Цветелина Цекова за силата да сътвориш смисъл от болката

Преди 9 години на рождения си ден Цветелина Цекова взима новородения си син и си тръгва от една връзка, изпълнена с насилие, за която дълго време е вярвала, че ще я държи окована завинаги.

„Като катарзис е. Все едно си бил сляп и глух, все едно си бил упоен. В един момент се поглеждаш и се сещаш, че някъде там си бил ти, а сега вече те няма. Толкова искаш да се върнеш в себе си, че изпитваш огромен гняв – че някой те е отделил от теб самата и не е имал право на това.“

Така Цветелина описва момента, в който взима решението да си тръгне след една поредна кошмарна нощ.

„Оттогава, вече минаха 9 години, всеки рожден ден ми е двоен. Веднъж съм се родила и още веднъж съм се родила като си тръгнах оттам.“

Днес Цветелина се намира на съвсем друго място в живота си. В кухнята, която тя нарича „душата на дома“, когато готви за семейството си и приготвя любимия кекс с орехи на баба си, който е преминал по наследство в нейните ръце, тя не открива страх. А само топлота, грижа и любов.

„Онези моменти, в които бъркам или меся нещо, мъжът ми гледа новини, а детето се суети и иска да оближе бъркалките на миксера, цялата къща ухае на хляб или кекс…за мен те са есенцията на живота. Най-любимото ми време. И дори доказателствата, че съм постигнала страхотни неща, не могат да се мерят с тях“.

Срещаме се с Цветелина Цекова в рамките на проектите ни с Dr. Oetker - семейната компания с над 130 годишна история. Мисията на компанията е да предлага продукти, които ни помагат да споделяме вкусни моменти у дома. Да направи света по-щастливо място хапка по хапка, парче по парче или лъжичка по лъжичка.

През идните седмици, в поредицата от интервюта съвместно с Dr. Oetker ви срещаме с хора, които с житейския и професионалния си пример показват какво огромно значение имат „малките“ стъпки, които правим със сърцето, таланта и отдадеността си. В навечерието на Великден ще говорим за вратата към доброто, която отварят дребните жестове, които правим за другите. И за светлината, която хвърлят върху бъдещето ни спомените от кухните на нашето детство.

Когато става дума за постигане на страхотни неща, Цветелина има с какво да се похвали.

Тя е писателка, която вече 5 години е част от проекта на „Пощенска кутия за приказки“. Когато си тръгва от насилието, взима част от него със себе си и благодарение на таланта и вътрешната си сила, го превръща в оръжие срещу самото него.

Така се ражда книгата „Новата прическа на Вики“: книга-вик, която дърпа завесата към доскоро престъпно неглижирания у нас проблем с домашното насилие.

„Това, което ми даде мотивация за книгата, беше желанието ми да вдъхновя други хора. Идеята, че някой някъде ще прочете, че има изход от цялото това нещо беше основната сила, която ме подтикна да съм по-смела и, стоейки изправена, да разкажа какво ми се е случило.“, казва Цветелина.

В началото е била донякъде изненадана от широкия отзвук, който книгата ѝ получава.

„Не очаквах да се завихри чак такава вълна. През първата година след публикуването на книгата, на ден ми пишеха по 5,6,7 човека, които ми благодаряха, че съм написала нещо, в което се преоткриват. Че им показвам, че има изход и животът е хубав“, споделя тя.

„Защото когато някой не се страхува да е себе си и да покаже слабостите си, това завихря необходимата сила, която ни трябва, за да се оттласнем“.

„Новата прическа на Вики“ категорично вдига тази вълна, но чувствата на авторката ѝ за това са смесени:

„Бях щастлива, но и осъзнах мащабите на проблема. Все пак много се радвам, че народопсихологията, според която е нормално да търпиш, защото „детето има нужда от баща“, отстъпва назад, защото тя буквално отнема животи. Все повече жени трябва да чуват, че не е нормално някой да те следи, не е нормално някой да гледа личната ти кореспонденция, да те ограничава, да определя как да се обличаш и с кого трябва да излизаш, да говори лоши неща за хора, на които държиш, да те обижда на ежедневна база. Няма здравословна ревност. Прагът ни на търпимост все още е много по-висок отколкото трябва да бъде“, казва Цветелина.

