Училището, което подготвя за реалния живот

„Хората като чуят свобода си представят, че могат да правят каквото си искат. Свободата всъщност не е да правиш каквото си искаш, а да правиш това, което трябва да правиш и да можеш да го правиш,“ казва Анна-Мария Йоцова, основател и педагогически директор на първата Монтесори и IB гимназия у нас „Откривател“.

Думите ѝ обобщават цялата философия зад мястото, което създава и управлява. Ако децата израстват с това умение - да функционират в свобода с отговорност от рано - то тогава, както смята и Мария Монтесори, „ще имаме едно съвсем различно човешко общество“, продължава Йоцова.

Вдъхновена от собствените си деца, през 2012 година Анна-Мария Йоцова основава първата двуезична детска градина, която работи по метода на Мария Монтесори. 4 години по-късно вече са училище, а от 2023 година „Откривател“ става първата Монтесори гимназия в България, която прилага IB програмите от предучилищна възраст до 12 клас.

Намира се близо до Южния парк в София. В класните стаи обстановката изглежда неформална, излъчва свобода, естественото дърво е на почит, има много естествена светлина.

Там в момента учат 120 деца. Те са на възраст от предучилищна до тъйнейджъри.

„Ние все още нямаме 18-годишни ученици, защото училището се развива отдолу нагоре. Изключително приятно е да наблюдаваш дете, което е започнало на 1,5 години в такава среда, която настина подпомага то да развие характера си и да остане автентично към себе си, да остане любопитно, и да го видиш как става първи, четвърти, осми клас и т.н. И това е нещо, което движи не само мен, но и колегите ми - така че, каквото и да правим, наистина да е в служба на детето,“ казва Анна-Мария Йоцова.

Различна тук е не само средата, такъв е и подходът към младите хора – индивидуален, както се акцентира върху интересите на самото дете.

Целта е да се развие потенциалът му, като същевременно то придобие уменията, необходими за живота в обществото.

Училището работи по държавния образователен стандарт на Министерството на образованието и науката (МОН) и децата са разделени в класове. Паралелно с административната организация обаче върви и социалната – тя обединява децата според етапа на развитие, в който се намират.

„Логиката е, че децата между 1 и 6 години, съответно между 6 и 12 години и 12 и 18 години са в различни етапи на развитието си. Във всеки от тези възрастови интервали те имат много еднакви характеристики и нужди на личността как да се развива, съответно цялата образователна среда е подготвена, така че да служи на тези нужди, да ги задоволи по правилния начин и детето да се развива пълноценно – това е целта,“ обяснява концепцията зад организацията в училището Анна-Мария Йоцова.

Децата постепенно разбират как могат да допринасят за общността, как да си сътрудничат, и да работят заедно.

„Учат не само да взимат от света, но и как да дават, и как другите оценяват това, което правят“, казва основателката на училището.

В програмата за малки деца се насърчава самостоятелността на децата

Обстановката не създава усещане за институция, а е по-скоро продължение на дома.

Така, от една страна, децата развиват усещането, че светът е добро място, защото средата отговаря на техните нужди да са самостоятелни, а от друга – развиват своята увереност, че те могат.

„Ако развиеш тези качества в толкова ранна възраст – те стават част от теб и не се страхуваш да опитваш нови неща,“ обобщава Анна-Мария Йоцова.

От 3 до 6 години се подготвят за абстрактни концепции чрез сетивни упражнения.

Предучилищният етап тук наричат „Детска къща“.

„Добавя се още малко комплексност – те също може да аранжират цветя или да мият маса, но стъпките са повече,“ обяснява ни Анна-Мария Йоцова.

Децата в предучилищна възраст се занимават както с неща, свързани с това как да поддържат и да променят средата около себе си, така и с упражнения, които ги подготвят за математика и за език.

„Въвеждат се математически понятия , свързване на звук със символ, на количество със символ в математиката и то става чрез сетивни упражнения, така че децата да могат да манипулират с конкретни обекти, които представляват абстрактни концепции,“ обяснява ни Анна-Мария Йоцова, докато ни показва средата за децата в предучилищна възраст.

„Те, дори в тази възраст, правят неща, които са по-абстрактни от типа на операции с големи числа или математически факти, или дори създаване на думи преди още да могат да пишат, чрез подвижна азбука,“ казва тя и допълва, че ключовото в тази възраст е децата да знаят, че могат да завършват процеси.

