оспори лидерството на Стармър.
Засега това не се е случило. Част от депутатите искат премиерът да си тръгне, но не са единни около въпроса кой трябва да го наследи. Именно това разделение му дава възможност да удържи позицията си, пише BBC.
Натискът върху Стармър се засили и след оставките на трима министри.
Постовете си напуснаха Миата Фанбуле, министър по въпросите на жилищното строителство, общностите и местното самоуправление, Джес Филипс, държавен секретар по въпросите на насилието срещу жени, и Алекс Дейвис-Джоунс, министър за жертвите.
Фанбуле призова Стармър да „постъпи правилно за страната и партията“ и да определи график за „организиран и плавен преход“ към ново ръководство. Тя посочи, че кабинетът не е управлявал с достатъчна визия, бързина и амбиция, а премиерът е загубил доверието на обществото.
Филипс заяви, че вече не може да изпълнява задълженията си при „настоящото ръководство“. По думите ѝ правителството на лейбъристите не показва промяната, която тя и страната са очаквали.
Алекс Дейвис-Джоунс също призова Стармър да „действа в интерес на страната“ и да обяви график за оттеглянето си. Тя определи мащаба на изборните поражения като „катастрофален“ и заяви, че правителството трябва да чуе посланието на избирателите.
BBC отбелязва, че ситуацията напомня начина, по който Борис Джонсън беше принуден да напусне „Даунинг стрийт“ след вълна от министерски оставки през 2022 г. Засега обаче натискът срещу Стармър не е достигнал същия мащаб. При Джонсън оставките включваха и ключови членове на кабинета, включително финансовия министър, което на практика направи управлението почти невъзможно.
