Трите вдовици, на които да благодарим за шампанското

Вероятно малцина знаят, че някои от най-големите иновации на шампанското се свеждат до изобретателността на няколко жени. През 19-и век Наполеоновият кодекс забранява на жените да притежават бизнес във Франция без изрично разрешение от съпруг или баща.

Вдовиците обаче са освободени от това правило, което създава вратичка за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинджър – наред с други – да превърнат лозята в империи и в крайна сметка да трансформират индустрията на шампанското, променяйки трайно начина, по който то се прави и продава.

През 1798 г. Барбе-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който по това време ръководи малкия текстилен и винен бизнес на семейството си, първоначално наречен Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Начинанието му се превръща във финансова катастрофа. Когато Клико умира през 1805 г., оставяйки я вдовица на 27 години, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.

„Това беше много необичайно решение за жена от нейната класа“, разказва Тилар Мацео, историк на културата и автор на „Вдовицата Клико“, пред BBC.

„Тя не е имала нужда от това…можела е да прекара живота си като светска домакиня, приемайки и ходейки на гости“, добавя той.

В отчаяна нужда от пари за бизнеса, Понсарден иска от свекър си днешната равностойност на 835 000 евро.

„Невероятно, но той казва „да“, обяснява Мацео.

От самото начало Барбе-Никол използва статута си на вдовица като маркетингов инструмент, който дава положителни резултати. Домът на шампанското се превръща във Veuve Clicquot-Ponsardin – френската дума veuve ("вьов") означава „вдовица“.

„Veuve“ внушаваше известен вид уважение към напитката. Някои от тези напитки са били асоциирани с разврата и дивите партита на кралските дворове от древността“, обяснява Колийн М Гай, автор на „Когато шампанското стана френско“ и председател на отдела по изкуства и хуманитарни науки в университета Duke Kunshan в Хиансу, Китай.

Маркирането на „veuve“ върху бутилката допринася за бизнес успехите и на други производители на шампанско – като Veuve Binet и Veuve Loche.

„Компаниите, които не са имали вдовица начело на бизнеса, също опитват да уловят тази тенденция“, разказва Гай пред BBC.

Въпреки че Барбе-Никол завършва четиригодишен стаж при местен винопроизводител, за да научи по-добре как да поддържа и развива бизнеса, в началото на 19-и век той отново е на ръба на колапса. Тя взима нов финансов транш от свекър си, за да го спаси. Въпреки това, по време на Наполеоновите войни в континентална Европа тази задача не е никак лесна, тъй като затварянето на граници затруднява движението на продукта.

През 1814 г. Барбе-Никол знае, че опциите ѝ се изчерпват. Изправена пред фалит, тя се насочва към нов пазар: Русия. Докато границата на Русия все още е затворена след краха на Наполеоновите войни, тя решава все пак да премине през блокадата.

„Поема този огромен риск с пълното съзнание, че ако успее да внесе продукта си в Русия преди Жан-Реми Моет, който е неин върл съперник, тя ще успее да завладее солиден пазарен дял“, казва Мацео.

„В противен случай, след като границата е била законно отворена, шампанското Moët е щяло да пристигне и Моет е щял да продължи да бъде доминиращият играч на този много важен руски експортен пазар.“, добавя той.

И така, Барбе-Никол пренася нелегално хиляди бутилки през границата. Рисковете са огромни, тъй като жегата може да съсипе шампанското. Освен това, ако бъдат хванати, бутилките ще бъдат конфискувани, което ще донесе още повече финансови проблеми.

За щастие, шампанското пристига в перфектно състояние и превзема пазара като лятна буря.

„За 90 дни тя се превърна от неизвестен играч (в Русия) във „Вдовицата“, казва Мацео.

С търсенето идва необходимостта от бързо увеличаване на производството. Процесът на отстраняване на мъртвите клетки от дрожди от дъното на бутилките – необходима стъпка в производството на шампанско след процеса на стареене и ферментация – е досаден и вреден за качеството. Но Барбе-Никол има по-добра идея.

„Тя казва на винопроизводителите си: „Занесете кухненската ми маса в мазето – искам да пробиете няколко дупки в нея и нека просто обърнем тези бутилки с главата надолу. Не мислите ли, че това би било по-добър начин за изваждането на дрождите? Дрождите ще се утаят в гърлото на бутилката, можем да ги извадим, това ще бъде по-бързо, нали?“, разказва Мацео.

„Всички казват „Не, не, не можем да го направим по този начин“. Но в крайна сметка се съгласяват.

И схемата проработва. Тази техника става известна като "riddling" и все още е важна част от процеса на производство на шампанско днес.

Втората вдовица, която прави революция в индустрията, е Луиз Помери. Родена през 1819 г., тя излиза на сцената на шампанското към края на живота на Клико. Като малка майка ѝ я изпраща на училище в Англия – необичаен ход, който по-късно ще бъде в нейна полза.

„Тя не просто беше научена да шие“, казва принц Ален дьо Полиняк, пра-правнукът на Луиз Помери. „Нейната майка ѝ даде образование, което беше необичайно за едно буржоазно момиче от онова време.“

След обучението си Луиз се жени за Александър Помери, който си партнира с Нарцис Грено през 1856 г., за да построи съществуващата си изба за шампанско, създавайки Pommery et Greno. През 1858 г. Александър умира.

За Луиз Помери следващият ход е ясен. Осем дни след смъртта му тя поема управлението.

„Съдбата направи завой и мадам Помери беше готова“, разказва дьо Полиняк. „Тя имаше 15-годишен син и бебе в ръцете си и вместо да се върне в дома на майка си, реши да поеме избата в Шампан“.

Докато Клико завладява Русия, Помери е решена да покори английския пазар.

По това време шампанското е прекалено сладко – някои бутилки имат до 300 грама остатъчна захар в сравнение с по-типичните около 12 грама днес – и се сервира върху лед. Англичаните не го харесват. Но Помъри смята, че може да направи шампанско, което да ги привлече.

Нейният продукт без захар се появява на пазара през 1874 г. Стилът е отличително сух, свеж и жив.

Англичаните полудяват по него.

И докато повечето производители на шампанско строят замъци, след като са постигнали успех в бизнеса, Помъри прави обратното, построява имение като средство за привличане на още успех.

В средата на 20-ти век на сцената се появява Лили Болинджър.

Тя поема избата на Bollinger Champagne през 1941 г., когато Жак Болинджър, нейният съпруг и собственик на марката умира.

Той внася своето шампанско в САЩ. В продължение на три месеца, вдовицата му пътува сама из цялата страна, разнасяйки пенливите вина. Според официалната история на Болинджър тя придобива такава популярност, че чикагски вестник я обявява за "първата дама на Франция" през 1961 г.

Няколко години по-късно Болинджър пуска реколта шампанско R.D., (recently disgorged) техника, която тя обновява, като оставя бутилката да отлежи с утайката, мъртвите дрожди и люспите на гроздето стоят много време и след това се премахва утайката от бутилката на ръка.

Независимостта и креативността на трите вдовици проправят пътя за следващите поколения жени, а техните иновации са увековечени в стъклени бутилки, които никога няма да се изгубят във времето.