Още на този етап се правят индивидуални наблюдения в какво се ангажира всяко едно дете, така че да се задълбочи и разшири интересът му. На тази база се изготвят индивидуални планове, така че да се стимулира развитието му.

„Паралелно с това те практикуват социалните умения – какво е да живееш с другите, как да искам помощ, как да благодаря, как да откажа да играя с някого, ако не ми се играе с него, как да си създават граници и как да си помагат едни на други,“ разказва Анна-Мария и допълва, че много често в класната стая може да се види дете, което казва на друго – „Не, това не го правим така. Ела да ти покажа как го правим", което е много сладко да го чуеш от едно четиригодишно дете,“ казва още тя.

Така освен от учителите, децата се учат и останалите деца.

„Хората се развиваме чрез имитиране на останалите. Възрастните в очите на децата винаги са много перфектни. Но, когато едно дете види, че друго може да се справи с дадена задача и то му показва как го прави, това е един двигател за развитието. За по-големите деца това е много важно, защото за да покажеш на другия как се прави нещо, означава, че ти не просто го знаеш, ти можеш го обясниш и да го покажеш, което вече е наистина интернализиране на умения и знания,“ обяснява Анна-Мария, която е дипломиран AMI учител за възрастите 0-6, 6-12 и 12-18 години.

От 6 до 12 години децата учат заедно

Макар да са в различни класове, децата между първи и четвърти клас, са част от една общност.

„Когато те имат уроци, те никога не са само със самия клас, т.е. никога не е урок само за първокласници или само за второкласници, или третокласници, защото класовете отразяват минимума, стандарта, който детето трябва да покрие за този клас, но, всъщност, ние не ограничаваме детето, ако може и му е интересно повече в математика, в език или наука да го развие повече,“ казва Анна-Мария Йоцова.

Логиката е, че всяко дете се движи в свое собствено темпо.

„Ние дискутираме с всеки един ученик кое му е трудно, кое му е лесно, споделяме нашите наблюдения, че е напреднал в едно, но може би избягва някоя друга дейност. Така че те да бъдат по-информирани, да насочим вниманието им и те да осъзнаят защо я избягват – защото им е трудно, защото не го могат, защото е прекалено предизвикателно или друга причина. И съответно да намерим начин заедно с ученика да извървим пътя към майсторството,“ допълва тя.

И макар да се развиват със собствен ритъм, тези които показват повече имат нещо общо и това е, че четат повече и прекарват по-малко време пред устройствата. Друг фактор, който стимулира децата е, ако семействата се държат с тях като с възрастни и насърчават самостоятелността им, не просто да ги обслужват, показват наблюденията на Анна-Мария.

Освен че уроците се преподават в подобни вертикални групи, те са взаимосвързани – презентацията по география представлява и урок по език, често и по биология или икономика.

„Урокът не е затворен в тази кутийка на предмета, а по-скоро се стараем да им помогнем, така че самите те да направят връзките между отделните предмети и да развият своето критично мислене,“ обобщава Анна-Мария Йоцова.

Разказва ни, че уроците винаги започват от голямата картина, като от Монтесори гледна точка са за Вселената, за появата на живота, за човешките същества, четвърти и пети са по-скоро за изобретенията на хората – писмените знаци и числовите символи.

От 12 до 18 години тийнейджърите се подготвят за реалния живот

Когато станат 5 клас и станат на около 12 години, децата отново преминават в нов период - юношеството.

В този етап на развитие децата са особено чувствителни заради всички физиологични промени, които преживяват.

„Целта ни от една страна е да ги подкрепим да намерят отново себе си, защото много тийнейджъри се лутат кой съм аз всъщност, в какво съм добър и как съм добър. От друга страна, да можем да ги подготвим за живота на възрастни. Т.е. те да упражняват в безопасна среда какво е да си възрастен, така че, когато излязат в небезопасната среда на живота, да бъдат готови,“ обяснява основателката на първата Монтесори гимназия у нас.

За разлика от традиционните училища, където липсват обучения по финансова грамотност, тук децата в прогимназиален и гимназиален етап управляват собствен бюджет. Определената сума се отпуска от училището, а децата трябва да разпределят средствата така, че освен да покрият разходите, да отделят средства и за забавление.

