Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато не е на пистата, 52-годишната австрийка Клаудия Риглер обикаля с мотора си Harley Davidson по улиците на Залцбург и излиза на кратки излети сред природата. За мнозина това би звучало като идеалния живот след края на активна спортна кариера.
Само че Риглер още не е готова да се оттегли от състезанията. В това да бъде олимпийка, казва тя, все още има „чиста радост“. Родената през 1973 г. австрийска сноубордистка току-що приключи петото си участие на Зимни олимпийски игри и се нареди сред най-възрастните спортистки, стъпвали на този форум.
В неделя на трасето в Ливиньо тя достигна до осминафиналите в паралелния гигантски слалом на сноуборд, преди да отпадне срещу двукратната олимпийска шампионка Естер Ледецка - с 22 години по-млада и с повече от секунда по-бърза в този ден.
Загубата обаче не разстрои Риглер. Може би това е перспектива, която идва с възрастта. За нея истинското удоволствие не е в победите, а в самото спускане - в плъзгането по склона, в прецизните, чисти завои, разказва тя пред The Athletic.
Риглер дебютира в Световната купа през 1994 г., а през 1999 г. печели мотоциклет Harley Davidson като награда за победа в паралелния гигантски слалом. Когато е на 30 години, споделя тя, треньор ѝ казал, че е „твърде стара“ и че няма да печели повече състезания. По думите му кариерата ѝ вървяла надолу.
Този момент обаче се превръща в "гориво" на нея. „Ще го направя сама“, помислила си. И в продължение на 22 години работи упорито.
„Ние сами си поставяме границите“, каза Риглер след последното си състезание в Ливиньо. „Все още мога да се състезавам с много по-млади от мен.“
Риглер практикува спорт, който не е за хора със слаби нерви. Паралелният гигантски слалом изисква скорост и прецизност - двама състезатели се спускат рамо до рамо по две почти идентични трасета.
През годините в подготовката и хранителния ѝ режим не са настъпвали драматични промени. „Храня се здравословно - без McDonald’s!“, казва тя.
Тайната ѝ да се поддържа във форма е да слуша тялото си и да опитва нови неща. С възрастта хората често се вкопчват в навици, но промяната поддържа ума активен. „Ако трябва да правя едно и също всеки ден, се изморявам“, обяснява тя.
Австрийката, която завърши втора на кръг от Световната купа в Янцин, Китай, през 2024 г., се е обучавала като neuromental coach - специалист по мисловните модели и нагласите. „Наистина се грижа за тялото, ума и душата“, казва тя.
Но усеща ли дистанция спрямо по-младите състезателки? Не - смята се за „една от момичетата“.
„Това ме държи млада“, допълва тя и казва, че ѝ харесва, когато по-младите спортистки я търсят за съвет. „Случвало ли ти се е понякога да мислиш, че полудяваш?“, я попитала веднъж австралийска състезателка - въпрос, в който Риглер веднага се разпознала.
Често има нагласа, че когато жените достигнат определена възраст, трябва да приключат кариерата си.
„Границите съществуват, за да бъдат преминавани. Линдзи Вон го доказва, Естер Ледецка също. И ние трябва да правим същото“ - това е отговорът на Риглер.
Когато навършва 40, тя има слаб сезон и започва да се съмнява. Чува същите реплики - „Твърде си стара“, - както и същите въпроси: „Кога ще се откажеш?“
Подобни думи остават с теб. Но на 41 години тя печели злато на световното първенство през 2015 г. на родна земя - един от върховете в кариерата ѝ.
Родителите на Риглер, макар и без особени финансови възможности, никога не са казвали „не“ нито на нея, нито на сестра ѝ Мануела - двукратна олимпийка и световна шампионка от 2005 г. в паралелния гигантски слалом.
„Правете това, което обичате. Опитайте всичко“, казвали те на дъщерите си. Риглер казва, че майка ѝ е огромно вдъхновение за нея, а баща ѝ е починал преди няколко години. „Знам, че той е с мен“, добавя тя.
Сноубордистката все още гледа към световните първенства у дома в Австрия догодина, но Милано-Кортина е последното ѝ участие на Олимпийски игри.
Бъдещето на паралелния гигантски слалом в олимпийската програма остава неясно, но с края на този етап от кариерата си Риглер се надява следващото поколение състезатели да продължи да получава шанс да се развива.
Попитана какъв съвет би дала на по-младото си аз, тя казва: „Нека говорят. Слушай сърцето си. Следвай своя път.“
