Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Централната избирателна комисия (ЦИК) даде на ДПС допълнително място в 13-членните районни избирателни комисии (РИК) за президентските избори на 25 октомври. Така ГЕРБ и ДПС ще имат по двама представители, въпреки че ГЕРБ има 39 депутати, а ДПС – 21.
Решението предизвика близо час спор в ЦИК за начина, по който трябва да бъдат изчислявани партийните квоти. То беше прието с девет гласа „за“ и четири „против“. Срещу него гласуваха Анна Александрова, Георги Баханов и Йорданка Ганчева от квотата на ГЕРБ, както и Вяра Тодева от квотата на ПП-ДБ.
„Демократична България“ вече обяви, че ще обжалва решението. По информация на „Дневник“ същото ще направи и ГЕРБ.
Как ЦИК разпредели местата
Районните избирателни комисии са с 13 или 17 членове в зависимост от броя на депутатските мандати в съответния изборен район.
В 13-членните РИК „Прогресивна България“ получава шест места, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС – по две, а „Възраждане“ – едно.
При 17-членните комисии „Прогресивна България“ ще има осем представители, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – по трима, ДПС – двама, а „Възраждане“ – един.
Спорът е за по-малките, 13-членни комисии.
В парламента „Прогресивна България“ има 131 депутати, ГЕРБ-СДС – 39, ПП-ДБ – 37, ДПС – 21, а „Възраждане“ – 12.
Изборният кодекс изисква при определянето на съставите на РИК да се запази съотношението между парламентарните сили. В същото време никоя формация не може да има мнозинство в комисията, а всяка парламентарно представена партия трябва да получи поне едно място.
Откъде идва допълнителното място за ДПС
ЦИК използва метода на най-големия остатък „Хеър-Ниймайер“. Първо се изчислява какъв дял от 13-те места се пада на всяка партия според броя на депутатите ѝ от общо 240.
Тази сметка дава малко над седем места на „Прогресивна България“. Тя обаче не може да има мнозинство и затова получава шест. „Възраждане“ пък не достига до едно цяло място, но законът гарантира поне един представител на всяка парламентарна сила.
Според приетото от мнозинството в ЦИК изчисление освободеното място от „Прогресивна България“ отива при партията с най-голям остатък. В случая това е ДПС и така движението получава втори представител.
Зам.-председателят на ЦИК Исмаил Осман обясни, че при 13-членните комисии именно остатъкът на ДПС му носи второто място след ограничаването на „Прогресивна България“ до шест представители.
Йордан Василев, който е помогнал при изчисленията, защити този подход. Според него базата трябва да останат всички 240 депутати, а изваждането на партии, чиито места вече са определени по силата на специалните правила, би променило основата на сметката и би изкривило остатъците. Той посочи, че същият подход е използван и при определянето на сегашния състав на ЦИК.
Зинаида Златанова също защити решението с аргумента, че ако квотата бъде преизчислена в хода на разпределението, това вече би било друг метод, а не „Хеър-Ниймайер“.
Защо ГЕРБ и ПП-ДБ смятат, че резултатът трябва да е друг
Противниците на решението оспорват не самия метод, а момента, в който се прилагат ограниченията в закона.
Според тях първо трябва да бъде отчетено, че „Прогресивна България“ може да има най-много шест места. След като тази квота е фиксирана, партията не трябва да участва при разпределянето на останалите седем.
Вяра Тодева обясни, че при такъв подход резултатът става шест места за „Прогресивна България“, три за ГЕРБ, две за ПП-ДБ и по едно за ДПС и „Възраждане“.
„Тук става въпрос на какъв етап се прилага ограничението по отношение на броя места на „Прогресивна България“, каза тя и подчерта, че според нея не става дума за смяна на метода.
Йорданка Ганчева от ГЕРБ също заяви, че първо трябва да бъдат приложени ограниченията в Изборния кодекс, а след това математическата формула. По нейните изчисления разпределението трябва да бъде 6:3:2:1:1.
„ЦИК трябва да приложи закона, а не чисто математически да смята“, каза тя.
Има и решение на ВАС по сходен казус
Представителите на ГЕРБ се позоваха на решение на Върховния административен съд от 2019 г. по спор за състава на общински избирателни комисии.
Тогава партия „Воля“ не е имала достатъчна парламентарна тежест за едно цяло място, но законът ѝ е гарантирал представител. При последващото разпределение депутатите ѝ са били извадени от сметката.
ВАС приема този подход за правилен, за да бъде запазено съотношението между парламентарните формации.
Анна Александрова цитира решението, според което, ако депутатите на партията с вече гарантирано място не бъдат извадени от последващото изчисление, „би се стигнало до нарушаване на този принцип“.
В спора се намеси и изкуственият интелект
Исмаил Осман даде и необичаен аргумент в подкрепа на сметките. Той предложи на останалите членове на ЦИК да въведат броя на депутатите и двете законови ограничения „в някое от приложенията на изкуствения интелект“.
По думите му AI също ще даде разпределението, предложено в решението.
„Нищо лично на никого, но сметките са правилни“, заключи Осман.
Бившият член на ЦИК Цветозар Томов реагира на тази част от заседанието и публикува собствен въпрос към AI, в който поставя проблема по друг начин – след като местата на две от формациите вече са определени по силата на ограниченията.
Полученият при него резултат е три места за ГЕРБ, две за ПП-ДБ и едно за ДПС.
„Не, AI не е толкова глупав, но, разбира се, може да бъде питан по глупав начин“, написа Томов.
Същият спор вече е в Конституционния съд
Казусът повтаря спора при определянето на състава на новата ЦИК.
През май президентът Илияна Йотова определи седем места в комисията за „Прогресивна България“, три за ГЕРБ, по две за ПП-ДБ и ДПС и едно за „Възраждане“.
От „Демократична България“ оспориха изчислението с аргумента, че ПП-ДБ трябва да има три места, а ДПС – едно. Йотова отказа да промени разпределението и заяви, че спорът по тълкуването на закона трябва да бъде решен от Конституционния съд.
Впоследствие 49 депутати от ПП-ДБ и „Възраждане“ сезираха съда, който образува дело по казуса. Докладчик е съдия Янаки Стоилов.
Сега същият начин на изчисление се прилага при районните комисии, но този път според алтернативната сметка ощетена е ГЕРБ.
Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов коментира, че мнозинството в ЦИК е „повторило грешката на президента Йотова“. Той припомни, че ПП-ДБ още тогава е предупредила, че спорният начин на изчисление може впоследствие да засегне РИК, СИК и общинските избирателни комисии.
Това опасение беше повдигнато и по време на заседанието на ЦИК. Вяра Тодева предупреди, че принципът ще има значение и при бъдещото разпределение на местата в секционните комисии.
В края на заседанието докладчикът Лазарина Бонева каза, че не е открила ЦИК досега да е приемала отделна методика за изчисляването на квотите в РИК и предложи такава да бъде изработена за следващи избори.
Решението от 19 август може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в тридневен срок.
Конституционният съд ще провери има ли ДПС място в повече в новата ЦИК