„Това не е на игра, то е наистина – те си плащат тока, водата, телефона, храната и има ситуации, в които казват „ние сме къси с бюджета, трябва да направим нещо“ и изведнъж, като общност, виждате как те успяват да акумулират енергия и идеи и успяват да решат проблема.

Упражняват какво е да функционираш в социална организация, т.е. какво е да зависиш от другите. Например аз, ако съм мениджър икономика – завися от този, който отговаря за домакинството какви разходи ще направи този месец, но аз завися и от този, който отговаря за продажбите и маркетинга, защото от това зависят частично приходите,“ обяснява Анна-Мария.

Веднъж решават да поискат заем от училището, за да си организират парти. Получават парите срещу погасителен план. Оказва се, че през цялата следваща година ще връщат по малко всеки месец.

Те осъзнаха колко неефективно е да живееш назаем и да вземеш пари назаем, за да се забавляваш. И до този момент след това, дори да са „къси“ с бюджета си, успяват да акумулират идеи и да се справят, но избягват да искат заем. Казват „заем - не“, което само по себе си е един чудесен урок, като се има предвид, че целият свят живее назаем,“ разказва ни с усмивка Анна-Мария Йоцова.

Извън учебната програма по стандарт, учениците имат и шестседмични периоди, в които работят усилено по проект по конкретна тема.

“Ние го наричаме work&study, то е с една централна идея, например последният е - устойчив начин на живот. Обсъждаме с тях, правим мисловна карта – какво ни е интересно, какво е свързано с това, може да е медицина, рециклиране, може да е спорт, всички тези неща, които те идентифицират и след това всеки един от тях си избира една подтема, по която в продължение на пет седмици прави доста задълбочено изследване,“ разказва Анна-Мария Йоцова.

„Доста е интересно и те много учат, защото тогава осъзнават и как могат да приложат нещата, които учат. Защото в тийнейджърска възраст това е основното, те могат да са много производителни и много успешни академично, ако знаят смисъла на това защо аз трябва да го знам,“ казва още тя.

Монтесори училище „Откривател“ съчетава български образователен стандарт, заедно с Монтесори и International Baccalaureate (IB).

"Не е лесно да ги съчетаваш, но те не си противоречат", казва Анна-Мария Йоцова и обяснява, че базата е български образователен стандарт, това което Монтесори дава е съдържанието и подхода като IB структурира интердисциплинарната рамка, концептуалното учене, стандартите за оценяване като средство за развитие.

Образователната програма IB e създадена в Швейцария в края на 60-те години на миналия век. Разработена е така, че избегне различията между учебните програми в отделните държави, като същевременно подготвя учениците, чрез интердисциплинарен подход, така че децата да развиват критичното си мислене.

И IB, и Монтесори насърчават децата да развият самостоятелност на мислене и в същото да се научат да жонглират с различни гледни точки, разбираме от думите на Анна-Мария Йоцова.

Освен матурите по българския образователен стандарт, IB учениците държат изпит и по тази програма в 10-12 клас.

„IB e много високо оценено по света и за много университети няма нужда да държиш TOEFL, за да влезеш, когато си IB ученик, така децата получават международна диплома,“ обяснява Анна-Мария Йоцова.

Български и английски паралелно

Всички, независимо на каква възраст са, учат в двуезчина среда – говори се на български и английски език паралелно.

Така английският не е само два или пет пъти седмично, а е говорим всеки ден.

„Всички уроци се дават и на двата езика – т.е. какви са видовете вулкани, структурата на земята, частите на растението, видове ъгли – всичко се дава както на български, така и на английски. Водещият ни език за едно конкретно дете е какъв е майчиният му език, т.е. концепцията ще се представи първо на неговия майчин език, ако български или английски са му майчин език, защото понякога не е така,“ казва Анна-Мария.

След като децата получат добра основа и двата езика, те избират още испански или немски език. Това за някои става във втори клас, но други са готови след четвърти.

„И наистина е удивително как като знаеш 2 езика, третият идва много лесно и ти вече можеш да анализираш и да правиш тези взаимовръзки и сравненията между езиците,“ казва още тя.

В Монтесори подходът, редът и привлекателността на средата са ключови, а общото във всички различни етапи на образованието е, че децата се учат да комбинират свободата с отговорност.

„Ние възрастните се опитваме да променяме обществото, но всъщност единствено, ако променим начина си на мислене и помагаме на децата те да променят обществото, това наистина може да се случи,“ обобщава Йоцова.