По думите ѝ в света на социалните мрежи, в който всеки се старае да изглежда перфектен, е важно да се показваме с всичките си слабости, с цялата си самоирония, с всичките си ъгли и несъвършенства.

В този смисъл тя намира куража да говори публично по още една тема, чието табу се разчупва, но сякаш не достатъчно бързо – психичното здраве.

Цветелина е имала епизоди на депресия и е категорична, че от тях не се излиза със „спорт, разходки на чист въздух и позитивно мислене“, както гласят редица от традиционните съвети на хора без опит и експертни знания по темата.

„Не съм спирала да спортувам и да се движа, може да се каже, че страдах по-скоро от т.нар. high functioning депресия до момента, в който не можех да стана от леглото. Понякога не става без медикаменти и подкрепа и в това няма нищо срамно. Необходимо е да се грижим за психичното си здраве с точно толкова голямо внимание, колкото и за физическото“, подчертава тя.

Като човек на словото, който е натрупал сериозен житейски опит за годините си, Цветелина разпознава в себе си нещо, което нарича „здравословен гняв“ и което ѝ помага в моментите, в които мракът я затисне.

„Когато ми дойде до гуша от нещо, си казвам, че няма да му се дам и започвам да действам. Трябва да направиш една, две, три крачки, макар и насила. Трябва да се ядосаш на неправдата, за да се форсираш и да направиш тази необходима първа крачка, която е най-трудна“.

Другата пътеводна светлина, която не я напуска, е синът ѝ, който стои редом до нея в пирамидата на важните неща.

„Ако човек не мисли за собственото си щастие и не слага и себе си по важност на челните места, няма как да е полезен за хората, които обича. Преди ми беше много трудно да осъзная концепцията „да се обичаш“. Струваше ми се нередно: дали заради обществените нагласи да приемаш „self love” като егоизъм или заради друго, но ми трябваха години терапия, мислене и работа върху себе си, за да разбера, че да се обичаш не е нещо лошо, а нещо необходимо“.

Вдъхновява се и от това „да докосвам хората с това, което правя като творчество, без значение дали ще ги накарам да се смеят или да се замислят“.

Макар и преминала през пъкъла на домашното насилие, или може би точно заради това, Цветелина владее хумора до съвършенство и това е ясно на всеки, който е гледал моноспектакъла ѝ „Порно за хора, които не гледат порно“, който се играе в Sofia Live Club.

Пърформансът тръгва от неин текст за Пощенска кутия за приказки, който хората харесват много, и представлява нелепи и забавни пикантни епизоди, прочетени на живо като в радио предаване. Ако не сте били на премиерата, побързайте да си вземете билет за следващото й представление.

Сцената със сигурност е предизвикателство за човек, който дефинира себе си като „интровертен“, но по думите на Цветелина, усещането, че си накарал някой да се смее при нея надделява над притеснението да говори пред публика.

„С хумора предизвиквам себе си и това всеки път ме вади от зоната ми на комфорт, за добро.“, казва тя.

Освен още представяния на „Порно за хора, които не гледат порно“, за Цветелина предстоят и други творчески прояви от писателско-перформативен характер. Скоро тя ще отиде в Германия за първи път след като е родена там, за да чете с колегите си от "Пощенска кутия за приказки", а отделно работи по втора книга с разкази, с която се надява да е готова след 2 до 3 месеца.

Изглежда, че доброто все пак може да се намери навсякъде. Може би светът наистина е голям и спасение дебне отвсякъде.

А най-вече: в дома, който сме съградили с хората, които обичаме и които заслужаваме. Хората, на които искаме да приготвим любимия кекс на баба ни – с много любов. И с помощта на Dr. Oetker, които дават другите важните съставки за семеен уют.

Доктор Йоткер - фармацевтът, който направи революция в кухнята преди 133 години

Благодарим на хотел HILTON за гостоприемството.

Интервюто взе Цветелина Вътева

Фотограф: Мирослава Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg